31.01.2012 г., 16:43 ч.  

Зимен ден 

  Поезия
5.0 (3)
547 0 2
Градът прилича на пещера
с каменните къщи заледени,
кристално чиста тишина
изплита приказни дантели.
От стрехите ледени висулки
откъсват се и падат във снега,
извива пушек тънки струйки,
към небето набъбнало в студа.
Борът смутено се оглежда,
в заледените си корени, нозе,
вятърът облегнал се на него,
притихва в тези зимни часове. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Всички права запазени

Предложения
  • Участ На Галена Воротинцева Аз не съм твоят мъж. За беда. Чудодейство не ми е присъщо: нито ходя сре...
  • Този свят превъртя. И лечение няма! Във гърдите му чука студено сърце. А на къра Стоян, метнал сопа ...
  • Защо най-близките си, боже мой, най-лошо ги раняваме при допир? Първан Стефанов Защо ли трябва да го...

Още произведения »