ЗИМЕН ОПУС ЗА ПРОЛЕТТА
Градът потъне ли в тревога,
изкашля ли цигарен дим,
и залез – с шепичка от огън,
подпали храстите жасмин,
и спре ли да скрибуца вечер
щурчето в крайния квартал,
аз знам, че нейде – отдалече,
е тръгнал властелинът бял.
Щом спре със зимните си стражи,
и с плаща си от лед и скреж
покрие къщи и паважи ...