yotovava (Валентина Йотова)
2645 22377
12.08.2020 г., 0:15 ч.  

Зимен опус за пролетта 

  Поезия » Философска
625 6 12

ЗИМЕН ОПУС ЗА ПРОЛЕТТА

Градът потъне ли в тревога,  

изкашля ли цигарен дим,

и залез – с шепичка от огън,

подпали храстите жасмин,

и спре ли да скрибуца вечер

щурчето в крайния квартал,

аз знам, че нейде – отдалече,

е тръгнал властелинът бял.

Щом спре със зимните си стражи,

и с плаща си от лед и скреж

покрие къщи и паважи

и всеки слънчев таралеж,

в горчив като отвара делник

студът ще заоре с игла.

а Бог ще се реши да стелне  

дъха си в плътната мъгла.

Ела тогава – да поседнем

върху двурогата луна

над покривите – за последно,

сред мразовита тишина.

Да пийнем чай от маточина 

с бишкота и лъжичка ром

и до заспалите комини

да помечтаем за уютен дом,

за пръстена паница леща

и рошав губер пред пещта,

безмълвни дето ни посрещат

все дребнички наглед неща,

наивници, докрай заклети

да кътат пролетния щрих,

за който хиляди поети

редят най-светлия си стих.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??