Във студеното утро
пак се втурвам навън.
По клепачите лепне
неспокойният сън.
А снежинки немирни
връхлетяха по тях.
Те замигаха – смях
във зениците бликна –
толкоз летен, зелен...
Вие, мили снежинки,
пак дойдохте при мен,
като малки звездички – ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация