Тя беше точно като красива снежна картина.
Косата ѝ – цялата покрита със сняг,
очите ѝ – бели като снежинки,
а усмивката – някак прошарена
и бледа стоеше.
Ах, каква истинска зимна красота!
Не фалшива!
Вървеше тя спокойно по снежната пътека,
обсипана с хиляди светещи лунички.
Защо ли? За да покажат прекрасния път към щастието нейно.
Щом приятелите нейни я отведоха към щастието нейно,
а тя с нежната си и тиха усмивка им благодари и целуна ги,
а те за миг отлетяха от нея.
Заживя тя свободно и щастливо в нейната зимна картина.
© Дарина Хъмова Всички права запазени