Златното ключе
Вратата прозрачна е. Като на длан
живот пълноценен зад нея
разстила се, в слънце окъпан и в блян,
догдето се погледът рее.
Вратата е като ефирен воал –
загръща той прелести женски –
свали го, щом свойта съдба си избрал,
до гроб сетне с нея блаженствай.
Но тя е заключена. Моят късмет
ще бъде химера далечна.
“Воал” ли бях казал ? Железен корсет ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация