dansyto
815 results
Ще се разтворя в езерните пръски,
ще се разлея в слънчеви лъчи,
ще бъда тон от песните им дръзки –
на чучулиги, рано във зори.
Ще съм лилавото на лавандули, ...
ще се разлея в слънчеви лъчи,
ще бъда тон от песните им дръзки –
на чучулиги, рано във зори.
Ще съм лилавото на лавандули, ...
603
2
8
Еклерите, кой не ги обича –
френската изтънченост в десерт?!
Как до магазин да не изтичаш,
туй е сред сладкишите експерт!
А това бил хлябът на Дукеса, ...
френската изтънченост в десерт?!
Как до магазин да не изтичаш,
туй е сред сладкишите експерт!
А това бил хлябът на Дукеса, ...
595
3
11
Да "хванеш гората" е толкоз красиво,
не е ли мечтата на всеки човек!?
Отвътре човърка ни нещо тъй диво
и нещо потайно примамва със лек.
В лъчи да се къпеш, в реки да се къпеш, ...
не е ли мечтата на всеки човек!?
Отвътре човърка ни нещо тъй диво
и нещо потайно примамва със лек.
В лъчи да се къпеш, в реки да се къпеш, ...
807
3
6
На Дякона - Левски
Ти пътищата беше извървял
на клетата поробена Родина.
Попивал беше студ и дъжд, и кал,
под теб земята ставаше на глина. ...
Ти пътищата беше извървял
на клетата поробена Родина.
Попивал беше студ и дъжд, и кал,
под теб земята ставаше на глина. ...
954
6
3
Защото Господ даде ми очи,
сърце ми даде, даде ми надежда!
И глас ми даде – да не се мълчи,
душа ми даде – в нея се оглеждам!
Защото Господ даде ми мечти ...
сърце ми даде, даде ми надежда!
И глас ми даде – да не се мълчи,
душа ми даде – в нея се оглеждам!
Защото Господ даде ми мечти ...
469
3
2
Нима не ходим вечно по ръба
на рухваща скала в свирепа бездна.
Със острие на нож сме зад гърба,
опряно – наш'та вечна безнадежност.
И нека поиграем още миг ...
на рухваща скала в свирепа бездна.
Със острие на нож сме зад гърба,
опряно – наш'та вечна безнадежност.
И нека поиграем още миг ...
508
5
7
Подай ръка, защото идва пролет,
аз искам да усетя твойта плът.
Готов съм до безумие да моля,
но с теб да споделя жадуван път.
Подай ръка, очите ти сияят ...
аз искам да усетя твойта плът.
Готов съм до безумие да моля,
но с теб да споделя жадуван път.
Подай ръка, очите ти сияят ...
515
4
7
Една мисирка, две мисирки, три –
налитат, цяло стадо зажадняло
за своя пуяк в бляскави искри,
за думите му - ласкава омая.
Позинали и тръпнещи в несвяст, ...
налитат, цяло стадо зажадняло
за своя пуяк в бляскави искри,
за думите му - ласкава омая.
Позинали и тръпнещи в несвяст, ...
590
3
8
Познавам ли те още, Февруари,
къде е нравът ти, сребрист и луд?
Къде са приказните ти воали
от снежна красота обвита в студ?
Къде са цветовете по стъклата ...
къде е нравът ти, сребрист и луд?
Къде са приказните ти воали
от снежна красота обвита в студ?
Къде са цветовете по стъклата ...
492
4
5
Един е пътят, водещ ме към теб,
а толкоз много пътища изминах.
Прекрачвах в кал и огън, в пръст и лед,
и дните си в безумие проклинах.
Нима безкрай е този лабиринт, ...
а толкоз много пътища изминах.
Прекрачвах в кал и огън, в пръст и лед,
и дните си в безумие проклинах.
Нима безкрай е този лабиринт, ...
568
7
7
„Винаги“ е дума – инструмент,
с твърдостта на истинското вричане.
Не е ласка, нито комплимент.
Колко си отива със "Обичам те"!
„Винаги“ е дума на кадем, ...
с твърдостта на истинското вричане.
Не е ласка, нито комплимент.
Колко си отива със "Обичам те"!
„Винаги“ е дума на кадем, ...
422
3
3
Живея във поробена страна,
страна в която всеки е предаван,
страна в която само младостта
е ценност на живота – свръхнаграда.
Живея, а умирам всеки ден ...
страна в която всеки е предаван,
страна в която само младостта
е ценност на живота – свръхнаграда.
Живея, а умирам всеки ден ...
481
5
7
Докато живота ме научи
вече ми изтляха сякаш дните.
То, отвъдното ще ме измъчи,
щом не ми достигат добрините.
Не зарадвах толкова животи – ...
вече ми изтляха сякаш дните.
То, отвъдното ще ме измъчи,
щом не ми достигат добрините.
Не зарадвах толкова животи – ...
392
1
3
Пихте ли кафе и тази сутрин,
купихте ли „Златното” талонче?
Фараони, пирамиди, други –
чака ви щастливо милионче.
Търкайте талончета другари, ...
купихте ли „Златното” талонче?
Фараони, пирамиди, други –
чака ви щастливо милионче.
Търкайте талончета другари, ...
393
1
4
Спрях да чакам влаковете вече –
гара съм, но те не спират тук.
В старите си дрипи съм облечен –
чувства овехтели, бродещ звук.
Звук – далечно ехо на цигулка, ...
гара съм, но те не спират тук.
В старите си дрипи съм облечен –
чувства овехтели, бродещ звук.
Звук – далечно ехо на цигулка, ...
490
6
7
Когато много силно те е страх,
че някой е възможно да успее
в мечтите си, посипваш го със прах,
реки от завист пускаш да се леят.
Не може да се скрие онова, ...
че някой е възможно да успее
в мечтите си, посипваш го със прах,
реки от завист пускаш да се леят.
Не може да се скрие онова, ...
403
6
7
В проблясъци сред нощните мъгли,
луната ме откриваше неволно.
А аз се криех в сенчести ъгли
на зимното мълчание греховно.
И белите кристалчета навред, ...
луната ме откриваше неволно.
А аз се криех в сенчести ъгли
на зимното мълчание греховно.
И белите кристалчета навред, ...
436
6
10
Пълнежът е безкрайно важен, Весо,
нима си имал някога съмнение?
Та нещо да е символ на прогреса,
отдолу ще му трябва укрепление.
Какво ще бъде кренвирш без пълнеж ...
нима си имал някога съмнение?
Та нещо да е символ на прогреса,
отдолу ще му трябва укрепление.
Какво ще бъде кренвирш без пълнеж ...
899
4
11
Как да те докосна, януари –
мощните вихрушки на вълни,
блясъка ти нежен от кристали,
снежните полета и гори?
Как да те докосна и почувствам – ...
мощните вихрушки на вълни,
блясъка ти нежен от кристали,
снежните полета и гори?
Как да те докосна и почувствам – ...
390
5
5
Дали от самотата все боли,
дали не е понякога лекарство?
И с всичките прокудени мечти,
дарява със „запазеното място“.
На всеки отредено е, нали, ...
дали не е понякога лекарство?
И с всичките прокудени мечти,
дарява със „запазеното място“.
На всеки отредено е, нали, ...
421
1
4
Стоях пред дивно езеро през май,
все още лилиите не цъфтяха.
Вълните на отсрещния му край
със слънцето играеха – блестяха.
Тревата бе се ширнала навред – ...
все още лилиите не цъфтяха.
Вълните на отсрещния му край
със слънцето играеха – блестяха.
Тревата бе се ширнала навред – ...
586
5
8
Безводна бе годината и глуха
за воплите на хора оскотели.
Кога ще се намери зрънце тука,
че сетне плодове да има зрели?!
От слънцето жаравено горяха, ...
за воплите на хора оскотели.
Кога ще се намери зрънце тука,
че сетне плодове да има зрели?!
От слънцето жаравено горяха, ...
529
5
8
Празнуват всички в тези светли дни,
празнуват, а душите тайно питат.
Какво се случва с нашите мечти –
на рамото все кацат и отлитат?!
Понечиш дръзко да я уловиш – ...
празнуват, а душите тайно питат.
Какво се случва с нашите мечти –
на рамото все кацат и отлитат?!
Понечиш дръзко да я уловиш – ...
415
2
3
Зачената е земната утроба
с милион животи, ала без душите.
Материя, пропита със отрова,
дозирана прецизно от съдбите.
И всичко плътско в сенките се носи, ...
с милион животи, ала без душите.
Материя, пропита със отрова,
дозирана прецизно от съдбите.
И всичко плътско в сенките се носи, ...
426
1
6
Казвайте на глас, че се обичате,
казвайте го всеки следващ ден.
Нека има силата на вричане,
тъй духът ще бъде несломен.
Казвайте го, даже без очакване, ...
казвайте го всеки следващ ден.
Нека има силата на вричане,
тъй духът ще бъде несломен.
Казвайте го, даже без очакване, ...
533
4
11
Говори́ ми в мразовита вечер,
нека стоплят думите душата ми.
На сърцето твое съм обречен,
а очите ти са … светлината ми.
Онзи лъч, проблясващ всеки път, ...
нека стоплят думите душата ми.
На сърцето твое съм обречен,
а очите ти са … светлината ми.
Онзи лъч, проблясващ всеки път, ...
532
7
8
Под яркото небе на звездна нощ,
поемах дъх, притваряйки очи.
И чувствам сякаш Коледната мощ –
в божествено проблясване тупти.
Тук неслучайно бурни ветрове, ...
поемах дъх, притваряйки очи.
И чувствам сякаш Коледната мощ –
в божествено проблясване тупти.
Тук неслучайно бурни ветрове, ...
447
3
8
Рисувам с пръсти в утринния скреж,
не чувствам студ – тя, радостта ме сгрява.
А музата, наречена копнеж
сред фигурите ярко засиява.
Едно сърце, кълба на облак бял, ...
не чувствам студ – тя, радостта ме сгрява.
А музата, наречена копнеж
сред фигурите ярко засиява.
Едно сърце, кълба на облак бял, ...
403
4
8
Ще ме изкъпе есенния дъжд
и вятър бурен ще ме изсуши.
А сетне тънки люспици от ръж,
ще ме посипят в синкавите дни.
Дали прераждам се, какво живях – ...
и вятър бурен ще ме изсуши.
А сетне тънки люспици от ръж,
ще ме посипят в синкавите дни.
Дали прераждам се, какво живях – ...
1064
4
7
Във коледните лампички се вгледах
със поглед чист, напомнящ на дете.
Тъй мигаха красиво, сякаш бледа
ще е нощта, ако не бяха те.
И на душата моя стана топло, ...
със поглед чист, напомнящ на дете.
Тъй мигаха красиво, сякаш бледа
ще е нощта, ако не бяха те.
И на душата моя стана топло, ...
949
5
19
Когато вятър разро́ши косите ти
или сълза се стече по лицето ти.
Ако в съня греят лунни мечтите ти
или снежинка докосне ръцете ти.
Ти ме повикай, дори и с душата си – ...
или сълза се стече по лицето ти.
Ако в съня греят лунни мечтите ти
или снежинка докосне ръцете ти.
Ти ме повикай, дори и с душата си – ...
1073
5
6
Има хора в сайта, пишат зверски –
много талантливи и добри!
Но не следват никой, прометейски
считат думите си! А дали?
Честно да ви кажа и милиони ...
много талантливи и добри!
Но не следват никой, прометейски
считат думите си! А дали?
Честно да ви кажа и милиони ...
990
4
64
Дари ме с този танц и онемях,
от кожата ти, с допир – кадифе.
От погледа, във плен на който бях –
очите с цвят на истинско кафе.
Ръката ти във моята се впи ...
от кожата ти, с допир – кадифе.
От погледа, във плен на който бях –
очите с цвят на истинско кафе.
Ръката ти във моята се впи ...
1075
5
5
Разминах се с разбито огледало –
минавах покрай него, за беда.
Къде ли е било, когато цяло,
стояло е на нечия стена?
Попивало от мигове на страстите, ...
минавах покрай него, за беда.
Къде ли е било, когато цяло,
стояло е на нечия стена?
Попивало от мигове на страстите, ...
741
6
5
Тръгвам си, защото идва зима,
даже поглед няма да извърна.
Там ще ме намериш, дето има
сили, красотата да покълва.
Тръгвам си, защо ме спираш още, ...
даже поглед няма да извърна.
Там ще ме намериш, дето има
сили, красотата да покълва.
Тръгвам си, защо ме спираш още, ...
454
6
6
В разплакани очи, сега сълза съм –
съдбата се изля на малки пръски.
И слънцето дарява ме със блясък –
покривам за секунди нечии пръсти.
И ставам част от тялото на всеки, ...
съдбата се изля на малки пръски.
И слънцето дарява ме със блясък –
покривам за секунди нечии пръсти.
И ставам част от тялото на всеки, ...
378
2
4
Черен петък, казаха че днес е,
черен, явно доста му приляга.
Не че ще повярвам, ама нейсе,
тръгнах да проуча тая врява.
Някакви проценти, на листче́та, ...
черен, явно доста му приляга.
Не че ще повярвам, ама нейсе,
тръгнах да проуча тая врява.
Някакви проценти, на листче́та, ...
383
2
3
Вълна́ прати ми мощна, да отплувам,
вълна́, която пазиш ти за мене.
Във твоите прегръдки ще зимувам,
а може да ме пратиш в друго време.
Сред вихъра на развилнели страсти, ...
вълна́, която пазиш ти за мене.
Във твоите прегръдки ще зимувам,
а може да ме пратиш в друго време.
Сред вихъра на развилнели страсти, ...
577
5
4
На Коледа се случват чудесата,
аз зная го, затуй ще ви орисам!
За трийсет дни – от днес, до тази дата,
аз мойте трийсет думи ще напиша!
Любов и Здраве, Радост и Усмивки, ...
аз зная го, затуй ще ви орисам!
За трийсет дни – от днес, до тази дата,
аз мойте трийсет думи ще напиша!
Любов и Здраве, Радост и Усмивки, ...
4624
11
21
Какъв поет съм, музата къде е?
Пишман поет – без муза се мотая!
Това дали е занаят – да смея
с ръце и ум куплетче да извая?
Пишман поет, ще каже всеки, зърнал, ...
Пишман поет – без муза се мотая!
Това дали е занаят – да смея
с ръце и ум куплетче да извая?
Пишман поет, ще каже всеки, зърнал, ...
635
1
9
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
