dansyto
811 results
Когато в Небето пътува звезда,
рисува с искрите пътека.
Ще тръгна по нея – поток светлина,
ще бъде ми звездна утеха.
Небето ме търси, когато тъжи, ...
рисува с искрите пътека.
Ще тръгна по нея – поток светлина,
ще бъде ми звездна утеха.
Небето ме търси, когато тъжи, ...
356
10
8
Назови ме по име, когато
бели люляци нежно цъфтят
и небето покрие се в злато –
с пролетта заплени се денят.
Назови ме по име когато, ...
бели люляци нежно цъфтят
и небето покрие се в злато –
с пролетта заплени се денят.
Назови ме по име когато, ...
403
8
11
Кажете как пресилено се пише,
какво е да изтръгваш трудно думи?
С бездарник, графоман ще те опишат –
това са етикети от „Разумни“.
Щом пишеш, значи нещо в теб извира, ...
какво е да изтръгваш трудно думи?
С бездарник, графоман ще те опишат –
това са етикети от „Разумни“.
Щом пишеш, значи нещо в теб извира, ...
254
7
6
Разлютиха се всичките ми рани,
животът ги отвори – няма срам.
Останах насред блянове заклани,
не се боях, не знаех що е свян.
Надмогнах се, защото, не с омраза ...
животът ги отвори – няма срам.
Останах насред блянове заклани,
не се боях, не знаех що е свян.
Надмогнах се, защото, не с омраза ...
363
3
7
Със залезите тръгвам си – в тъмата
спасявам се, чрез капка светлина.
Не искам да се срещам със Луната,
погребвайки (при)падаща звезда.
Във светлото се скривам, в красотата ...
спасявам се, чрез капка светлина.
Не искам да се срещам със Луната,
погребвайки (при)падаща звезда.
Във светлото се скривам, в красотата ...
306
2
6
Има ли закони в любовта? –
тя не е ли луднала стихия
в блясъци на пареща звезда?
Тайнството на сбъдната магия!
Истинското в любовта е .. страст – ...
тя не е ли луднала стихия
в блясъци на пареща звезда?
Тайнството на сбъдната магия!
Истинското в любовта е .. страст – ...
248
2
9
Човек си има път, постлан за него –
посока, цел, жадувана мечта.
Не ти е нужно грандоманско Его,
приемай смело своята съдба.
Повярвай си – клише е, но е вярно, ...
посока, цел, жадувана мечта.
Не ти е нужно грандоманско Его,
приемай смело своята съдба.
Повярвай си – клише е, но е вярно, ...
332
4
7
Прощавам ти за стореното, струпано връз мен,
защото носиш кръста както можеш – ден след ден.
Признавам си боляло ме е – не, не съм от лед,
горчиво е катран да сложат в чашата ти с мед.
Прощавам ти, оставям го на теб да си простиш, ...
защото носиш кръста както можеш – ден след ден.
Признавам си боляло ме е – не, не съм от лед,
горчиво е катран да сложат в чашата ти с мед.
Прощавам ти, оставям го на теб да си простиш, ...
207
4
Това е ден на обич и зюмбюли,
това е ден на нарциси и мед.
Със слънчеви лъчи, като през юли,
от щастие и от любов обзет.
Витае аромат на ранна пролет, ...
това е ден на нарциси и мед.
Със слънчеви лъчи, като през юли,
от щастие и от любов обзет.
Витае аромат на ранна пролет, ...
348
2
5
Опитвам се да бъда като лист,
пропит с мастило черно и тревожно.
Не търся ръкопляскания, бис –
преравям пътя, търсейки изконно.
Дори една-единствена душа, ...
пропит с мастило черно и тревожно.
Не търся ръкопляскания, бис –
преравям пътя, търсейки изконно.
Дори една-единствена душа, ...
280
3
6
Така сме устроени – търсим стойност*,
какво е туй, кажете ми, кажете!?
А може би за всеки е различно,
зависи от мерилото в ръцете.
Не, всъщност всяко нещо има стойност, ...
какво е туй, кажете ми, кажете!?
А може би за всеки е различно,
зависи от мерилото в ръцете.
Не, всъщност всяко нещо има стойност, ...
267
3
Завих се с непробудна тишина,
крилата уморени си положих.
И сгуших се в разстланата мъгла –
в очите ми лениви леко гложди.
Земята ме повика – няма свян ...
крилата уморени си положих.
И сгуших се в разстланата мъгла –
в очите ми лениви леко гложди.
Земята ме повика – няма свян ...
394
4
6
С какво е Свободата ни сравнима?
Нима токова нещо съществува?
За много още е недостижима
и с кръв от векове я все бленуват.
Защото свободата няма равна, ...
Нима токова нещо съществува?
За много още е недостижима
и с кръв от векове я все бленуват.
Защото свободата няма равна, ...
223
2
2
Молете се за вашите души,
че техните во веки не умират.
А оня връх клокочи, не мълчи
и тътенът от урвите извира.
Сърцето щом е българско, тогаз ...
че техните во веки не умират.
А оня връх клокочи, не мълчи
и тътенът от урвите извира.
Сърцето щом е българско, тогаз ...
339
6
11
Разкъсаха се облаците сиви,
залят бе небосвода в светлина.
Затичаха хлапетата – игриви,
щом стопли се студената земя.
Окичваха се с мартеници цветни, ...
залят бе небосвода в светлина.
Затичаха хлапетата – игриви,
щом стопли се студената земя.
Окичваха се с мартеници цветни, ...
311
3
3
Започваш със червено-бяла прежда,
закичена за здраве и любов.
И сетне дните твои се нареждат,
един след друг със мощ на порив нов.
Понякога си мразовит и снежен, ...
закичена за здраве и любов.
И сетне дните твои се нареждат,
един след друг със мощ на порив нов.
Понякога си мразовит и снежен, ...
361
4
8
Във всяка светлина откривам звездност,
във слънчев лъч – усмихнато небе.
В зората – вяра смислена, потребност,
а в залеза – оранжево море.
И всеки блясък порив е на радост, ...
във слънчев лъч – усмихнато небе.
В зората – вяра смислена, потребност,
а в залеза – оранжево море.
И всеки блясък порив е на радост, ...
406
4
4
Кой забравя мъжките момчета,
нищо че съдбата е жестока?
Вечно със души са на хлапета,
за които - Честност - не е стока.
За които доблестта е мяра, ...
нищо че съдбата е жестока?
Вечно със души са на хлапета,
за които - Честност - не е стока.
За които доблестта е мяра, ...
371
2
6
Не съм попил напразно тишина,
поемах жадно нейната прегръдка,
и всяка устремена в мен стрела
бе сливане, към всеобятност стъпка.
Защото в тишината преоткрих, ...
поемах жадно нейната прегръдка,
и всяка устремена в мен стрела
бе сливане, към всеобятност стъпка.
Защото в тишината преоткрих, ...
507
3
13
Болката отляво е живот,
устремът от който сме попили,
радост от израсналият плод,
сокът на житейските ни сили.
Болката отляво е любов, ...
устремът от който сме попили,
радост от израсналият плод,
сокът на житейските ни сили.
Болката отляво е любов, ...
461
2
5
Защо така ме лъжеш, Февруари,
защо ме топлиш, сякаш си април?
Аз знам, че криеш снежните воали,
подлъгваш ме да мисля, че си мил.
Бъди суров, такава е съдбата ти, ...
защо ме топлиш, сякаш си април?
Аз знам, че криеш снежните воали,
подлъгваш ме да мисля, че си мил.
Бъди суров, такава е съдбата ти, ...
242
2
6
Черен гарван молел опрощение,
ледено бесило там треперело.
Още жив, а хората в забвение
пратили го – пушките немеели.
Ех, народе лесно ли заспивал си ...
ледено бесило там треперело.
Още жив, а хората в забвение
пратили го – пушките немеели.
Ех, народе лесно ли заспивал си ...
387
4
5
Толкова душѝ...и всяка в нужда,
с болките, тревогите, страха.
Щом е друга, с етикет е – Чужда,
даже не изпитваме вина!
Толкова души, а малко обич, ...
с болките, тревогите, страха.
Щом е друга, с етикет е – Чужда,
даже не изпитваме вина!
Толкова души, а малко обич, ...
377
3
7
Чувам ли те или дъжд ръми,
дъжд, напомнящ сълзите на Бога?
Ромон на разкъсани води,
песен на разплискана тревога!
Чувам ли те в окъсняла нощ ...
дъжд, напомнящ сълзите на Бога?
Ромон на разкъсани води,
песен на разплискана тревога!
Чувам ли те в окъсняла нощ ...
448
5
5
Каква ли беше тая орисия,
какъв бе тоя нескончаем път?
Дали не си с направена магия,
родино – дала земната си плът?!
Създадена начело с Аспаруха, ...
какъв бе тоя нескончаем път?
Дали не си с направена магия,
родино – дала земната си плът?!
Създадена начело с Аспаруха, ...
555
8
14
Аз сигурно съм вече полудял,
защото на четирдесет и четири,
все още въобще не съм успял,
наивността да раздробя – тя пречи ми!
Във тоя свят от грубост оскотял ...
защото на четирдесет и четири,
все още въобще не съм успял,
наивността да раздробя – тя пречи ми!
Във тоя свят от грубост оскотял ...
486
6
8
Събудих се – девети февруари
и някак леко чоглаво ми беше.
С приятелите бяхме се събрали
снощи и доста водка поизтече.
Харесвам петъците – хем умора, ...
и някак леко чоглаво ми беше.
С приятелите бяхме се събрали
снощи и доста водка поизтече.
Харесвам петъците – хем умора, ...
356
3
6
> Откакто свят светува
>
> все мазният отгоре плува.
>
> Радой Ралин ...
>
> все мазният отгоре плува.
>
> Радой Ралин ...
606
9
10
Не ме разколебавай да открия,
частицата, която ни възражда.
В душата ли, в сърцето ли се крие,
неистово - неосъзната жажда?!
Щом дишаме – тя в нас гори безспирно ...
частицата, която ни възражда.
В душата ли, в сърцето ли се крие,
неистово - неосъзната жажда?!
Щом дишаме – тя в нас гори безспирно ...
466
2
4
Когато ме захвърлиш, като плява
и ме забравиш – още на мига.
Да знаеш, нещо мъничко остава,
да гложди вечно твоята душа.
От всеки образ има отпечатък, ...
и ме забравиш – още на мига.
Да знаеш, нещо мъничко остава,
да гложди вечно твоята душа.
От всеки образ има отпечатък, ...
277
4
5
Абе…, уникален сме народ,
кой така с „чалъм“ ни моделира?!
Искаме си жалкият хомот,
чуждите ни гледат с кеф сеира.
Пълно е с мазни́ци, подлеци, ...
кой така с „чалъм“ ни моделира?!
Искаме си жалкият хомот,
чуждите ни гледат с кеф сеира.
Пълно е с мазни́ци, подлеци, ...
466
3
3
Червеното – във вените кръвта,
червеното – разчуствана жарава,
червеното – на гроздето цвета
във младо вино, дето отлежава.
И бялото – мек ангелски разкош, ...
червеното – разчуствана жарава,
червеното – на гроздето цвета
във младо вино, дето отлежава.
И бялото – мек ангелски разкош, ...
427
5
6
Да бъдеш сам – не туй е самотата,
че да ме вкарва в незаслужен грях.
И тя си търси пристана, горката –
да ме затисне, като похлупак.
Но знам, че тя на всеки е в душата – ...
че да ме вкарва в незаслужен грях.
И тя си търси пристана, горката –
да ме затисне, като похлупак.
Но знам, че тя на всеки е в душата – ...
206
3
2
Докосвам те – ръцете ми са гладни
за разгорялата магия – страст.
Поемат ме стихиите грамадни –
обречен съм, изгубил всяка власт.
По кожата ти капчици избиват, ...
за разгорялата магия – страст.
Поемат ме стихиите грамадни –
обречен съм, изгубил всяка власт.
По кожата ти капчици избиват, ...
296
3
4
С ръце разкъсвам облаците сиви –
опитвам да отпуша светлината.
Душите ни да се почувстват живи,
да се отпуснат меко в топлината.
Но те ме наблюдават – онемели, ...
опитвам да отпуша светлината.
Душите ни да се почувстват живи,
да се отпуснат меко в топлината.
Но те ме наблюдават – онемели, ...
283
6
10
Очите ми – замръзнали кристали,
не се изпълват с твойта светлина.
Отворени – тъй дълго са стояли,
че станали са ледени зърна.
И сякаш нямат цвят, и в тях е пусто, ...
не се изпълват с твойта светлина.
Отворени – тъй дълго са стояли,
че станали са ледени зърна.
И сякаш нямат цвят, и в тях е пусто, ...
504
3
7
По покривите бели се разходих–
вихрушка съм със леден силует.
Прозорчета на къщи поразтворих –
да зърна исках аз уюта мек.
Видях звънлива радост и усмивки ...
вихрушка съм със леден силует.
Прозорчета на къщи поразтворих –
да зърна исках аз уюта мек.
Видях звънлива радост и усмивки ...
291
3
11
Не гледай в мен – очите ми са тъжни,
не искам да попие в теб тъга.
Вървях безспир по улеите стръмни,
сдобих се с рани, с болки от света.
Не ме докосвай – вече лед съм само, ...
не искам да попие в теб тъга.
Вървях безспир по улеите стръмни,
сдобих се с рани, с болки от света.
Не ме докосвай – вече лед съм само, ...
313
3
7
Мислех си за дума като – Колко,
откъде се появи в света?
Колко време, колко нощи? Болка –
антисила, адска самота!
Колко обич, колко страсти? Подлост – ...
откъде се появи в света?
Колко време, колко нощи? Болка –
антисила, адска самота!
Колко обич, колко страсти? Подлост – ...
417
3
7
Понякога потрепвам като лист –
откършен лист, сред вятърния полъх
на августовски неочакван бриз,
погалил вечерта широкопола.
А някога съм толкова разбит, ...
откършен лист, сред вятърния полъх
на августовски неочакван бриз,
погалил вечерта широкопола.
А някога съм толкова разбит, ...
292
3
5
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
