di_t
227 results
Имало едно време, в едно малко китно селце, една малка, бяла къщичка. Тя била на края на селото, на полянка, където се извивала и течала бистра рекичка.
Вечер, когато ставало тъмно и всичко притихвало реката започвала да реди приказки…
Веднъж едно момченце се промъкнало близо до реката и се заслушал ...
  1385  13  68 
Стийв
Преди три месеца трябваше от медията да се направи разследване на няколко смъртни случаи в известна клиника, но удряхме на камък. Ходиха няколко колеги, но не можаха нищо да изкопчат. Персоналът или упорито мълчеше или ласкаво се изказваха за своите хирурзи и ги величаеха.
Разбирах, че са напл ...
  815  12 
Полетът ми мина като в мъгла. Поръчах си едно питие, а после още едно. Започнах да философствам наум…
Ех, Стиви… подлец такъв…защо така приятелю…защо причини това на твоята Лиди…
Образът на Стийв застана пред очите ми, но защо лицето му беше застинало като маска. Защо ме е лъгал, как така е завъртял ...
  544  11 
Есенното слънце галеше с рехави лъчи водното огледало на реката и
си прокарваше златна пътечка. Лодката се носеше по Дунава, Горян хвърляше мрежите и ги вадеше. Кошът се пълнеше с риба, той беше доволен. Широка усмивка се разля по загорялото му лице заради снощи. Хубавата Петра не му излизаше от ума ...
  702  30 
- Добър ден… Нося прясна стока. Казаха ми, че мога да я продам тук…
Петра стоеше пред портата мълчалива пред мъжа. Смути се, не очакваше, че ще се изправят един срещу друг. Червенина плъзна по бузите й, засрами се, почувства се, както през онази нощ, когато избяга от реката. После закима с глава и г ...
  705  19 
Таксито ме чакаше отвън, целунахме се със Стийв набързо и аз нетърпеливо затрополих по стълбите с токчетата си. Още усещах автършейва му. Мирис на океан, мускус и сандалово дърво. Замайващ аромат. Ароматът на моя мъж, познат като петте ми пръста.
Май трябваше да сложа по – удобни обувки. Глезените в ...
  1237  21 
Когато стисках дипломата си в ръка бях много развълнувана, че оценките ми са отлични. Че успях! Но едно мрачно отчаяние ме поглъщаше, защото знаех, че баба няма да може да ме издържа с малката си пенсия. Та ние двете едва свързвахме двата края. Тръгнах си мълчаливо без да се сбогувам с никого.
Бях к ...
  1409  10  44 
Застана загледана в реката, после свали горните си дрехи, остана само по риза, разпусна косите си и нагази бавно. Водата я обгърна топла като нежна длан.
Тя поплува малко и си спомни как с двамата си братя, когато беше хлапе, тичаше след тях към реката, там…където сега е другия бряг… И Андре и Павле ...
  1398  25 
Когато жената на Никола фурнаджията се спомина изненадващо, а работата не спираше, никой не се учуди, че повика Николина да му помага. Никола беше як, с големи ръчища и мачкаше тестото без усилие, но след това, докато опекат хляба и гевреците се задъхваше от умора и жега. А и годините му не бяха мал ...
  757  16 
Стоил влезе ядосан в одаята и се развика на Петра:
- Ставай, ставай, работата не чака…
После я хвана за раменете и я разтърси силно.
- Чу ли….чувай…Не се отпускай, оставих те цял месец…Чакам те долу, много хора има, слизай…не смогвам сам…Веднага!
Тя го загледа с блуждаещ поглед. Взираше се в него и ...
  588  23 
Изминаха три седмици в мълчание. Петра и Стоил се гледаха намръщени. Нямаше какво да си кажат.
Петра по цял ден лежеше и не ставаше от постелята. Беше спуснала пердетата на прозорците и не искаше да вижда ни небе, ни слънце, ни хора…Нямаше желание да живее. Гледаше в една точка унесена и блуждаеща.Т ...
  931  19 
Петра се изправи бавно и протегна ръка, две буци пръст глухо изтрополиха по капака на ковчега. Беше онемяла от мъка. Стоеше като пречупена тръстика и се поклащаше наляво и надясно.
Замъглиха й се очите, плувнаха пак във влага, стрелнаха се като ручеи сълзите й по хубавото й лице. Устата й беше пресъ ...
  1315  11  24 
Беше средата на април и пролетта беше избухнала във феерия от цветове. Дърветата зеленееха и бяха окъпани в светлината на деня. Слънцето надничаше между клоните и нежно галеше тревата. Цветята и багрите им грабваха окото, а ароматът им насищаха въздуха и витаеха в гората. Небето беше ясно, без нито ...
  2176  13  49 
Живея в малко градче, а къщата ни е близо до жп гарата. Мама продава билети на пътниците и ние с Катето/ по-малката ми с две години сестричка/ често ходим да гледаме профучаващите влакове. Броя вагоните и гледам локомотивът, който е начело на влака.
- Пуфффффффффф пафф... - крещим и тичаме по перона ...
  1535  10  32 
Слънцето все така ярастно препичаше, а беше вече осемнадесет часа след обед. Бях изхвръкнала с голямо нетърпение от офиса и вече стоях на спирката. Озъртах се да видя приближаващият се автобус, но от него нямаше и следа. Забих поглед назад. Имаше статуя на отворен куфар от гранит, в който се мъдреха ...
  494 
На 17 май (30 май по нов стил) 1913 година е подписан Лондонският мирен договор. С него е сложен край на победоносната Балканска война по време на която Османската империя е разгромена от армиите на Балканския съюз. Според мирния договор Високата порта трябва да отстъпи всички свои балкански територ ...
  1307  44 
Имах любов. Давах любов.
Тегля чертата, но някак
няма баланс, а везната
се мята сама в пустотата.
За да бъда достойна за теб ...
  785  13 
Градът беше сгушен в тишина. Вятърът по опустелите улици също заглъхваше и само снегът се слягаше и пропукваше от време на време злокобно. Още не беше започнало да се здрачава. Първо ставаше дрезгаво сиво, а после тъмнината се спускаше отведнъж. Нощта ставаше мастилена черна. А в полунощ и в следващ ...
  1540  10  55 
Светликът на деня изгасна
нощта е кадифена над града.
Чувам лунната соната
В главата ми фанфарите ечат.
Любов, магия и омая ...
  913  22 
Страхувам се от полети високи
Страхувам се от зейналите бездни
Страхувам се от лицемерни думи
поникнали в часовете днешни.
Не мога да се скрия нийде ...
  532 
Нощта се спусна с черен мрак
и пак градът заспива уморен
тихо е, само чайките крещят,
вълноломът стихва укротен.
С очи, немигащи, някъде стоя ...
  526  14 
Аз съм Яна.
Скоро преминах за трети клас с пълно отличие. Татко ми казва Синеочка, заради сините ми очи, мама – Пакостниче, а дядо – Луда Яна. Избухваме в смях с дядо винаги, когато ми казва така, защото през града ни минава реката Луда Яна и аз се чудя как го измисли. Луда Яна...лудетината...
Правя ...
  1753  47 
Беят се огледа и като не видя никого скочи от седлото. Запря коня до едно дърво. Без да се помайва изу чепиците си, размота чевръсто пояса, съблече антерията и горните дрехи, пусна силяха на тревата. Кесията с парите му глухо тупна и той я скри под купчината дрехи. Беше решил да се забавлява с гяурк ...
  688  17 
Когато пропяха първи петли, Ангелина отвори очи. Петър лежеше до нея и тихо похъркваше. Едната му ръка лежеше на хълбока й и пръстите му нежно я бяха галили цяла нощ. Когато си спомни за ласките и целувките му, бузите й се зачервиха от свян, макар че живееше с него от шест години, но все още се срам ...
  764  18 
Пътувахме близо два часа. Високи борови гори се простираха от двете страни на пътя. Радиото не млъкваше и взе да ме боли глава. Мистър Смит си гледаше пътя и само от време на време усмивка се плъзгаше по лицето му и ме поглеждаше настойчиво. Въобще не можех да се ориентирам къде сме.
Все още се огле ...
  826  12 
Още умувах по ситуацията, в която бях попаднала, когато Хари влезе в стаята.
- След час ще дойде мистър Смит. Облечи се красиво, има доста дрехи в гардероба. Ще те заведе някъде тази нощ. Не искам да имам неприятности. Не искам да те пребивам...ммм...Ясно ли е, Сюзан? – хвана ме за брадичката и стис ...
  758  15 
Свърших с готвенето за днес. Лаврак на фурна с кестени и аспержи, любимото ястие на любимия ми мъж, предястие от телешки език с гъби, а за десерт – печени круши със синьо сирене и бадеми.
Беше петък и ме очакваше една хубава и спокойна вечер.
Хмммм...да ще си сложа новото дантелено бельо, ходих и на ...
  2987  12  61 
Малката сладурана... ще я изтъргувам добре. От кога мистър Смит ми е замрънкал за нещо свежо. Ееее, свежа е…млада, гъвкава, хубава…ще я хареса. Иска я за два дни, за целия уикенд… Ок,ок …ще плаща. Само да не изчезне малката, както последното момиче…още я издирват…ммм и да не ми натресе някои неприят ...
  1493  16 
Когато отворих едното си око, слънцето беше блеснало в прозореца, а аз бях още замаяна. Стаята се въртеше в лудешки бяг около мен. Главата ме цепеше, все едно ковашки чук ме удря с все сила. Побързах да затворя очи. Беше ми сънено. И потъвах, потъвах…Чаршафът прошумоля и някой се промъкна до мен. До ...
  1436  17 
Когато влязох в полутъмния бар първото, което видях беше неоновия надпис над едно сепаре…"любов"... Бар „Любов”. Розовите букви бляскаха и се забиваха в очите ми...
Що за име на бар? Раздават ли любов тук? Хахааа...луда работа...луд свят...луд надпис...любов...тццц...
Още се чудех на това нелепо име ...
  1081  21 
Пръстите на Владо притискаха порцелановата чаша с чай и леко потрепваха. Сините му очи бяха приковани в насрещната картина на стената в огромния му кабинет. Беше четирдесетгодишен, имаше безупречна репутация на хирург, търсен и уважаван от много пациенти. В светлата му коса имаше няколко бели косъма ...
  1931  14  51 
Нежна теменужена нощ се спускаше над родопското село. Всичко беше побеляло от сняг. В кръчмата на бай Йордо беше шумно и задимено. Около една дървена маса маса бяха насядали на сладък мухабет младежите от селото, пийваха от червеното вино и пушеха свити цигари от собствения си тютюн. С изпразване на ...
  1049  27 
Пролетните слънчеви лъчи се промушваха между листата на дърветата. Небето беше син лазур с малка бели облачета като кълбета памук. Април беше раззеленил гората, поляните и нивите. Жужаха пчели. Чуваше се кукувица.
Старицата и девойката вървяха покрай реката и високо си говореха.
- Ей, Мирке, пак ням ...
  1696  36 
На Х.,благодаря ти,че сподели тази история с мен…
Съдийката чукна три пъти с чукчето и закри заседанието. С един замах сложи край на брака ми. Погледнах към бившия ми съпруг, който сияеше до бременната си любовница.
Нещо ми се преобърна в стомаха ми, а в устата ми загорча. Изхвръкнах от залата и бър ...
  2052  47 
Беше топъл есенен ден, когато автобусът спря в центъра на селцето. Дърветата бяха в златни одежди. Слънцето хвърляше топли лъчи от небесния лазур. Хората се изнизаха от автобуса и Елена се придвижи към вратата. Смъкна двата си куфара сама. Никой не й помогна, но тя не очакваше, че помаците ще се вту ...
  2412  68 
Когато Оливия Смит започна работа в клиниката бях на смяна и се мотаех по коридорите да чистя. Хвърлих едно око на рецепцията и видях стройно, красиво момиче, което смутено седна зад компютъра и закима с глава на колежката си, която я обучаваше. Хареса ми от пръв поглед. Имаше нещо неуловимо у нея. ...
  504 
Когато след обед Джон се прибра, Оливия беше излязла в двора и лежеше на шезлонга. Стискаше очи под тъмните си очила и се преструваше, че спи.
Той седна на другия шезлонг и се отпусна тихо. Повъртя се. После стана и отиде да си вземе сандвич и питие. Беше прегладнял и задъвка на едри хапки. В чашата ...
  497  14 
Утрото беше настъпило и един слънчев лъч надникваше в кухнята. Купичката със зърнена закуска стоеше до нея непокътната. Оливия пиеше втората си чаша с кафе и се беше взряла в прозореца.
После се сепна, че закъснява, стана бързо и излезе навън до колата си.
Остави Джон да спи. Той тръгваше час по-къс ...
  850  19 
Оливия чу, че душът спира . Остави телефона на Джон и излезе бързо от стаята. Спря се пред входната врата отвън. Беше много объркана от видяното. Кипеше…
Как може…той да я прави на глупачка…
Отиде в павилиона до къщата. Извади цигарите си от чантата и всмукна жадно. Не можеше да повярва, че Джон я м ...
  623  28 
Есма покани само десетима души за панихидата на Исмаил. Нямаше възможност да нахрани повече хора. Изминалата една година беше тежка за нея. Още пред очите й се редяха картини – как изхрущя клонът, как мъжът й се сгромоляса от ябълковото дърво, ударът на главата му в плочника, разплисканата кръв, нел ...
  738  38 
Random works
: ??:??