ДИС
298 results
Подари ми парченце от рая.
Не. Не мисля, че скъпо ще струва.
Как изглежда...Дори да не знаеш
мога с думи да го нарисувам.
Една къщичка бяла и сгушена ...
  389 
Капе слънцето бавно и разлива червени петна
върху облаци стъкнали пухкава прежда на запад.
И заплитат мираж, който лъже, че е тук есента,
а е краят на зимата. Почти. Време е за апатия.
И вали. Всеки ден. С този дъжд чак прогнива душата. ...
  578  10 
Облечи ме с любов.От глава до пети облечи ме.
Много нежно шепти всяка нощ само моето име.
Нека твоите длани силни моите ръце приютяват.
Облечи ме с любов. Нека само с любов да се сгрявам.
Облечи ме с любов. Тази рокля така ми отива. ...
  1047 
Събирам трохи от любов и доверие
на бяла погача. Но вече е стара -
изсъхна. И зная си, зная си - време е -
такава била, казват, "мойта попара".
От сълзи размекват коравите залъци, ...
  467 
Тръгвам отново. Загубих се. Пак ли?
Време отровно гърдите пробожда.
Имам пред мен от безпътици факли.
Ръчно направена вяра оглозгана.
Давах, а нямах. Бедност изстадана. ...
  672 
Прах от слънцето полепва
по очите прегоряли
на скалите. И отеква
ехо от легенди стари.
Скритите пътеки гонят ...
  546 
Назаем са очите ми. Погледна ли –
посока в цвят да видя си мечтая.
Сънят да е красив. Дори последния.
И после – ще ги върна на безкрая.
Назаем е смехът ми. Даже мисля си ...
  2365  32  36 
В душата ми днес е неделя -
във тишина е облечена.
Усмивки с дъгата споделя,
на щастие изцяло обречена.
Лъчите на слънцето сплита . ...
  644  10 
Времето седнало в двора на столче,
кърпи разшити надежди.
Спира, поглежда със задоволство
как ще изглежда одеждата.
Няма да е само бяла и черна - ...
  668  10 
Времето разнищи одеялото
до конец. От детството ни пъстро.
И сега, кълбото дни, на цяло е
намотано от надежди късни.
Общото хвърчило от желания ...
  467 
Сънувах прекрасно.
Сънувах. А чувството -
красиво и ясно...
Да си щастлив е изкуство!
Да виждаш навсякъде ...
  372 
Светлината във очите чезне -
малка свещ - със времето догаря.
Мислите отварят черна бездна -
невъзможно да ги изпревариш.
Всяка радост с мъка е обречена. ...
  532 
Сега е есен,но ще дойде зима.
Ще бъде бяла. А дали ще е така?
А после – пролет. Тя неоспоримо
ще разтопява между нас леда.
Ще дойде лято. То ще ни завари ...
  505 
Оголи си полето рамената,
а планината сложи бял калпак.
Разстели пъстра черга на земята,
да тича вятъра като хлапак.
Затропаха бурканите със сладко, ...
  414 
По дланите си имах звезден прах
от стари, недодялани желания.
И сънища, в които смела бях
да оцелея, без да съм измамена.
Земята сякаш спря да се върти, ...
  432 
Тук е пусто. Само белите чайки останаха
да крадат на вълните ронливия шум.
Пясък, миди, рапани, няколко камъка
и попиващ във костите есенен студ.
Там далече, платната на лодки издути ...
  587  12 
Има много неизпито небе.
Бели утрини, от радост разплакани.
Нощи приказни, с цвят на кафе.
Чувства, дето с години са чакани.
Има топли усмивки – горят. ...
  1324  10 
Тук се връщам след много години.
Пари болката. В ляво. От спомени.
Вместо китното дворче – пустиня.
Като мъртви ръце – сухи клони
за прегръдка протягат се. Молят. ...
  568  12 
Random works
: ??:??