ДИС
298 results
Пак звъни по первазите тихият дъжд.
Пее вятърът рок, след блажено безделие.
Имам книга – разказва за цъфнала ръж.
В чаша вино спокойно залязва неделя.
По сребристи пантофки и конец тишина ...
  1270  15 
Две парченца небе
разпокъсани вятърът гони.
Сняг в сребристо плете
ръкавички за голите клони.
По стъклата от лед ...
  437  15 
Тропосва си декември самотата -
разнищва възелчета снежно бяла вяра.
И казват - на Витлеем пак звездата
след две хилядолетия изгрява.
Дали една звезда ще ни помогне? ...
  1391  13 
Много малко остава на светът да се скрие
под юргана от пух и лъчисто бял сняг.
През комините вятър по вампирски да вие
и денят да е колкото къшейче хляб.
Много малко остава на нощта да е в черно ...
  349  16 
Градът е бял. Замръзнал. Спи.
Не го събуждай. Тихо!
Снегът, най-белият вали
и сипе бели стихове.
Пътеката помежду нас ...
  479 
Припомни ми защо се омъжих за теб,
без баналните фрази заучени.
Припомни ми, защото след думата "след"
следва трудната дума "обичане".
Бяла рокля ли? Боже мой! Тя отесня. ...
  549  11  21 
Ще бъда есен.
(може би ноември).
Ще е студено. Даже ще вали.
А вятърът със своя басов тембър
ще разпилява сивите мъгли. ...
  448  12  20 
Загадка съм. Но ти ме разгадай.
Ела на пръсти - тихо под небето ми.
А то е смес от синьото на май
с магия от ноември. За да свети.
В света ми има толкова звезди. ...
  625  21 
  1039  21 
Душата ми е приютила този дъжд
по ноемврийски хладен. Но когато
превърнах се на облак изведнъж,
в очите ми покълна зрънце лято.
Ще бъда мокра. Нищо - прегърни ме. ...
  532  11  22 
Морето съблича рибарските мрежи
и се загръща с одеяло от вятър.
Вълните - свирепи триони, режат
от пясъка късчета лято.
Пустее брегът. Самотен е. Мъртъв е. ...
  723  12 
Поседнал Юри пред бутилка джин
и чакал вътре феята да клъвне.
Била красива, нежна, с розов клин.
И уж мечтите щяла да му сбъдне.
Обръщал Юри чаша, втора, три, ...
  408  12 
Здравей! Не спиш. И аз сега не спя.
Сънят ми? Той се скита сред звездите
и търси - да ми подари една.
Но не долита още. Не долита.
А ти? Защо си буден? Пак броиш ...
  328 
Октомври си отива. И мълчи.
Зад облак скрил усмивка. Безразличен.
С разплакано небе, като очи
на мъж, който на юли ми прилича.
Вали. Дъждът покана е за блус, ...
  894  25 
Часовникът се сменя - час назад.
Един сезон поне назад, не може ли?
Макар, че в този луд, побъркан свят
дори и четвърт век не е безбожие.
Не искам много - шепа чудеса: ...
  384  14 
Небето се стопи и се съблече
от младост, и от полет, и от синьо.
Морето не сънува изгрев вече,
за да блести. И стана на мастило.
С едно перце на птица отлетяла ...
  638  23 
Чаша вино, дъждът, тишината.
И Луна, като резенче юни.
Разговор мълчаливо с душата,
че на нея не и трябват думи -
много думи, но пълни с отрова, ...
  416  12 
На прозореца сяда дъждът
и запява забравена песен,
от онези, как красив е светът-
Въпреки и Защото е есен.
В'всяка капка проблясват сълзи, ...
  435  17 
  844 
Сънувам пролет. В бяло и зелено.
И с облаци от розова дантела
по залез и по изгрев. Непременно
ела в съня ми. Там ще бъда смела
да прекроя света на шарени парчета, ...
  406  11 
Светът е полудял... Така боли
животът - острие е на секира.
Но ти не спирай да обичаш, че нали
от обич вече трудно се умира.
Дъждовно е. Студено е. Вали. ...
  414  19 
Дали сънува пролет есента?
В разрошените огнени къдрици
как свиват най-любимите гнезда
онези отлетели вече птици?
А може би сънува теб и мен ...
  447  18 
В главата ми - страна на чудесата
живеят шаренийки най-различни.
Не спазват най-нахално правилата,
но са си мои и си ги обичам.
Кръстосват живи, приказни вълшебства ...
  958  23 
Остана ми мъничко синя боя
и слънчева - капчици две.
Сега, всяка сутрин размито с мъгла
рисувам парченце небе.
В кутийка от спомен щурче приютих - ...
  324  12 
На чаша отлежал коняк
и мокро слънце по ресниците
изпращам лятото. А как
мечтая да съм като птиците.
Светът да бъде в две крила. ...
  1271  12 
Понякога отлитат думите
в небето ми, така високо,
с очакване при пълнолуние
сърцето да им е посока.
И после стават звездопади. ...
  487  16 
Днес е Август - петдесет и пети.
Птиците, не знам защо не знаят!?
Стълбичка си слънцето изплете
и издига на високо рая.
Две щурчета още звънко свирят, ...
  374  16 
И наръси със злато
есента прегорелите улици.
Къдрокос тича вятъра
и рисува с листата безумици.
Две врабчета се гушат ...
  350  15 
Нощта кристално ще се разтопи.
Потъва бавно звездната и мачта.
С размах рисува изгрева, твори.
Небето е платно с луна прозрачна.
И изпълзява сънено светът ...
  554  11 
Спомен за август ли изгрев от огън донесе?
Щурчова песен разнищи ли сън от тревите?
Вятър, изпъстрил си дланите с ранната есен,
още играе на утрото синьо в косите.
Има ли, няма ли слънцето накити златни? ...
  1227  13 
Свежо утро. И дъх на кафе.
Пеят птици - за тях е неделя.
Разсъблечено, щедро небе
се измъква от звездна постеля.
Градски шум - първи щрих на деня. ...
  749  24 
Млади и влюбени, росна роса ги росила.
Слънцето литнало, мълком мълчи, та си трае.
Песен си в утрото птица високо извила
дА се не чуят стъпки им. ДА се не знае.
Рой пеперуди пърхат, че да ги не видят. ...
  591 
Като въглени тлеят в небето звездите -
бяха ярка жарава преди седмица, две.
Облак сив върху тях си изплака очите
и стопи всичко синьо. И зеленото взе.
Наклони се везната с тъга до земята. ...
  516  11 
Умират звездите на края на лятото
в светът, който уж е за двама.
И става по-тихо. По-тихо от всякога,
щом тя - любовта, заминава.
С последният влак, на последната гара ...
  576  18 
Сладко от дюли. Чушки изпечени.
Грозде надуто наднича от щайгите.
Обедно- юли е. Октомври пък вечер е.
Есенно грачат даже и гаргите.
Сламени плитки заплитат върбите, ...
  525  16 
С колко захар си пия кафето
и дали с него паля цигара?
Телефонът защо е заето -
с кой ли толкова пак разговарям?
Как си лягам - сама или с някой? ...
  655  12 
Две чаши пълни с август и една
чинийка с недокоснат мек септември.
Сърцата ни - прегърнали света,
а в погледите - време без резерви.
В градината от лято и море - ...
  600  22 
Когато делникът куца прегърбен от хиляди грижи
и вее вяра по вятъра нишки от белия флаг.
Когато болки и облаци свъсен животът наниже,
а хоризонтът в мъгла е обвил всеки сигурен бряг.
Когато тежко оловна нощта се търкаля безсънна ...
  760  13 
Знойно ли лятото с бели нозе те догони,
с пъстра ли стомна събира росата до пладне?
Знаеш ли колко звезди ти душата изрони,
млада девойко?
Що са очите ти жадни? ...
  961  24 
Нека да Е още мъничко лято.
С перли от слънце и с ярки звезди,
с малки щурчета - мъниста в полята,
с черги от крехки, зелени треви.
Нека е само от Август парченце. ...
  760  11 
Random works
: ??:??