gothwolf
104 results
За да бъдеш ти щастлива
Вятърът в полята тъжна песен пее.
Житата поклащат се с охота.
Хоризонтът губи се. Немее.
Бавно тлее и животът. ...
  797 
Спомен за една измислена
Твоето лице съм аз забравил,
или може би нарочно си го скрила?
Не помня къде съм си оставил
любовта, която за мен бе сътворила. ...
  509 
Буря
Вятърът отвя луната надалече,
градът приготвя се да спи.
Топлината...някой я отвлече.
Но няма кой над теб да бди. ...
  634  11 
Намерен
Дали любов през хоризонта мина
или просто слънцето изгря.
Нарисували със теб картина,
боси тръгнахме по синева. ...
  586 
Нощно
Над полето нощно писък се разля,
писък на предесенната птица,
пробуждащ съседните поля,
опънати пред нас като на скица. ...
  611 
Жажда
Сам сред много – това съм аз.
А можехме да бъдем двама.
Поне за миг, поне за час.
Но любов отново няма. ...
  572 
Отделеност
Чувства, родени в жарава,
но от влага на дъжд отпили,
живеещи в секундна забрава,
превръщат се в спомени гнили. ...
  571 
Есенно...
С пръсти вплетени вървим
по релсите на щастие едно.
Небето горе пак кърви
и цвете сред поле – самó. ...
  547 
Само помоли ме
Ще те топля в нощите зимни
и всичко край нас ще притихне...
Под облаците прашни и димни
страстта ни не ще стихне. ...
  489 
Търсих те сред тълпите хора,
а като те намирах, погледи извръщах!
Мечтаех. Без почивка, без умора...
Ти напред вървеше, а аз пък все се връщах.
Уплашен бях! Не знаех какво да правя... ...
  643 
Защо?
- Защо дъждът пречи ни на любовните срещи,
а слънцето обича да ни наблюдава?
Защо през зимата копнеем за дните горещи
и седим вкъщи, без забава? ...
  523 
Утро
Вечерта отмина. Утро е.
Топлината плъзва по паважа.
Усещам, спиш до мене...
Но любов не ще покажа: ...
  513 
Но...
(на …а)
Но ти дойде,
С трепет… наивна
И после всичко си тръгна. ...
  573 
Любов пред залез
Заведи ме долу на реката,
Залеза да ми покажеш.
Ще потънем в тишината...
За любовта да ми разкажеш. ...
  719 
Някога
Някога ще се обичаме...
И то със истинска любов.
Някога заедно ще тичаме,
Дори и да не съм готов... ...
  747  12 
Отвлечена
Ще дойда вечер. С тихи стъпки,
За да те отнема аз, поне за миг
И с хладни, пожелани тръпки,
И със тих, сподавен вик, ...
  535 
Любов, обречена на мълчание
Вее хлад по улици студени
и ти пробуждаш тишините
От спомените още неродени,
но достигнали мечтите. ...
  842 
Атом и ръж
(на теб)
Любов не търси ти под дъжда.
Не ще я намериш и под липите заспали.
Вятър безпътен разлюлява ръжта. ...
  573 
Бесните вълни, влюбени в морето
съживяват мъртвия ти дух
и въпреки звездите, отразени на небето,
стон от тебе не дочух.
Ти бе мъртва – положих те в морето, ...
  598 
Нов изгрев и начало ново...
Всичко остана във мрака. Назад!
И само едно изречено слово,
донесено ни от вечния хлад
спомен за хубаво време ...
  689 
Сложно е... Не искам вече,
сърцето ми да бие бързо,
щом те видя да стоиш пред мен,
да те гледам колко много се вълнуваш,
да усещам близостта ти; ...
  605 
Когато се събудих, объркан бях
от емоциите, които споделихме.
През деня се смях, а през нощта – не спях;
И тогава с теб се променихме:
Ти стоеше там, с усмивка бледа, ...
  509 
Не усещаш ли...
Ще се скрием. Обещавам.
И от вятъра ще се спасим.
Да, и аз също ще внимавам
искрата да не угасим. ...
  621 
Ах, да бях те хванал за ръка,
Да бяхме тръгнали из непознати друми...
Да не слушах само хорската мълва,
Пълни с болка са техните думи.
И летен хлад след дъжд обилен, ...
  612 
Random works
: ??:??