Juana
68 results
- Ще тръгваш ли?
- Ще трябва...
- Да, отиваш си...
- ...но искам да остана!
- А ще дойдеш ли и утре? ...
  478 
Хей, момиче, здравей! Какво правиш? А, виждам, говориш на стената! Какво, чакай! На стената? Как е възможно човек да говори на една студена стена?! А, не, на нея си закачила снимка. Говориш на снимката, значи! Я, чакай! Сега пък на снимка! Но и тя е предмет. Човек говори ли с предмети?! Ненормално! ...
  471 
Думите неверни с лекота се нижат,
Без капка разкаяние служат за преграда.
Очите се преструват, че твоите не виждат,
така по-лесно сякаш се забравят.
И падам, после ставам, в отчаяние потъвам. ...
  371 
Не беше много мило,
когато ми затваряше,
Телефонът безмълвен беше.
Не беше много мило,
когато ме забравяше, ...
  666 
Отляво в мен живее и царува,
едничко във гръдта ми спи.
За бури, ветрове бленува,
за трепетите, които носиш ти!
Знам, сърцето в мен те вика, ...
  350 
Ако те няма всеки ден ще се гримирам,
ще търся скритата ми красота,
в огледалото ще гледам без да я съзирам,
без да зная, че дълбоко в мен е тя...
Ако те няма по телефона ще говоря, ...
  404 
Такава съм, каквато ме заслужиш,
каквато сам накараш ме да бъда.
Ще живееш с това, което в мен пробудиш.
Останалото лесно мога да пропъдя.
В мен бушува страстната и нежната. ...
  389 
Тя бе крехка, с нежна външност и дълбоки, дълбоки очи. Той се даваше в тях, с последни сили търсеше своя спасителен пояс... но спасение вече нямаше! Погълнат и завладян изцяло, отдал цялото си същество на онова чувство, което само тя можеше да му даде. Потъваше и се даваше, давеше се и в безсилието ...
  603 
Събудих се, за да те погледам...
спокойно до мен заспал.
Събудих се да не губя време,
което някой горе ни е дал.
Събудих се, а мислех, че сънувам, ...
  383 
В мен живее бурята...
и ураганът я приветства.
Стихийно заличават сушата
събарят всичко и изчезват....
В мен горят пожарите ...
  331 
Докосване леко. Не с ръка. С очи.
Неволна усмивка. Лъч светлина.
Прикрито усещане, за да не личи.
Дъх притаен, изпуснат едва, едва...
Тежест в гърдите. Сякаш олово. ...
  299 
Беше.....
нещо силно и непредвидимо.
Беше....
истинско и непостижимо.
Беше... ...
  404 
Изморих се и друго не зная.
И вчера и днес не се усмихнах.
И денем и нощем само мечтая,
мечта си оставаш и вече свикнах.
Мечтая в своето лудо безсъние ...
  927 
Ела и пробвай мойте дрехи
и виж удобно ли живея в тях.
Нима приличат ти на рицарски доспехи,
които пазят ме от всеки враг?
Опитай да износиш мойто бреме, ...
  990 
Виното едва допила,
някъде след полунощ
сред тишина намерила закрила
усещам прилив на безкрайна мощ...
В мен стаил се плахо, мълчешком, ...
  372 
Тя гордо и надменно гледа,
от величие притворила очи
и някак плъзга своята ръка студена,
а капка жал в погледа ù не личи.
Решена трайно в тебе да се настани ...
  779 
Картина в тежка, плътна рамка,
с хиляди отенъци във нея
използва красотата за примамка,
в слепота и вяра безумецът я следва.
А той, във плен на слепотата, ...
  449 
Необятност в безкрайна шир се стеле
и мека, кадифена топлина
напомнят ти за времето със мене
и колко твоя съм била.
И тишината побърква те до крайност. ...
  431 
С него ти недей се бори.
Няма и какво да му отнемеш.
Една врата отваря, а друга ще затвори,
а може и да я затвори, ако му посегнеш.
Измаряш се да носиш товара си нелек ...
  413 
Неистинска,
гротескно изкривена.
Далеч от всяка истина,
неутешимо озлобена.
Случайна, ...
  513 
При теб дойдох без име,
като сянка,
като мираж в пустиня.
На пръсти бавно, неуловимо,
аз чакам свойто име. ...
  850 
Какво аз мога да ти пожелая?
Може би със всичко свято ти да си дарена....
За обичта безкористна, която си ми дала,
за всичко бъди благословена!
За сърцето ти, що смяло се през сълзи, ...
  1184 
Пристъпва тихичко едвам.
Не мога да я чуя в тишината.
От мен очаква нещо да ù дам,
да отвържа очите на душата.
Пристъпва тихичко едвам, ...
  382 
Нощта, когато настъпи
и обгърне града в светлини,
ориентир ще са за някой по пътя,
че и сред мрака остават следи.
Поглеждаш на града суетата, ...
  395 
Копнеж, до скоро спящ, ме навести.
Припомни ми за какво мечтах тогава.
Копнеж ли те наричам или наистина бе ти?
Видях те близо, но далеч от мен остана.
Усещане. Съблазън нежна, ...
  374 
Аз търся някакво прикритие,
случайност, която да ме оправдае,
да скрие болката в очите ми,
щом не може да я обуздае.
Тя, бурята, е едва началото. ...
  486 
Тя ще ходи по отъпкана пътека, може би.
Ще следва със свои стъпки моя път.
Ще гледа в очите или ще се преклони,
ще е част от него или неин ще е светът.
Ще бъда огледало, за да се огледа, ...
  3020 
Ласки с нежност в мрачна синева.
Ухание, потребност, поглед на сърна.
Отдаденост безмерна. Необятна тишина.
Изгубена невярност, споделена топлина.
Въздишки леки, доловими са едва, ...
  390 
Random works
: ??:??