kotel
222 results
Сълза потече по стъклото на душата ми. И с всеки милиметър чезнеше, попиваше... И нищо не оставаше уж вече. А може би невидима следа дълбаеше, чертаеше поредната секунда по гладката повърхност, наречена Живот... Една сълза, събрала... цяла вечност.
  1322  12 
Замръзнаха ми мислите и лед се настани в очите. Снегът затрупа думите - безмълвие, безплачие, бездушие. Танцувам! Върху лед! И снежна съм царица! Не се опитвай да ме разтопиш... тогава пак ще стана волна птица.
  759  18 
Ослепителна си
тази нощ!
Само тази?
Не... това не е
въпрос. ...
  1534  24 
Вървя по остри камъни и дирите от кръв следя. Не ме боли от раните, претръпнала съм на това. Болят ме мислите, загубили посока и, блъскайки се в устните, раняващи жестоко. И мога още дълго да вървя... Дали ще проговоря? Това се питам аз сега.
  710  12 
Снегът затрупа
всички пътища
към мен.
Сърцето ми
като в хралупа ...
  712  28 
Усещал ли си светлината в мрачен ден? Докосвала ли те е топлината в мразовита нощ? Избърсвал ли ти е сълзата някой с усмивка, с топла дума в ден обикновен? Подавал ли ти е ръката си приятел, когато паднал си и мислиш, че животът спрял е в тоз момент? Живял ли си за друг с молбата да се спаси от болк ...
  802  28 
Тялото е храм на душата. Това говореше ми всеки път. Упорствах, спорех с теб, възвишеност аз търсех във нещата. Сега до болка те разбирам. И мислите ме режат със бръснач. И в кожата не се побирам. А да повярвам аз не искам, че само миг обърна този свят, където имаше магия... Сега сълзите ще се спрат ...
  1252  13 
Надничам
през
оградата
на моята
душа. ...
  927  24 
Деспотична, тиранична, елементарно егоистична е любовта ми към теб. Не отричам! Обичам! Не вярваш... И с право... Задушавам, ранявам, полудявам, прощавам. Е... май трябва и да се спасявам. А... ти?! Лиричен, себичен, различен... просто образ типичен. За край... Нуждаем се един от друг... но само... ...
  1381  24 
Какво ли не бях за теб? И вятър в клоните на твоята душа. И слънце в дните ти студени. И пълна със любов луна, дори и дъжд, лекуващ твойте рани. Дихание по тялото ти бях, целувки давах ти без свян. И още, още... помня ли аз вече? Но ти избяга някъде далече. Сега си сам! Поглеждаш в огледалото и... У ...
  778  14 
Аз искам в твоето легло
очите от умора да затварям.
И в полусън да слушам
твоя глас - до теб съм, мила.
Ти искаш в моето легло ...
  763  10 
Тъй дълго в самота живях
и осъзнавам го едва сега.
Загубила се бях. Къде? Не знаех.
От мене нямаше следа.
Не виждах, не усещах. Нищо! ...
  752 
Така и
не успявам
да те разплета,
животе мой.
Все повече ...
  848  14 
Събуди ме дъждът, почуквайки ми по стъклата... Все още тъмно е навън и за кафе е рано... Защо смути ти моя сън? Завих се аз отново - с надеждата да се спася от идващия ден -
със нищо
по-различен...
Тя, болката, си е във мен. Поне да си поспя... час, два... от нея аз да се спася.
  689  11 
Нуждаех се
от планината,
от въздуха,
любимата гора...
Бях разредена ...
  602  11 
Разстояние
в километри...
Разстояние
в мислите...
Разстояние ...
  689  10 
Този дъжд, излял се от очите ми, дали пречистил е душата? Оголена, сега стои и зъзне си, горката. Не бях безгрешна... И некомфортно усещането в мен сега е... Ще се усмихна палаво отново, ще сложа във очите аз искра и пътя ще поема за там, където бях си "у дома". .................. От утре пак започв ...
  606  13 
Аз тръгвам, чуваш ме, нали?
Аз тръгвам без посока в този миг...
Разбирам, че ужасно ще боли,
но длъжна съм, а не жестока.
Не ме моли! Не казвай, че обичаш! ...
  825  12 
Не ме наричай с нежни
имена!
Не казвай, че богиня съм
за теб!
Не се погубвай с мойта ...
  1669 
Едно топло огнище ми трябва за измръзналите ми ръце. Две нежни очи да ме гледат щастливи, с цвят на море. Глътка въздух, надежда една, приятелско рамо в деня и нощта. Един дом без ключове и... капка любов - за да се напия!
... ..............................
Къде да те открия?
  612  12 
Ела!
И разтопи леда във мен!
И нека потече река,
изхвърляща ненужните неща.
Ела! ...
  761  24 
Нещо като изповед...
Ти даде ми от младостта си
и толкова години си до мен...
А аз залитах и се губех...
ту тръгвах си, а после пак... ...
  507 
Пътувам... дълъг път ме чака. И музиката пак звучи... Цигарата догаря в мрака, пред мен облещени са светлини. Встрани прегръща ме гората, пo силна съм
и от преди.
Пътувам... към позната дестинация и мисля си за толкова неща... И волно ми е на душата, открила стойността във дребните наглед неща. Пъту ...
  530 
Светът ще е изпълнен със любов
на тази нощ...
Аз ще се взирам в нощното небе,
опитвайки се да не плача.
Ще бъда у дома. Сама. ...
  681  17 
Тъй много липсва ми сега
спокойствието на душата.
Да се отпусна и заспя,
тъй както спят децата.
Тъй много липсва ми сега ...
  682  10 
Обещах си,
че ще те обичам
до края.
Пожелах си
да бъдеш ...
  1093  10 
Едно момиче все още в мен живее, изпълнено с мечти и вдъхновение. Какво, че по лицето ми личи, че минала съм поколения. Душата ми е същата, все млада, по-дива, по-прецизна отпреди. Света с ръцете си прегръщам и в любовта очаквам аз звезди. И пак заспивам си с луната, и пак се гоня с ветрове и бури. ...
  521 
Дали защото сняг вали
и радвам се като дете?
Дали защото нощ е
и пълна съм с мечти?
Дали защото музика звучи ...
  436 
Очите изумруденозелени
сега звезди са.
Косите, златни, разпилени,
ухаят на "Шанел".
И цялата си порив, ...
  824  19 
Минах през пролетта
и лятото изпепелих!
Къде си, моя есен?
Не се страхувам!
Ще те посрещна! ...
  571  12 
Тук ли си? Искам да ти кажа толкова неща... Когато съм тъжна, слушам нашата музика. Когато плача, се крия в нощите сама. Усмивката дарявам на всички, срещнали ме през деня. Но, поискам ли те, става страшно. Боли! От толкова любов, обречена на срещи и раздели. Всяко твое заминаване е вик: Не тръгвай! ...
  459 
Раздирах с вик нощта, надявайки се да ме чуеш. А после се оказа, че няма съм била. Рисувах те от всички багри и се любувах с часове на своята творба. Какво? Аз сляпа съм, нима? И музика ти сътворих, разтапяща душата. С ония галещи акорди, отварящи ти сетивата. Не мисля, че съм глуха! Нито сляпа! И д ...
  1901  16 
Уморих се от думи...
Казани,
неказани,
останали в мислите,
препънали се на устните, ...
  643  20 
Искаш ли ме?
Вземи ме!
Тръгнала съм към теб...
Прегърни ме!
Не забравяй! ...
  468 
Един прозорец! Хиляди съдби!
Валят парцали снежни от небето.
Покриват черното със белота
и опустяват улици, градини,
остават само светлините на града. ...
  488 
Обичам те!
Понякога.
Проклинам те!
Понякога.
Ранявам те! ...
  711  19 
Бий мойта малодушност,
бий с твоите незнайни
слова!
Научи ме, живот, да не плача,
да не роня хленчещи слова! ...
  946 
За една нощ
ми даде съня си.
Розов и щастлив.
Станах малка,
прашинка почти ...
  590 
На два пъти умирах
и два пъти видях аз светлината.
И връщайки се, не разбирах
къде е истината и лъжата.
Не се шегувам! Не познавах никой! ...
  593  13 
Колко малко е нужно
да изтръскаш тъгата.
Да заровиш мислите,
родени в самотата.
Да повярваш, че има надежда ...
  859  14 
Random works
: ??:??