Mimka80
128 results
Тя бързаше към огън лунен –
жаравата под нея заблестя.
И не във лудостта безумна,
а в римите се разгоря...
Тя думите ориса с обич, ...
  1617  11 
Не плаче дъждът, но вали.
Рани лекуват с него цветята.
Със струи дъждовни - игли
шие радостен изгрев дъгата.
Сега е тъй мрачен денят, ...
  348 
Няма човек, който да не е изпитвал страх в различните периоди от своя живот. Като деца сме се страхували от всичко.От тъмнината, от непознати хора, от гръмотевични бури и от всичко, което може да ни нарани. Плашат ни дори и нереалните неща, като историите за призраци, за които вярваме, че наистина с ...
  1115 
Мокра пустиня се ражда
от сухи, прозрачни реки.
Огън студен я подклажда,
в пясъка цвете цъфти.
И нежно гальовните пръсти ...
  372 
Един слънчев лъч се плъзна по изпъстрената с цветя завивка на Сияна, погали разрошените ѝ коси и я погъделичка по върха на носа. Тя извърна глава настрани и продължи да спи. Днес беше почивния ѝ ден и хич не ѝ се ставаше толкова рано.
Изгряващото лятно слънце обаче не беше съгласно с нея. Продължи д ...
  471 
Шепнат ласки лъжовни,
падат маски греховни –
паяк коприна плете...
Сливат се мислите с вятър,
отива си с птиците лято – ...
  409 
Всяка секунда е порив,
всяка минута е дар.
Час ги рисува със молив-
писецът е ням господар
на сенки и призраци бели, ...
  429 
1.
Минзухарен изгрява денят
в оранжево-слънчева пазва.
Потоци игриви летят –
път към живота показват. ...
  368 
Ухае на чай и на мед –
шарени мисли препускат.
В спазен за обич обет
нощи щастливи танцуват.
Редят се в куплетите с жар ...
  753 
Измервам разстоянията къси
с дълга, дълга тишина...
Ту чертата драскам, ту пък ръся
обич, радост, светлина...
Вплитам в нишките на самотата ...
  300 
Заплаква стряхата ледена
в стоплен от слънце капчук.
Разтапя тъгата разнежена,
усмивка дарила на друг.
И стъпва по калните локви ...
  469 
В облак от пепел искрица
разгаря се огън в нощта.
В смутеният сън на девица
любов се разлива с негà.
Обвито е младото тяло ...
  484 
Вия венец от глухарче,
летя на крилата от пух.
Капките росни нагарчат,
вятърът станал е глух.
Слепи са нощите тихи, ...
  420 
Наполовина истини, наполовин мечти
ограбват красотата на сезоните.
Наполовина- аз, наполовина- ти
прескачаме цветя отронени.
Объркан залезът трепти ...
  302 
Знай в лилаво те обичам!
С теменужен дъх докосвам.
В люляк раждам се и тичам-
мигове лилави омагьосвам.
А лилаво- приказната вечер ...
  301 
Къде се крият нощем птиците?
Гнездата топли са напуснали.
В транс танцуват жриците,
вятъра в косите им препуснал е.
Къде изчезват нощем мислите? ...
  291 
Думите във мен валят,
а римите отново ги подреждат.
Колко малък е светът,
а колко много красота отглежда!
Буквите започват да сноват ...
  300 
Наполовина истини, наполовин мечти
ограбват красотата на сезоните.
Наполовина - аз, наполовина - ти
прескачаме цветя отронени.
Объркан залеза трепти ...
  402 
За любовта не се говори! Не нужно хиляди пъти да изричаш думите: ,, - Обичам те! '' ако не го чувстваш някъде там дълбоко, най- отляво в гърдите си. Тя не се крие в набързо изпратени емотикони във формата на сърце, нито в набързо копирани стихове отразяващи нечии, чужди чувства.
Каква е ползата от в ...
  1793 
Ако се разлистя, като роза
ще поискам най-острите бодли.
Ще успее да ме има този,
който ме обича дори да го боли.
Ако литна, като птица бяла, ...
  382 
Лято е и нощите не спят.
Целуват се вълните със брега.
Огньове във сърцата ни горят.
Лятото е тук и на мига...
Уловила с погледи немирни ...
  451 
Розите цъфтят и прецъфтяват,
не драскат остро техните бодли.
Спомените цветни хлад навяват,
а как не спира само да боли...
Умират тихо залезите уморени, ...
  477 
Спи, принцесо, спи!
Да се събудиш вече не е важно.
В съня сърцето не боли,
не чувства любовта продажна.
Спи, принцесо, спи! ...
  391 
Иска ми се пак да съм дете!
С вятърът щастливи да се гоним.
Вълшебството да ме зове.
Да си играя със хвърчила и балони.
Къщички да си строя от пясък, ...
  491 
Без да съм те срещнала се влюбих,
без да съм те виждала те заобичах.
Много щастие по пътя си изгубих,
много болки и вини до днес отричах.
Превръщах се във вятър лунен, ...
  300 
Дай ми, ветре, крилата си!
Далеч, далеч със тях да отлетя.
Замахвай, ветре, косата си -
отрежи проклетата юзда!
Нека литнем към простора ...
  354 
Плаче ми се, много ми се плаче,
но не искам океани мъка да създавам.
Душата ми е мъничко сираче,
научило се сам-само да оцелява.
Плаче ми се, много ми се плаче, ...
  1071 
Река съм...
буйна, игрива, сребриста.
Луна съм...
студена, тиха, лъчиста.
Небе съм... ...
  444 
Роди се от минало,
живееш в мига,
доволно изминал си
пътя- дъга...
Ликуваш и пееш, ...
  312 
Когато се завърнат спомените стари
и раните отново се отворят,
когато болката от миналото те удари
и забравени обиди проговорят...
Тогава се намръщват ветровете, ...
  430 
Колко ми отива розовият цвят!
Изплитам с бисерни игли мечтите,
в розово дантелите блестят
и багрят с нежност скуката на дните.
Колко ми отива розовият цвят! ...
  433 
Идва пролет разцъфтяла
с клонче бяло във ръка.
Птица сладко е запяла,
слънце гали ни сега.
Ухае люляка на двора ...
  564 
Тя е пристан тих,
аз съм буря, мълния и вик...
Тя е вечен стих,
аз вълшебен, мимолетен миг...
Тя е сигурност позната, ...
  338 
Облякох старата си рокля,
онази с избелелите цветя,
която днес дъждът ми я намокри,
а тя пък в нови цветове изгря...
Нахлузих старите обувки, ...
  404  11 
Дъжд вали... вали...
Плаче ли? Не плаче, а танцува
и с мъгливите игли
по небето своя танц рисува.
Пее с ромон тих, ...
  678 
Тя е такава създадена
от Божествен лъч във нашата вселена,
вечна, не изчезваща, отдадена
да бъде къс от нас към необятност устремена...
Понякога прилича на девица, ...
  423 
Не казвай нещо, което не усещаш!
Не обещавай, ако не можеш да дадеш!
Не искай, ако в себе си дълбоко не усещаш,
че нечие доверие ще предадеш...
Не заслужава никой на земята ...
  423 
Луната ти намига дяволито,
палаво докосва те със сребърни лъчи.
В косите си заплита
цвят от падащи звезди...
По тялото ти пак ще нарисува ...
  470 
Съблече се денят с усмивка.
Уморен зад хоризонта сив се скри.
Над света наметна звездната завивка
и кротко легна си да спи...
Не спят единствено мечтите, ...
  418 
Отдавна в приказки не вярвам,
вярвам във поуката след тях,
когато истината ù ме парва
сред мечти, превърнали се в прах.
Принцесата отдавна се събуди, ...
  551 
Random works
: ??:??