nadia.nanito
487 results
През декември самотата е портокал,
чиято кора пада по същия начин сега,
както когато го белих за теб,
чийто вкус е същият както преди,
чийто цвят е все още един от любимите ми, ...
  273 
Камило Сбарбаро - Сега, когато не ми казваш нищо
Or che non mi dici niente, ora
che non mi fai godere né soffrire,
tu sei la consueta dei miei giorni.
Assomigli ad un lago tutto uguale ...
  441 
Това тяло все някога ще ме изостави.
Справедливо е,
спокойна съм пред старостта на тленното.
Мисълта ми само една е – как ще те докосвам тогава?
Ще бъдат неспособни ръцете ми да те достигнат. ...
  294 
Камило Сбарбаро - Винаги вглъбен
Sempre assorto in me stesso e nel mio mondo
come in sonno tra gli uomini mi muovo.
Di chi m'urta col braccio non m'accorgo,
e se ogni cosa guardo acutamente ...
  461 
Гуидо Каталано - Всичко е грешно
Tutto sbagliato
E fu così che ci trovammo
nel posto sbagliato
al momento giusto ...
  524 
Чезаре Павезе - Първият лъч на зората
Lo spiraglio dell'alba
respira con la tua bocca
in fondo alle vie vuote.
Luce grigia i tuoi occhi, ...
  511 
когато нечий свят се срути
думи, които избягвам да произнасям:
успокой се
стегни се
разбирам те ...
  339 
Франко Арминио - Забележете, че войната е в ход
Guardate che la guerra è in corso,
bombardano da anni nelle nostre case,
non c'è bisogno
che ci arrivi la lettera per andare al fronte. ...
  449 
Ариза - Нощта
(Autori: Giuseppe Anastasi)
(Автори: Джузепе Анастази)
(Sanremo 2012)
(Санремо 2012) ...
  593 
Франко Арминио - Първият път
La prima volta non fu quando ci spogliammo
ma qualche giorno prima,
mentre parlavi sotto un albero.
Sentivo zona lontane del mio corpo ...
  460 
Не мислим на глас, просто така сме устроени, за късмет (или почти).
Ако кажа какво мисля, дали ще попиташ „защо“ или ще мълчиш?
След това ще останеш ли?
Да говорим и чувстваме, да докосваме себе си, телата на времето с пръстите.
Виж как се завихрят листата окапали с полъх на вятъра ...
  689 
Маурицио Салас - обичам вълната на твоите думи
oбичам вълната на твоите думи
прилив, който потапя скалите
на мълчанията ми
обичам усмивката ти, жизнерадостта ти ...
  395 
Еудженио Монтале - Думите падат леки между нас
Думите
падат леки между нас. Гледам те
в меко отекване. Не знам
дали те познавам; знам, че никога разделен ...
  422 
За въпроса, който ми задават най-често
и отговора, готов като автомат.
За разговорите, които се плъзгат по огледалото ми
и капят на мястото, където трябваше да бъдат обувките ти.
За минутите мълчание преди да угася лампата, ...
  714 
Питам се...
дали някога ще поискам да целувам отново,
да целувам наистина,
не само веднъж,
а дълго, продължително, до живот, ...
  314 
тези дни очаквам да завали
за да мога спокойно да гледам през капките по стъклото на прозореца
без да виждам наистина
и да тъгувам
само защото обичам да си припомням ...
  396 
Алда Мерини - И щеше да ми е още по-лесно...
И щеше да ми е още по-лесно
да сляза при теб по най-тъмните стълби,
тези на желанието, което ме напада
като ялов вълк в нощта. ...
  576 
Ивано Фосати - Има време
Казват, че има едно време за сеитба
И едно, което, да изчакаш имаш желание
Едно време мечтано, което нощем идва
И друго денем напрегнато ...
  577 
Няколко години назад...
Колко ли точно? Аз единствено знам,
понеже точно, да, точно тогава
започнах изведнъж да треперя,
дали от страх или пък от страст, ...
  326 
Познавам цветовете
и нюансите им
като светлина на живота.
Но сънувам в черно-бяло
като сянката, ...
  316 
Силвана Стремиц - Чувствителните хора
Чувствителните хора
имат винаги разрошено сърце,
душата наопаки,
широко отворени очи, ...
  611 
Рикардо Бертолди - Колко пъти се извинявах...
Колко пъти се извинявах...
За моите ексцесии, моето безсрамие,
моята оживеност.
Колко пъти се извинявах... ...
  584 
Рикардо Бертолди - За всяка прегръдка, която не си получила...
За всяка прегръдка, която не си получила,
за всеки несподелен поглед,
за всеки път, когато си се чувствала невидима,
за всеки път, когато си желала целувка, ...
  591 
С обещанието, че някога
някъде на небето ще сме равни,
една фигура в расо
прибра последните монети
на бедняка.
  287 
дихание мое
във въздуха разтворени
морски вълни
  337 
гори слънце по пладне,
ясно е сутрин, вечер
съвсем, съвсем естествено
сухо пропуква земята,
устните, ...
  478 
Онези същества, които да говорят знаят,
те гледат, а в тебе - въпросителни.
Не ги разбираш, няма яснота.
А просто обожание или молба
намираш и няма даже мнителност - ...
  280 
тя е на четиринадесет и не иска
да спи сама в своята стая
нито в твоята половина на нашето легло
затова ме избутва точно там и заема моето място
без прегръдка, без дума ...
  369 
Знаеш нечие име,
но вече не го произнасяш.
Не го крещиш, не го шептиш,
не го приемаш за някой друг,
от някой друг. ...
  311 
Еудженио Монтале - Слязох, подал ти ръка
Слязох, подал ти ръка, по поне милион стълби,
и сега, когато те няма, е празнота на всяко стъпало.
Дори така – дългото ни пътуване кратко се оказа.
Моето още продължава и вече не ми трябват ...
  621 
Научена съм да издържам на силата на погледа и юмрука,
на опитите за превземане със щурм.
Да устоявам на бурите и мощните вълнения,
да не се разкъсвам под напора на ветрове и остри думи.
Да не потъвам под натиск отгоре въпреки липсата на дъх ...
  329 
Сега не ни разделя друго освен вечността.
Точно тя, приела клетвите ни за вярност,
обгръща тихо раменете на любовта,
но чувствам лоното ѝ самотно и хладно.
И я люлее, а аз люлея се с нея, ...
  366 
Стой близо до мен.
Толкова близо,
че да не забележиш белите коси,
които започват да обрамчват лицето ми,
но да можеш да видиш младостта ми ...
  334 
Страданието изисква самота.
Егоистично те затваря в себе си -
нехаеш как развива се света,
но тежестта му цяла е на раменете ти.
Не търси лек, но носи облекчение, ...
  359 
И с любовта, която от хората остава,
ще храня Господ,
всяка Негова представа
как се обича,
дарява и дели... ...
  464 
Така излизат мислите ми -
без разрешение.
И кой знае с кои се срещат,
а аз - в неведение.
Може би точно с твоите са ...
  349 
Открих те преди време
в това всекидневно лице.
Но продължавам да търся
пак теб и всеки дефект,
който така ми приляга, ...
  394 
Има хора с толкова светлина вътре.
С онова меко сияние, което топли без да те изгаря.
Но нямат нито един прозорец,
за да може да се види отвън.
Остават все така незабележими ...
  617 
Когато казват: "Рай",
първо, преди много време,
си представях само място.
Един безкраен девствен плаж, на чийто пясък
се виждат само моите стъпки. ...
  742 
На брега на морето
вълните
и кръвта ми
си говорят на един и същ език.
Казват си неща, ...
  468 
Random works
: ??:??