nadia.nanito
487 results
Виж, все още те има в мислите ми.
Понякога в нощното небе търся падащи звезди,
също като онези, които ти наричах преди време.
Може би четем една и съща небесна карта.
Или денем, на брега на морето, ...
Понякога в нощното небе търся падащи звезди,
също като онези, които ти наричах преди време.
Може би четем една и съща небесна карта.
Или денем, на брега на морето, ...
341
1
2
Накрая може би ще осъзнаеш,
че ще ти липсват само тези,
които никога си нямал страх,
че можеш да загубиш.
Тях чувствал си напълно. ...
че ще ти липсват само тези,
които никога си нямал страх,
че можеш да загубиш.
Тях чувствал си напълно. ...
342
Как да обясниш водата на пустинята?
Недей!
Ще разбере какво е жаждата,
а ще остане все неутолима.
Ще вземе да намразва себе си, ...
Недей!
Ще разбере какво е жаждата,
а ще остане все неутолима.
Ще вземе да намразва себе си, ...
554
3
4
Ирама - Където и да бъдеш...
[Autori: Irama (Filippo Maria Fanti), G. Nenna, Shablo (Pablo Miguel Lombroni Capalbo), V. L. Faraone & G. Colonelli]
[Автори: Ирама (Филипо Мария Фанти), Дж. Ненна, Шабло (Пабло Мигел Ломброни Капалбо), В. Л. Фараоне & Дж. Колонели]
(Sanremo 2022)
(Санремо 2022) ...
[Autori: Irama (Filippo Maria Fanti), G. Nenna, Shablo (Pablo Miguel Lombroni Capalbo), V. L. Faraone & G. Colonelli]
[Автори: Ирама (Филипо Мария Фанти), Дж. Ненна, Шабло (Пабло Мигел Ломброни Капалбо), В. Л. Фараоне & Дж. Колонели]
(Sanremo 2022)
(Санремо 2022) ...
1226
Знам къде ми е болката.
Знам точно колко е тежестта ѝ и
въобще не се опитвам да измеря дълбочината ѝ.
Усещам, че не бих могла -
толкова е непостоянна в размерите си. ...
Знам точно колко е тежестта ѝ и
въобще не се опитвам да измеря дълбочината ѝ.
Усещам, че не бих могла -
толкова е непостоянна в размерите си. ...
1256
1
В тези тълпи от хора,
Смъртта вижда единствено пълните с живот.
Вижда собствената им светлина как изригва наоколо.
Вижда другите как са привлечени неудържимо от нея и от топлината, която създава.
Вижда усмивките и радостта, с които заразяват всеки доближил се. ...
Смъртта вижда единствено пълните с живот.
Вижда собствената им светлина как изригва наоколо.
Вижда другите как са привлечени неудържимо от нея и от топлината, която създава.
Вижда усмивките и радостта, с които заразяват всеки доближил се. ...
790
1
1
Баба ми садеше семена.
Земята, която ги приемаше, беше черна и рохкава,
познала силата и нежността на ръцете ѝ.
Садеше семена, усмихната и с отнесен поглед,
сякаш се рееше във въздуха ведно с бъдещите филизи, ...
Земята, която ги приемаше, беше черна и рохкава,
познала силата и нежността на ръцете ѝ.
Садеше семена, усмихната и с отнесен поглед,
сякаш се рееше във въздуха ведно с бъдещите филизи, ...
624
1
Някой ден ще се намерим.
Сред оставени бележки,
избелели снимки,
живи спомени,
сънувани мечтания, ...
Сред оставени бележки,
избелели снимки,
живи спомени,
сънувани мечтания, ...
553
1
Когато чакаш, виждаш времето. Реално. Не като спомените, чието нахлуване те пренася назад, за да откриеш колко си напред в един единствен скок. Очакването е изживяване на всеки изтекъл миг, събирането му със следващия, броенето на всички заедно и складирането им по вид емоция. Да чакаш някого е пред ...
412
Колко ли време остава?
Използвай внимателно!
Добре е да се надяваш,
но дела са желателни.
Предстоят вероятности, ...
Използвай внимателно!
Добре е да се надяваш,
но дела са желателни.
Предстоят вероятности, ...
382
2
2
Къде да пътувам?
В себе си всеки път извървях,
а другите не са моя дестинация.
Какво ли може да ме изненада,
след като най-хубавото вече ми случи? ...
В себе си всеки път извървях,
а другите не са моя дестинация.
Какво ли може да ме изненада,
след като най-хубавото вече ми случи? ...
432
1
2
Случвам ли ти се все още?
Сякаш се превръщам в сън,
в който всичките въпроси
са приспивна песен, звън,
произлизащ неизвестно ...
Сякаш се превръщам в сън,
в който всичките въпроси
са приспивна песен, звън,
произлизащ неизвестно ...
541
1
Аз мога да ти подсигуря
максимален комфорт и разположение.
Само ти обаче решаваш
дали да бъдеш себе си.
Мога да те срещна с враждебност, ...
максимален комфорт и разположение.
Само ти обаче решаваш
дали да бъдеш себе си.
Мога да те срещна с враждебност, ...
737
1
Казваш ми нещо за себе си,
нещо много лично, невъобразимо,
което другите не знаят.
Фактите са всеизвестни, да,
но нюансите ти... ...
нещо много лично, невъобразимо,
което другите не знаят.
Фактите са всеизвестни, да,
но нюансите ти... ...
633
2
5
Неделя сутрин
с едва раздвижени мисли,
тихи гласове,
топли ръце,
леки стъпки... ...
с едва раздвижени мисли,
тихи гласове,
топли ръце,
леки стъпки... ...
510
3
приглаждам полата си от лен
приглаждам лятото
приглаждам косите си
как ми се ще да пригладя и мислите си
с онези бесни многоточия ...
приглаждам лятото
приглаждам косите си
как ми се ще да пригладя и мислите си
с онези бесни многоточия ...
384
3
3
Купувам си малко време в спомените
с кредит от реалността.
Не е изгубване в нищото, само среща,
на която все пристигах закъсняла.
Този път дано съм навреме - ...
с кредит от реалността.
Не е изгубване в нищото, само среща,
на която все пристигах закъсняла.
Този път дано съм навреме - ...
421
1
Жена.
Като скулптура от лед, която диша.
Тя не е цел, изплъзва се от тази роля
и устремът да я превземеш става киша.
По-скоро път е в плът, ...
Като скулптура от лед, която диша.
Тя не е цел, изплъзва се от тази роля
и устремът да я превземеш става киша.
По-скоро път е в плът, ...
323
1
2
Морските вълни се разбиват
еднакво върху спасителния бряг
или крушенските реликви.
Не променят тласъка си според насрещното.
Няма ярост в силата им, ...
еднакво върху спасителния бряг
или крушенските реликви.
Не променят тласъка си според насрещното.
Няма ярост в силата им, ...
385
4
Дава ни способността да разбираме,
но без възможността да го правим.
Любовта обяснява смисъла,
но разумът не е съгласен.
Остава един изход подсказан, ...
но без възможността да го правим.
Любовта обяснява смисъла,
но разумът не е съгласен.
Остава един изход подсказан, ...
369
1
Ето я и твоята маска - тъмнината.
Кураж, сън мой, появи се!
Ела и ме прегърни така, както знам, че само ти можеш.
А аз ще се престоря, че не те познавам
като те забравя.
Кураж, сън мой, появи се!
Ела и ме прегърни така, както знам, че само ти можеш.
А аз ще се престоря, че не те познавам
като те забравя.
600
1
Знам, че болката е ослепително бяла.
И белите хора сияят, но тъжно.
Вътре са пълни с толкова мрак,
също бял. И светлина не задържат.
Познавам тъмен, непрогледен човек. ...
И белите хора сияят, но тъжно.
Вътре са пълни с толкова мрак,
също бял. И светлина не задържат.
Познавам тъмен, непрогледен човек. ...
386
1
2
Познавам този аромат.
Когато хилядите капки дъжд
докосват жадно земята изсъхнала,
нежно и безшумно се сливат с прахта,
за да се изгубят, ...
Когато хилядите капки дъжд
докосват жадно земята изсъхнала,
нежно и безшумно се сливат с прахта,
за да се изгубят, ...
428
4
5
Как само заслепяват листопадите!
Усмихва се дървото вътрешно
с всичките си кръгове – свидетели
на бавното загниване на цветовете.
Кората му единствено набръчкана ...
Усмихва се дървото вътрешно
с всичките си кръгове – свидетели
на бавното загниване на цветовете.
Кората му единствено набръчкана ...
364
1
5
Да счупим часовниците и не виним времето
затова, че се разминаваме.
Мигът застива, когато виждаш ме,
мисълта е тази, която бяга.
Плаши се от неподвижност, нищо че значи вечност. ...
затова, че се разминаваме.
Мигът застива, когато виждаш ме,
мисълта е тази, която бяга.
Плаши се от неподвижност, нищо че значи вечност. ...
426
1
1
Чета поезия.
Намирам протегната ръка
в един свят на обърнати гърбове.
Разбирам, че е моята.
Обръщам следващата страница.
Намирам протегната ръка
в един свят на обърнати гърбове.
Разбирам, че е моята.
Обръщам следващата страница.
336
1
1
Само няколко капки вино по устните,
които езикът жадно облизва
за да усети вкуса на онова причастие,
отбелязващо тържеството на смъртта.
Или капките от майчиното мляко, ...
които езикът жадно облизва
за да усети вкуса на онова причастие,
отбелязващо тържеството на смъртта.
Или капките от майчиното мляко, ...
355
Сега съм пълна с празнотата ти.
Това дори не е и липса –
съзнанието е, че си някъде,
където допирът не стига.
Където само се надявам, ...
Това дори не е и липса –
съзнанието е, че си някъде,
където допирът не стига.
Където само се надявам, ...
388
2
Гневът е пълен със въпроси.
Без отговор са, а това е ярост.
Апатията - невъзможност
да намериш във живота смисъл.
В безсилието си си посърнал. ...
Без отговор са, а това е ярост.
Апатията - невъзможност
да намериш във живота смисъл.
В безсилието си си посърнал. ...
356
1
1
От кой момент започваш ти?
Самият ти си или само съществуване,
поредност от животи или миг,
душата ти във който се разплаква.
Посоката една е в този свят. ...
Самият ти си или само съществуване,
поредност от животи или миг,
душата ти във който се разплаква.
Посоката една е в този свят. ...
394
2
Зимата
ме целуна предварително.
Виждам как всичко си отива,
още преди да е дошло.
Самотата ...
ме целуна предварително.
Виждам как всичко си отива,
още преди да е дошло.
Самотата ...
352
1
885
2
8
Пиедесталите са твърде много.
И култовете, и страхът от висшите.
Пропадналите аплодирани са с грохот,
безименни са носещите кръстове.
И прах в очите. Но не е от стъпките ...
И култовете, и страхът от висшите.
Пропадналите аплодирани са с грохот,
безименни са носещите кръстове.
И прах в очите. Но не е от стъпките ...
407
Липсата
заема едно точно определено място
вътре в теб.
И расте. Като зародиш.
Точно там. ...
заема едно точно определено място
вътре в теб.
И расте. Като зародиш.
Точно там. ...
455
3
Едно докосване,
минавайки по улицата
и мислиш, че познал си спомена
от времето, когато просто беше.
Присъстваше във нечии ръце. ...
минавайки по улицата
и мислиш, че познал си спомена
от времето, когато просто беше.
Присъстваше във нечии ръце. ...
528
2
3
Времето -
лечител и(ли) убиец?
Така ми се искам да знам.
Казват – попитай търпението.
Е онази сълза, която се вие ...
лечител и(ли) убиец?
Така ми се искам да знам.
Казват – попитай търпението.
Е онази сълза, която се вие ...
532
Как се събира душа на парчета?
– Тя не се чупи, е винаги цяла.
Нито някой ти я отнема,
сам се губиш сред чувствата в хаос.
Сам оставил си друг да владее ...
– Тя не се чупи, е винаги цяла.
Нито някой ти я отнема,
сам се губиш сред чувствата в хаос.
Сам оставил си друг да владее ...
673
3
3
Не се оставяй дълго да те носи течението.
Има опасност да се превърнеш в нанос.
Има опасност да се превърнеш в нанос.
691
Умората
изтрива всяко обяснение,
обезсмисля всяко извинение
и си тръгва заедно с брояча на времето.
Оставаш по усещане. ...
изтрива всяко обяснение,
обезсмисля всяко извинение
и си тръгва заедно с брояча на времето.
Оставаш по усещане. ...
1059
Значението ни идва от момента,
от нуждата за нечие присъствие.
Дали е вечно или е мимолетно,
разказва всичко само едно отсъствие,
което се изписва с тишина. ...
от нуждата за нечие присъствие.
Дали е вечно или е мимолетно,
разказва всичко само едно отсъствие,
което се изписва с тишина. ...
702
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
