pastirkanaswetulki
861 results
Понякога съдбата ни разделя
от близкия човек с категоричност.
А в случай друг приготвя ни постеля
и кани в нея непозната личност.
От ходовете ѝ сме изумени, ...
  876  16 
След хубавата сутрин, на колата
Момчил отново се качи с Росица.
Полина да играе в махалата
остана с братовчедка си Деница.
Решиха да отидат в Павликени ...
  918 
- Пристигнахме, да сваляме багажа,
завърши морската почивка кратка!
Делфина пак ще заведем на плажа
през есента, ти обеща ми, татко!
Росица се огледа и прекрачи ...
  464  19 
Сестрата влезе, нова банка включи,
на шкафчето лекарствата остави.
- С късмет сте вие! Много страшни случаи
съм виждала. По-бързо се оправяйте!
Днес главна визитация минава, ...
  868  15 
В мотела, станал с изненада стряха,
Момчил плати за още две нощувки.
След час отново в болницата бяха.
Без сянка на притворство и преструвка,
и двамата с тревогата за Роси ...
  830  15 
Тя посреща гостите на прага
с хляб – от нея месен – и със сол.
Над сукмана пафтите си слага
и застила с черги пода гол.
В собата пред кръглата синѝя ...
  557  26 
Денят е син! Като гердан момински
изнизват се минутите му летни.
Крилете ми гребат вълни и искат
по-силно и от слънцето да светят.
Във вазата на времето листенца ...
  503  18 
Наеха стая в малкото мотелче –
единствено за гости на градчето.
В един петел, обичащ да се перчи,
загледана бе Поли зад пердето.
Баща ѝ често палеше колата ...
  689 
Дори и Рики – странен мълчаливец –
следеше дългокраките мадами
по плажа с поглед вял. И саможивецът
усети, че са те в семейна драма.
Полина се престори на вглъбена ...
  843  20 
Момчил от вчера беше неконтактен,
дори със Поли трудно той говори.
Видя, че Роси сришом пак е плакала,
душата му безмълвно се затвори.
Разбираше упорството у нея, ...
  473  12 
- На тази сцена правят Аполония.
- През есента ли? Пак да дойдем искам!
- Не зная отсега дали възможен
ще бъде отпускът ми и разписан.
- Вий двама сте и казваш, че добричък ...
  859  12 
Полина с цветни моливи в ръката
оставил бе Момчил да си рисува.
Детето му бе с дарба и душата
на таткото от щастие ликуваше.
Статив ѝ беше купил и записал ...
  397  14 
Неделята дойде. На терминала
отхвърлена се чувстваше Гергана.
Вината си отдавна бе разбрала,
но че сама напълно ще остане
не бе допускала, че ще се случи. ...
  433  17 
Терасата и чудната беседка
приличаха на кораб акострирал.
Зад клони на дърво една съседка
със любопитство погледа провираше.
Но тя успя единствено да види ...
  356  15 
- Днес хлъзгава е кратката пътека,
но ти подай ръката да не паднеш!
- Внимавам аз и стъпвам много леко.
- Не се страхувай, че ще те нападна!
Не е прилично тука. Във водата ...
  668  10 
Изпили вярата на шумни глътки,
напразно старците превиват гръб.
В трапчинките на тихите им стъпки
расте вместо надежда – скръб.
"Тюленово" – Йордан Кръчмаров ...
  434  12 
Денят, започнал с грижи и тревоги,
успокои на ритъма си пулса.
Момчил напазарува, даже смогна
в беседката да сготви нещо вкусно.
И стаята ѝ щателно почисти, ...
  617  11 
Закусиха. Спокоен бе, че Поли
отново беше с апетит предишен.
- Ще дойда с тебе, много ти се моля! -
започна театрално да въздиша
порасналото му дете добричко. ...
  389 
Отключи, влезе тихо той, но Поли
го чакаше сред стаята сърдита.
- Защо те няма, тате, казвай, моля!
Събудих се в леглото си завита,
а вчера знам, че легнах на дивана. ...
  423  12 
Не проклинам съдбата си. Тя от душата събира
сред сгрешилите мисли пречистваща шепичка сол.
Щом ме види да сбъркам, завърта ме. Тъй се нервира,
че съблича крила и мечти и оставя ме гол.
Зъзна в спомена вечен, далечен е, аз – пеленаче – ...
  467  29 
Към пет часа сирена на линейка
на гларусите крясъка надвика.
Хазяинът на Роси вън на пейка
я чакаше. Изплашен бе старикът,
но се зарадва, че са вече тука ...
  447  15 
Съвсем забравил бе Момчил за Рики.
А кучето в спокойна дрямка спеше.
Навръщане качи един старик и
седалката със него той делеше.
- Ти сам пътувш, другите къде са? ...
  428  20 
А час преди това по джиесема
се звънна. Щом прочете той Гергана,
ядоса се. – О, пак ли ти проблеми
ще ми създаваш? Тука ли остана? -
набързо с глас кипящ той проговори ...
  463  14 
- Разстрои ли се много, Поли? Слушай,
не го мисли и дай да те намажа.
Ще хапнеш ли от тези ранни круши?
- Звъня на татко, за да му разкажа.!
Защо да го тревожим, няма нужда, ...
  438  13 
- Прибирам се да взема душ, но после
ви каня, Поли, аз на палачинки!
- Обичам ги, запомнила си, Роси!
Последно ядох, като прави чинка.
- Да тръгваме, денят ще бъде чуден! - ...
  518  14 
Не беше сън. Житейският сценарий
е дело на случайности в живота.
Запазен спомен с форма на хербарий
издейства си за бъдещето квота.
В училището чакаше ги Краси – ...
  757 
Въртя се тази нощ в леглото Роси
и много трудно тя в съня попадна.
Сънува, че с кобилицата носи
вода през рамо, а е страшно жадна.
Наведе се бакърите да сложи ...
  846  13 
Градът навън като море шумеше.
Те тръгнаха по улиците пъстри.
Най-шумно в заведенията беше.
Рекламните табели бе излъскал
дъждът, преминал преди час оттука. ...
  792  13 
Поглеждаше тя често телефона.
Терасата бе с изглед към морето.
Излезе със романа на балкона,
уж да чете, но скачаше сърцето,
а книгата разтворена пред нея ...
  691  20 
Гергана дълго поглед не откъсна
от тримата щастливо вдъхновени.
Сърцето ѝ в терзания се късаше
и осъзна, че вече е решена
при братовчеда, който я обича ...
  850  16 
Виж, татко, тук е вече кака Роси!
Тя рано е дошла и ни посреща!
"Дали ще ми задават те въпроси?
Видяха ли я? Стана ѝ горещо...
Момчил и Поли тръгнаха към нея, ...
  467  14 
И този ден Росица се събуди
с усещане, че нещо ще се случи.
Подтисна го, макар да се учуди
дали гласът е верен. Тя заключи,
на рамото си метна плажна чанта, ...
  406  12 
Очите ѝ веднага ги видяха -
Момчил и сладураната ѝ Поли.
Те с гръб към нея двамата седяха
на масата с една жена. Защо ли?
Сърцето учестено взе да бие, ...
  366  19 
"Тя знае, че не искам да я виждам,
а ето, че е тръгнала. Защо ли?
Да, в болницата ходех ѝ на свиждане,
но правех го единствено за Поли.
Пред всички лъсна тази изневяра ...
  515  15 
След малко всеки, ужаса надскочил,
седеше гръб до другия облегнал.
Вълните в близост все така клокочеха,
страхът у тях бе възела затегнал.
Морето чак почувства се виновно, ...
  819  20 
"Напича. Всяка стъпка е гореща,
записана по пясъчните длани.
Жената днес усмихната отсреща
не е ли от съдбата начертана?
Достигна я. Как грее като слънце ...
  431  22 
- Дойдохме ли? Как сладичко съм спала!
Навън напира Рики да излезе.
Пред нас блести морето засияло,
а слънцето с езиче ми се плези!
Излизай, джафчо! Топло ли ти стана, ...
  465  21 
роман в стихове
Зарадва се, че беше понеделник,
очите си отворил бе с надежда
и скочи от леглото безпроблемно
със мисълта, че този ден отвежда ...
  1036  33 
Откраднах си внезапно ранно раждане.
Бабуваха ми думите без смисъл.
Престъпник аз не съм, нито е кражба
това, което в мене се разлисти.
Причаквах всяка нощ едно начало ...
  1035  22 
Отркри и мен късметът вехтошар.
- Пристигнах! - каза той великодушно.
Разбрал бе, че ключалка и дувар
не правят дом, дори комин да пуши.
И ситният дъждовен капков шев ...
  314  31 
Random works
: ??:??