Patrizzia
2,360 results
Когато свъсено те гледа
животът ти и с поглед кос
поредна пирова победа
поставя под голям въпрос,
спомни си мигове щастливи, ...
  381 
По стълбица невидима небесна
архангел слезе. Да не чуе зло!
Врабец ли беше, от тълпите стреснат,
бърборещ луд... Или не е било.
Гъгниво попът мънка поменика, ...
  260 
Градът притихнал е, а още не е мръкнало,
вървя замислена по уличките криви,
понесла лист, острилка и моливи,
тъга нечута пак в душата се е вмъкнала.
Присяда, пише, драска, почва от началото, ...
  422 
Дали закостеняла съм и стара?
От киселица крив и жилав прът.
От другата стара по тротоара,
децата ни маскирани вървят.
За лакомства и пакости възкликва, ...
  272 
Седни за миг и почини си, коннико,
добрият крал отдавна абдикира.
А ти си му детето – незаконното
и шутът – за посмешище в турнира.
Кралицата алцхаймерът подгони я, ...
  338 
Ти огън сам стъкни, мъдрецо, изгори ги,
на глупостта човешка плащай скръбна дан.
Кому са нужни днес премъдрите ти книги,
животът ти – с любов и вяра извървян?
Словата мъдри днес и пукнат грош не чинят, ...
  282 
Пореден ден отива си неслучен,
додето зазори и пада мрак.
Като ударено от камък куче
и зашлевен от майка си хлапак.
Пореден ден върви в тълпите гъсти, ...
  306 
Пак вдишвам ненаситно мириса на дим,
горчиво-сладък. Трезва, а пияна.
Ноември гушва ме и просто си мълчим,
в деня ми – само шепичка останал.
Той грее, смее се и пее, като луд, ...
  322 
Кажи ми, Гюро, що ти е главата?
За капа става, а за друго – не,
щом само далаверите пресмята,
кратуната на твойте рамене.
И мечката все гладна си остава, ...
  454 
Днес тъжни са и свъсени сивеят
прихлупените ниско небеса
и сякаш дом за птиците не са,
притихнал нейде е и суховеят.
А есента палитрата, боите ...
  313 
Понеже все не беше като другите,
че кой ли е избирал сам рода си?
Реших да съм домът ти и съпругата,
година-две родата ми се въси.
Понеже бях онази – вечно чуждата, ...
  840 
Този вятър побъркан отвя ги далече, далече,
всички черни тъги, дето толкова дни ме гнетят.
И съм същото рошаво, щуро, щастливо човече,
и фенерче светулково нося по тъмния път.
И изгрява Луната – така закопняла да свети, ...
  351 
Че кашлица и глупост не се крият,
отдавна не поставям под въпрос.
Но тъпите са в своята стихия,
под път, над път ще срещнеш тъп и прост.
И кой каквото казал, или писал, ...
  307 
Шарен свят, панаири, гълчава,
еликсирите с кофи продават.
Раят там е, зад ъгъла, брат,
ставаш млад и красив, и богат.
Продавачка крещи гласовита, ...
  291 
Не ми ги вземай, Боже, мойте думи!
Богатството ми в радост или жал,
те мостът са невидим помежду ни
и кръстът, който Си ми изковал.
Препъвах се в светините фалшиви, ...
  314 
Броди тихо навън вечерта,
под студения вятър е свита.
Кой ли пътя ѝ тъй начерта?
Леден вятър я тъпче с копита.
А блещукат уютно, блестят ...
  434 
Вълшебното вретенце си го взе,
орисницата ми. И се пръждоса.
А джинът от бутилката с "Розе",
пиянски смотолеви по въпроса,
че приказките истина били, ...
  670 
— Що жална, милна девойко,
жално сте с дружки запели?
— Бог е, юначе, високо,
царят – в палатите бели.
Пеят, юначе, защо ли? ...
  332 
Казват – имало рай и го пише в свещените книги,
там си волен и млад, няма болка ни мъка, ни грях.
Казват – ангели има, приятелю мой, намери ги,
помоли се за мене, защото си бял, като тях.
Ти бе верен и предан, до мен неотлъчно вървеше, ...
  343  12 
И кърви, и кърви, и кърви,
тази есен в листата на клена,
капки кръв в прегорели треви,
спомнят тъжна любов – неродена.
Синкав дим, някой снимки гори, ...
  752 
Ти сам ме повика. Аз съм. Твоята собствена буря,
пожарищата загасям, света ти ще прекатуря.
Нека гърми и тътне, тежки сълзи да капнат,
за тебе съм безпътна, дива съм и внезапна.
Тръгвам сега, че блесна. Сякаш небето се срути, ...
  260 
Рижавата есен скрита сред тревите,
тихичко замете летните следи.
Нищо не остана вече от преди,
само палав вятър - щур и любопитен.
Хитро, по лисичи свряна сред полята, ...
  299 
Така добре ми беше, свикнах някак си,
да недовиждам. Лутах се в мъглите,
на своя ден. Да мръкне тихо чаках си
стихът ми, знаех сред звездите скрит е.
Но май дойде ми време за проглеждане, ...
  262 
Да ти обадя, значи, оживях и днес,
и казват мъдрите, че подмладявал стресът.
Дори и свраките ме гледат с интерес,
дрънкулки нося, този блясък им хареса.
Плашилото отдавна си умря от смях, ...
  304 
Не ти ли писна цял живот, кажи?
С лъжичка даваш, а отнемаш с шепи.
Нервираш се – не вярвам на лъжи,
макар да са очите полуслепи.
Каквото заобичах ми го взе, ...
  280 
Ще си измоля циганска душа
от есента. Ще тръгна след катуна,
дъждът, заплакал горко, ще теша
и всеки лист умиращ ще целуна.
Ще легна в прегорелите треви, ...
  456  12  16 
И тръгнех ли, избирах дълъг път,
и все вървях по стръмните баири,
един не се нае да ме сподири,
там, дето болки и стрели валят.
Човеци много, Любовта е кът, ...
  310 
Гневът съвсем не ми помага.
И не съзнава, че е тъп
простакът. Има ли тояга,
той винаги напада в гръб.
Смирение се препоръчва ...
  342 
Уж крехък си, човеко, шепа плява,
понесена от луди ветрове,
а болката душата ти калява,
от мъката стихът ти се кове,
омразата ти от любов прелива, ...
  275 
Тази малка страна е в сърцата ни много голяма,
под небето ѝ синьо сме расли и раснем до днес.
Първо с обич изрекли сме свидната думичка мама,
после дом и родина, и българин. С гордост и чест.
Тази малка страна тя е нашата китна градина, ...
  531 
Ако го слушаш всеки ден Поклади
празнува и на мравка прави път.
На добротата вече ѝ се гади,
а той едва ли не е все пред смърт.
И споменава името Ти всуе, ...
  282 
Разбих я, на парченца я разбих,
химерата за общите ни друми.
Не се побра животът в моя стих,
все не намерих правилните думи.
Все лудата и смелата аз бях ...
  381 
През тихия ни стар квартал
върви хлапак и си свирука.
Варел пробит и избелял
за миг превръща в тарамбука.
Следи го с поглед прикован, ...
  334 
Дивите гъски се стягат за път. Сбират ятата си вече.
Весели, волни, високо летят, пътят пред тях е далечен.
Нейде сред пъстрата шума едва диша септември притихнал,
следва ятата с очи. Без слова, птичият глъч го усмихна.
Той е художник и влюбен поет. Гъши перца си събира, ...
  301  10 
Май свърши ми се времето за чакане
и под забралото се спуска здрачът,
и идеалът светъл неоплакан е,
че рицарите никога не плачат.
Все чакам на турнир да ме повикат а, ...
  342 
Аз река съм и милвам едва,
бреговете, а там в ракитака
пише вятър най-нежни слова,
носи дъжд. И стихията чака.
Денем рèша косѝ на върби, ...
  291 
Рисувам по памет по листа небесен,
танцуващи жерави с нежни души.
Красива и топла е ранната есен,
със сенчици птичи душата теши.
Главиците восъчни доземи свели, ...
  354 
Да имах някой ближен, но не би,
това ми е отсъдено, от Бога,
сама да съм и в радост, и в тревога -
една жена, а хиляди съдби.
Напразно над главата ми тръби, ...
  528 
Надежда хвана Вяра под ръка и тръгнаха. Унило и полека.
Къде са се запътили така? Низвергна ги, забрави ги човека.
Несретни и окъсани вървят, крилата си на други подарили,
две просякини в лъскавия свят – опърпани, недраги и немили.
И питам се: Къде остана тя? Сестрата трета. Като куче свита. ...
  393  22 
Смълчан и тръпнещ град – сивеещо небе,
цял ден дъждът се кани да изплиска
от локва спомен. Лято бе или не бе?
Септември вее пъстрата си ризка.
А панаирът – шумотевица за ден, ...
  375 
Random works
: ??:??