Patrizzia
2,237 results
Бях ли ти симпатична?
Лаех почти за трима.
Вазата ти капичнах,
пишках ти на килима.
Палава бях, изгризах, ...
Лаех почти за трима.
Вазата ти капичнах,
пишках ти на килима.
Палава бях, изгризах, ...
960
5
15
Коледа, рекламиране,
посред ноември радва.
Няма ни хляб, ни сирене,
а за елхите — брадва.
Светят в неон витрините, ...
посред ноември радва.
Няма ни хляб, ни сирене,
а за елхите — брадва.
Светят в неон витрините, ...
248
1
4
Катерушка от дим и по нея отдавна играят
все сиротни дечица, до късно не слизат от там.
Как ли спиш, войнолюбецо? Тъй ми се иска да знам!
В болен мозък, кажи ми какви бъднини се чертаят?
Ние своето вече все някак сме дали и взели, ...
все сиротни дечица, до късно не слизат от там.
Как ли спиш, войнолюбецо? Тъй ми се иска да знам!
В болен мозък, кажи ми какви бъднини се чертаят?
Ние своето вече все някак сме дали и взели, ...
398
4
8
Да, често пиша. Май съм си такава,
тщеславна муза темите задава.
Понякога ме шиба и с камшик:
Я стига дряма! Правя те велик.
И егото ми слуша я отрано, ...
тщеславна муза темите задава.
Понякога ме шиба и с камшик:
Я стига дряма! Правя те велик.
И егото ми слуша я отрано, ...
407
4
14
Живеем в многоъгълния свят,
а че е кръгъл учат ни науки,
мълчим покорни, тихи и неуки,
там, в който ъгъл и да ни заврат.
За пуста слава някои твърдят, ...
а че е кръгъл учат ни науки,
мълчим покорни, тихи и неуки,
там, в който ъгъл и да ни заврат.
За пуста слава някои твърдят, ...
232
2
3
На Тони
Подарявам ти думичка. Само една, омагьосана,
с нея ехото вечности звънко и дълго разказва,
вместо гребен тя реши предзимния сън. Срещу косъма
и цъфти на сланата в студената, ялова пазва. ...
Подарявам ти думичка. Само една, омагьосана,
с нея ехото вечности звънко и дълго разказва,
вместо гребен тя реши предзимния сън. Срещу косъма
и цъфти на сланата в студената, ялова пазва. ...
837
3
7
Есента си отива,
с тихи стъпки. Къде?
Уж добра, закачлива,
времето ни краде.
Куче лайва, за кратко, ...
с тихи стъпки. Къде?
Уж добра, закачлива,
времето ни краде.
Куче лайва, за кратко, ...
921
4
10
Дали когато няма да ме има,
ще плаче някой? Моля те, недей!
Аз ще съм тук, но в песен и сред зима,
ще будя някой сбъркан чичопей.
Хвърли я, чуй жалейката! Веднага! ...
ще плаче някой? Моля те, недей!
Аз ще съм тук, но в песен и сред зима,
ще будя някой сбъркан чичопей.
Хвърли я, чуй жалейката! Веднага! ...
872
4
12
Родена съм да съм поет,
това ми отреди съдбата.
И съм известна с нрав проклет,
и хич ме няма по хвалбата.
Изписах страници безчет, ...
това ми отреди съдбата.
И съм известна с нрав проклет,
и хич ме няма по хвалбата.
Изписах страници безчет, ...
683
3
16
От кухнята се носи мирис благ,
напомня ми за детството и мама.
Чиния звънва, пада стар капак...
Сънувам явно. Палачинки няма.
Очите ми – залепнали за сън, ...
напомня ми за детството и мама.
Чиния звънва, пада стар капак...
Сънувам явно. Палачинки няма.
Очите ми – залепнали за сън, ...
330
8
14
Разтваря утрото ми длани,
над сетен хризантемов цвят
и вятърът с криле прибрани,
е странно тих. Листата спят.
Дълбок сънят им е, мъртвешки, ...
над сетен хризантемов цвят
и вятърът с криле прибрани,
е странно тих. Листата спят.
Дълбок сънят им е, мъртвешки, ...
296
6
10
Вилнеят често в моя женски рай светкавици и даже урагани.
Смелчага ли си? Влизай и узнай цената на крилете за избрани.
Ще смогнеш ли, или ще бъдеш слаб, до Евината щерка да достигнеш?
Вода да ти е дом и храм, и хляб, пред бурите око да не ти мигне.
Защо ли питам? Отговора знам – сама съм си и рая, и ...
Смелчага ли си? Влизай и узнай цената на крилете за избрани.
Ще смогнеш ли, или ще бъдеш слаб, до Евината щерка да достигнеш?
Вода да ти е дом и храм, и хляб, пред бурите око да не ти мигне.
Защо ли питам? Отговора знам – сама съм си и рая, и ...
356
7
22
Сто продънени куфара вехти и скъсани влача
всеки залък изсъхнал с бездомните псета делим,
а животът ми – ребус, почти нерешима задача,
и е рабош душата ми. Болката с нож невидим
всеки стих със замах първо в нея дълбоко изрязва, ...
всеки залък изсъхнал с бездомните псета делим,
а животът ми – ребус, почти нерешима задача,
и е рабош душата ми. Болката с нож невидим
всеки стих със замах първо в нея дълбоко изрязва, ...
266
6
6
Нощта се влачи мудно, по корем,
преяла е от всеки грях и грижа,
не ѝ е до заспиване съвсем,
дори и райски сън да ѝ харижат.
Тътрузи се по мокрия асфалт, ...
преяла е от всеки грях и грижа,
не ѝ е до заспиване съвсем,
дори и райски сън да ѝ харижат.
Тътрузи се по мокрия асфалт, ...
930
5
2
Не ни е нужен Бог да ни погуби,
свободна воля нявга ни е дал.
Премазани от времената груби,
превръщаме се в топчици от кал.
И не калта онази, от която ...
свободна воля нявга ни е дал.
Премазани от времената груби,
превръщаме се в топчици от кал.
И не калта онази, от която ...
1109
7
11
Дали от всичките надгробни камъни,
да не направя стълба, да съм близо?
Небето плаче, свило се от нямане
и си раздира облачната риза.
Не ми остана риза неразкъсана, ...
да не направя стълба, да съм близо?
Небето плаче, свило се от нямане
и си раздира облачната риза.
Не ми остана риза неразкъсана, ...
359
11
10
Тя не искала нищо, а виж ти,
все в съня ми се връща сама
и до съмнало спомени нищи,
в непрогледната нощна тъма.
Уж е гола и нищо не носи, ...
все в съня ми се връща сама
и до съмнало спомени нищи,
в непрогледната нощна тъма.
Уж е гола и нищо не носи, ...
566
3
2
И като куче вятърът залая,
в комините по вълчи пак зави,
ноември спи и май му е все тая,
за мръзнещите рози и треви.
До късно и октомври се усмихва, ...
в комините по вълчи пак зави,
ноември спи и май му е все тая,
за мръзнещите рози и треви.
До късно и октомври се усмихва, ...
290
3
4
Изпросените добрини горчат,
в душата като камъни се трупат,
обвит около тънкия ми врат,
все повече денят затяга клупът,
душѝ полека порива ми свят, ...
в душата като камъни се трупат,
обвит около тънкия ми врат,
все повече денят затяга клупът,
душѝ полека порива ми свят, ...
283
4
7
На Моми
Ех, стари мой, ти беше прав! Почти. Забравила отде съм и какво съм,
до днес не те разбирах, че с мечти, пробойните си няма да тропосам.
И ето, като тебе побелях, но мъдростта ми се размина с мене,
все още помня думите ти, в тях на мъдростта живеца вкоренен е. ...
Ех, стари мой, ти беше прав! Почти. Забравила отде съм и какво съм,
до днес не те разбирах, че с мечти, пробойните си няма да тропосам.
И ето, като тебе побелях, но мъдростта ми се размина с мене,
все още помня думите ти, в тях на мъдростта живеца вкоренен е. ...
276
4
4
Какво като годините растат?
Душата ми да се смири не иска.
И все по-непознат ми е страхът,
а мъдростта ми май си струва риска
да хвърлям рози, де свинете спят. ...
Душата ми да се смири не иска.
И все по-непознат ми е страхът,
а мъдростта ми май си струва риска
да хвърлям рози, де свинете спят. ...
403
5
12
Есента житейска пред вратата
сетното си цвете ми остави,
топъл шал – пред сън да се намятам
щом засвири вятърът октави.
Топъл чай, ми спретна за минута, ...
сетното си цвете ми остави,
топъл шал – пред сън да се намятам
щом засвири вятърът октави.
Топъл чай, ми спретна за минута, ...
445
3
7
И уча се отдавна да летя,
крилете мои – с восък залепени,
не стигат нови слънчеви вселени.
Душата ми полита, само тя.
И думите цъфтят, като цветя, ...
крилете мои – с восък залепени,
не стигат нови слънчеви вселени.
Душата ми полита, само тя.
И думите цъфтят, като цветя, ...
295
5
6
Когато сняг в косите ми напада,
и времето лицето набразди,
дали душата ще остане млада,
в очите недовиждащи звезди,
дали ще виждаш още и тогава ...
и времето лицето набразди,
дали душата ще остане млада,
в очите недовиждащи звезди,
дали ще виждаш още и тогава ...
376
2
7
Графит съм на стената в този град,
жестоко време ме изографиса,
не зная и чертите ми какви са,
дали съм стар и грозен, или млад.
Край мене – минувачи, шарен свят ...
жестоко време ме изографиса,
не зная и чертите ми какви са,
дали съм стар и грозен, или млад.
Край мене – минувачи, шарен свят ...
1092
7
17
Съвсем мухляса, малката, мухляса
и оглуша за вятърната лира.
Превърнала небето си в тераса
и някаква си лелка там простира.
Не те познава, не, не те познава, ...
и оглуша за вятърната лира.
Превърнала небето си в тераса
и някаква си лелка там простира.
Не те познава, не, не те познава, ...
827
4
5
Подпалени стърнищата димят,
плашилото вдън себе си се гуши,
треперят осаждените скоруши,
на ад прилича малкият им свят.
Самотен трън до черно овъглен, ...
плашилото вдън себе си се гуши,
треперят осаждените скоруши,
на ад прилича малкият им свят.
Самотен трън до черно овъглен, ...
488
1
4
Каквото вземах, вземах според ръста си,
на пръсти все се вдигах, към звездите.
Но ти душа добра, широкопръста си,
такъв ми е и нравът – любопитен.
Очите ми широко са затворени, ...
на пръсти все се вдигах, към звездите.
Но ти душа добра, широкопръста си,
такъв ми е и нравът – любопитен.
Очите ми широко са затворени, ...
1002
9
20
Достигнах онзи бряг така лелеян,
до вътък ураганът ме разнищи,
любов да търся – истинската, нея,
еднаква, за богати и за нищи.
Преминала през бурята в безкрая ...
до вътък ураганът ме разнищи,
любов да търся – истинската, нея,
еднаква, за богати и за нищи.
Преминала през бурята в безкрая ...
382
2
6
С най-топлите, с най-пъстрите очи,
развявайки къдрици с цвят на кестен,
е циганското лято. Мен гълчи,
но нравът му е всекиму известен.
От слънце зайче, в син, небесен вир, ...
развявайки къдрици с цвят на кестен,
е циганското лято. Мен гълчи,
но нравът му е всекиму известен.
От слънце зайче, в син, небесен вир, ...
452
1
6
Казват – ето, от бързане плод не износи,
как не спря и не стихна, не се умори?
Как един не попита ме: Как си? С кого си?
За самотния полет завиждат дори.
И така е понеже от сън като стана ...
как не спря и не стихна, не се умори?
Как един не попита ме: Как си? С кого си?
За самотния полет завиждат дори.
И така е понеже от сън като стана ...
314
6
6
Безсънните нощи танцуват фокстрот
по острия ръб на стрелките.
До мен е полегнал самият живот,
похърква и спи. Незавит е.
Луната небесен е шут - Арлекин, ...
по острия ръб на стрелките.
До мен е полегнал самият живот,
похърква и спи. Незавит е.
Луната небесен е шут - Арлекин, ...
275
6
14
Стискам, стискам! Гадости безброй,
сякаш ми се случват без причина.
Юни бил зад осмия завой?
Да не взема пак да го подмина.
Цялата съм в пясък, че и в прах, ...
сякаш ми се случват без причина.
Юни бил зад осмия завой?
Да не взема пак да го подмина.
Цялата съм в пясък, че и в прах, ...
388
1
5
Ако тръгна сега, колко бързо ще стигна земята,
дето камък да стиснеш ще писне овчарски кавал?
Все през урви е пътят, мъглица Балканът намята,
да не знам, че рожденото чедо е в мене познал.
Ако тръгна сега, Боже мой, от тепсията равна ...
дето камък да стиснеш ще писне овчарски кавал?
Все през урви е пътят, мъглица Балканът намята,
да не знам, че рожденото чедо е в мене познал.
Ако тръгна сега, Боже мой, от тепсията равна ...
449
7
14
И някога дори да ме разлюби,
животът ми не ще да е неслучен,
какво, че от прегръдките му груби,
понякога се чувствам като куче?
Дори не знам защо ли ви говоря, ...
животът ми не ще да е неслучен,
какво, че от прегръдките му груби,
понякога се чувствам като куче?
Дори не знам защо ли ви говоря, ...
333
5
14
Не ме отмина пустата зараза,
като магаре кашлям нощ и ден.
Уж маска слагам, за да се опазя,
но ето, няма здрава кост по мен.
Ни чайове, ни супи, сто илача, ...
като магаре кашлям нощ и ден.
Уж маска слагам, за да се опазя,
но ето, няма здрава кост по мен.
Ни чайове, ни супи, сто илача, ...
1150
3
19
Сянка бездомна е.
Тихо рида.
Дълго припомняна
стара беда.
Тъжното хлипане, ...
Тихо рида.
Дълго припомняна
стара беда.
Тъжното хлипане, ...
261
4
9
Такива сме, четяхме до зори. Далеч от фалша, злобата и кича,
и сигурна съм, и до днес дори, с луничките на Пипи аз приличам.
И с Карлсон политах неведнъж, деляхме си усмивки и бонбони,
Али баба - брадат и страшен мъж, с четиресет разбойници ме гони.
И Питър Пан ми беше като брат, и Тамбукту ми беше ...
и сигурна съм, и до днес дори, с луничките на Пипи аз приличам.
И с Карлсон политах неведнъж, деляхме си усмивки и бонбони,
Али баба - брадат и страшен мъж, с четиресет разбойници ме гони.
И Питър Пан ми беше като брат, и Тамбукту ми беше ...
330
9
12
Каквото имам ти го давам, каквото нямаш, го делим,
съдбата ни била такава – аз жив пожар, ти – кротък дим.
Аз на кончѐта всичко нищя, ти раните си ближеш, щом
пак пламна, като сто огнища, белосваш стария ни дом.
И с умисъл каква не зная, събра ни Господ. Ти аз, ...
съдбата ни била такава – аз жив пожар, ти – кротък дим.
Аз на кончѐта всичко нищя, ти раните си ближеш, щом
пак пламна, като сто огнища, белосваш стария ни дом.
И с умисъл каква не зная, събра ни Господ. Ти аз, ...
221
5
5
Затворени книги сме – страници и неразрязвани,
в душите – изгнаници раните и не кървят.
Доброто е мит, любовта има много за казване,
но глух е от взривове май озверелият свят.
Въртят се все в шеметно бързане хукнали дните ни, ...
в душите – изгнаници раните и не кървят.
Доброто е мит, любовта има много за казване,
но глух е от взривове май озверелият свят.
Въртят се все в шеметно бързане хукнали дните ни, ...
991
3
8
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
