Patrizzia
2,292 results
Звездите са мъгливи, в пепелно отвъдно.
Сълза на Бог - Луната капва, сред росата.
Неземен глас от мрак шепти: Ела! Ще сбъдна,
с прашинка звезден прах и обич чудесата,
които пише по реката вятър - с руни ...
  374 
Самотен шут изказва съжаление
и носи се мълва, под балдахините,
че принцът, за беда, но без съмнение,
нецарствено, си пада по слугините.
В каляска никой не превръща тиквата ...
  240 
Живейте, нека е кристален купола,
под него ще е ярка светлината.
Ако сучайно нокът сте си счупили -
трагедия и повод за войната,
която водим пак сами със страшното ...
  270 
Ноември рисува златисти картини в очите ни.
Хвърчилото лятно отлитна по слънчеви дири.
С подбити нозе и измръзнал от дългото скитане,
в комина ни вятър шансони забравени свири.
Блести в хризантемите скреж и в косите - измамен е, ...
  451  11 
И всеки ден ме стряска от екрана,
една особа с тяло на скумрия,
как трябва на фиданка за да стана,
зелени разни смутита да пия.
И меле треволяк, сибирски гъби, ...
  507  12 
Кълбенце огнен залез снощи скрих,
та този свят измръзнал да се сгрее.
С коси - крило от вятър го завих,
реката натъжих - да му попее.
С парченце кадифено от леса, ...
  805 
Порой изля небето ми разкъсано
и алчен огън яростно погълна,
частици от душата ми, нахъсана,
самичка да се заличи напълно.
Болеше ли? Болеше, до умиране. ...
  258 
И съдите, защото можете,
пореден Юда ме целува,
но скъпо си продавам кожата,
а другото - не се купува.
Отблизо вижте я - прокъсана, ...
  287  11 
Задрямал скрежът в повети провиснали,
бълнува приказки, а вятърът го слуша.
Врабец бърбори колко му е писнало,
от зимата - съвсем дошло му е до гуша.
Гугутки късат черните герданчета, ...
  248 
Разпрягай конете, поручик Галицин,
трънаци - храна за душиците конски.
Те - мършави кранти - с Пегаски амбиции.
Не вярвате? Знае корнет Оболонский.
Налейте, да пием за всички кибици, ...
  330  17 
Все някак оцелявам, няма как,
балансът сложен - на ръба на ножа.
Вълчица без вълчета - единак,
с необичайна снежнобяла кожа.
В горите Тилилейски ли живях ...
  301 
На Я.
Сложете душата ми пак под индигото
пак с облаци дрипави скрийте звездите,
но ето - безкрили мечтите не стигате,
далече, високо съм - късам юздите. ...
  311 
Изхвърлила яйце на коприварче,
ще кажете природа. Да, макар, че,
тя своето в гнездото снася вещо,
а птичето й е така зловещо.
Отлита кукувица - сянка сива, ...
  222 
С инат подпирам пак небето - да не падне
и въгленче прикривам нежно в шепите.
За грешен - чудо съм, погача съм - за гладни
и вяра съм, гледец съм жив - за слепите.
А съм жена и по библейски, значи грешна, ...
  503  11 
Навързах думи, хей така, нерадо,
да хвана в златна мрежа хоризонта.
Калинка седемточкова ми даде,
червена рокля, за да се наконтя.
От сълзи мокър, вятърът притихна, ...
  262 
В този век на маските бронирани,
технологии, компютри, вируси,
имам си три чипа имплантирани,
лудост, радост и любов, разбира се.
И макар рода на изкопаеми, ...
  405  13 
Часовникът на старата камина,
таван - запомнил сянка на дете.
Желанието, времето да мине,
и всяка книга - чудодейно вино,
от него неусетно се расте. ...
  261 
На Юри, Дени и...:)
Кой луд, е кой побъркан,кой отнесен
и кой на луд се прави, много лукаво.
Да вземем да се преброим, наесен -
в индианска нишка - право към Карлуково. ...
  298  10 
По сиротните стрехи се беси мъгла,
и въжето така й отива.
Вятър тихо разказва за мъки, тегла,
щом боли те - все още си жива.
Хризантеми унили - от восък венец, ...
  291  13 
Реката - огледало за платаните,
се счупи в песен на самотна птичка.
И вятър с шарени перца по дланите,
небето по носа погъделичка.
Изви се иззад облака сънливата, ...
  276 
Когато Луната плаче,
плачат без глас сърничките.
С мокри целувки здрачът,
гаси звездите, всичките.
Когато сън замърка, ...
  270 
Къщичка и дворче – край са и начало,
кучешка колибка, кестен, розов цвят,
котка на салкъма, корито преляло,
над чешмата каменна пиленца мълвят,
птича разговорка, шумно, неразбрано, ...
  248 
Погледни този свят. Погледни го нехайно - през рамо,
гроб, до гроба. Покойници. Живите живи не са.
Няма вечна любов, краткотрайното щастие само,
обещава причини, за сто и едно чудеса.
Прекрои го света - направи си парченца за пъзел, ...
  277  11 
Омръзнаха ми шум, тълпи
градът и гражданята.
Котакът мисъл ми втълпи -
за къщичка в гората.
Метлата яхнаме и газ - ...
  395 
Времето сякаш се движи назад –
серии, готвене, клюки.
Мъж за приличие... И банкомат,
рокля, червосани джуки.
Две идеални във всичко деца, ...
  274  12 
Все пак доброто е затуй добро,
то като зрънце в рядка кал расте,
на скришно там - под лявото ребро,
в две раковини - шепи на дете.
Примигва любовта - в случаен стих, ...
  329  11 
Октомври ковал от сребро перодръжка,
дъхът на студа по стъклата да пише.
Дъждът пък по покриви мокри се тръшкал,
защото се чувствал самин и излишен.
От белите листи на сто хризантеми, ...
  299 
По ъглите замислен се стаява,
животът - аутист е, от дете.
Щом светлото на дните се смалява,
то сянката в душата му расте.
Понякога глава в стените блъска, ...
  284 
Стих трънлив за косата ми пак се закачи,
и за нощ, или две кичур цял побеля.
Дъжд в очите ми свря се на скришно, да плаче,
есен пъстра, стотици боички разля.
Стих, а цял таралеж, на кълбенце се свива, ...
  654 
От седем срутени небета,
ще вдигна църквен купол.
Да видиш Боже там, където
молитвите си струпал.
На купчини и на камари, ...
  250 
Пребит, денят ми лази и към заник се примъква,
от лакти ръбести - ребрата му са счупени.
А за кураж - площадният ни глашатай се пръква
и обещава ни химери - скъпо купени.
На прага изтривалката ми в колики се свива, ...
  242 
След като пратих потоп над света -
трупове - твари и хора,
сивата кал, дървеса, без листа,
Бог съм - калта проговори:
Дай ми мой Отче, душа, а и плът ...
  238 
Край от медна пита гризна -
жилна я пчеличка.
Писна есента, капризно,
дъх стаиха всички.
Тичат животинки разни, ...
  241 
Да имаш казват тиквена глава,
налагало го времето, жестоко.
Душа ли? За какво ти е това?
Със сит търбух, не се лети високо.
И сам се изживяваш, като цар, ...
  284 
Загребах спомен с мрежа сънна,
от паметта - вода, мълчана.
Извила гръб в небе бездънно,
Луната жълта котка стана.
Погали я дъждецът, мило ...
  271 
А утрините тук са сини, много сини,
тревата - некосена е и мека.
По някой облак само, мине и замине
по своя път към слънцето, далеко.
А дните тук са пъстри, много, много пъстри, ...
  311  11 
На залеза нокътя кървав,
небе с йероглифи изписа
Ще мръкне, ще мръкне тепърва,
ветрец край тополите скри се.
Повика дъждец - да му бае, ...
  322 
И котенцата могат да летят,
те към Луната цял живот мяукат.
Гнездото на върха е, всеки път,
но на земята си е жива скука.
Издрасканият залез прокърви, ...
  437 
Политането - антоним на падане,
надолу дърпат коренища - жилави.
Умът ни за Вселенска мърост гладен е -
копнежите ни - меркантилно - хилави.
Отдавна закърнели са крилата ни. ...
  351 
Понякога, сред дребните си грижи,
олеквам - от глухарче пухче.
Избирам си грациозна котка рижа,
надявам нейното кожухче.
Дърветата са камуфлажна дрешка ...
  234 
Random works
: ??:??