Patrizzia
2,292 results
С изметената от душата смет,
ще купя сливи. Цели три каруци.
Ракия ще сваря - бурета пет,
за да напия думите ви куци.
Че казват, дипломация било, ...
ще купя сливи. Цели три каруци.
Ракия ще сваря - бурета пет,
за да напия думите ви куци.
Че казват, дипломация било, ...
1485
6
7
Изчезна стълбата. След райските дела.
Да слезе Бог сред нас - да се изгуби.
Души да търси скрити в хорските тела.
От срам и гняв, брадата да оскубе.
Да литне ангелът - с окаляни крила, ...
Да слезе Бог сред нас - да се изгуби.
Души да търси скрити в хорските тела.
От срам и гняв, брадата да оскубе.
Да литне ангелът - с окаляни крила, ...
766
3
6
Не винаги върви ми, за беда.
Късметът на кръстовището проси.
Сама преплувам черната вода
и нямам принц - през нея да ме носи.
Заспя ли, сто години, сякаш пън. ...
Късметът на кръстовището проси.
Сама преплувам черната вода
и нямам принц - през нея да ме носи.
Заспя ли, сто години, сякаш пън. ...
704
13
23
Нерядко в чужди ниви каменисти,
където не растат дори сухи драки.
Посели грешки - почваме начисто,
залъгваме се - утре нов живот ни чака.
Да жъне друг горчивите ръкойки, ...
където не растат дори сухи драки.
Посели грешки - почваме начисто,
залъгваме се - утре нов живот ни чака.
Да жъне друг горчивите ръкойки, ...
678
7
9
Умората по чашата се стича,
стаява се в утайка - от танина
и се кълне, че много ме обича,
след третата си чаша силно вино.
Прегръща ме и всяка кост е болка, ...
стаява се в утайка - от танина
и се кълне, че много ме обича,
след третата си чаша силно вино.
Прегръща ме и всяка кост е болка, ...
602
11
13
Когато им събориха затворите,
веригите запазиха набожно.
Дори и да не са човеци хората,
животът е занятие възможно,
защото над главите преклонените, ...
веригите запазиха набожно.
Дори и да не са човеци хората,
животът е занятие възможно,
защото над главите преклонените, ...
875
10
13
Днес тъжно пак си спомних за ръцете ти,
тъй, както ти ме учи, месех хляба.
Череши не донесох, вехне цветето,
не сложено на гроба, с обич, бабо.
Под пръстите тестото оживяваше, ...
тъй, както ти ме учи, месех хляба.
Череши не донесох, вехне цветето,
не сложено на гроба, с обич, бабо.
Под пръстите тестото оживяваше, ...
665
3
13
Градът заспал в съня съдбата гони я
и блъска се, да се качи във влака,
а аз сънувам Пиза и Болония,
там някъде и моят дожд ме чака.
В гондолите се люшкам - на Венеция ...
и блъска се, да се качи във влака,
а аз сънувам Пиза и Болония,
там някъде и моят дожд ме чака.
В гондолите се люшкам - на Венеция ...
643
3
13
Животът ми е книга - неподвързана,
изписана с мечти и чудеса.
Когато моят капнал ден - от бързане,
разтвори я -заспива на часа.
А в сънищата чакат го русалките, ...
изписана с мечти и чудеса.
Когато моят капнал ден - от бързане,
разтвори я -заспива на часа.
А в сънищата чакат го русалките, ...
821
6
6
Щом дяволът раздавал лошотията,
излял е с кофи жлъчката в душите
Дори зад овчи кожи да се криете,
то вълча същност не остава скрита.
Катранът не пожалил - от казаните, ...
излял е с кофи жлъчката в душите
Дори зад овчи кожи да се криете,
то вълча същност не остава скрита.
Катранът не пожалил - от казаните, ...
655
9
17
Едно щурче цигулката изгуби си,
или тревата скрива я, ревниво.
В Луна магична в песента му влюби се,
Шептят тревите : Виж го - некрасиво!
Сияеш ти, оплиташ в златно сивото, ...
или тревата скрива я, ревниво.
В Луна магична в песента му влюби се,
Шептят тревите : Виж го - некрасиво!
Сияеш ти, оплиташ в златно сивото, ...
694
6
8
От липсите редя си пъзел,
от свилени парченца, тънки.
За сянката ми спомен вързал,
сто тенекии - да ми дрънкат.
И пак съм ужасено куче, ...
от свилени парченца, тънки.
За сянката ми спомен вързал,
сто тенекии - да ми дрънкат.
И пак съм ужасено куче, ...
660
8
12
Аз съм местната луда – незаконно дете,
на сърцата от обич сгрешили,
тази, дето съдбите по душите чете
и от жалост се смее – през сили.
Аз съм местната луда – спя сред росни треви, ...
на сърцата от обич сгрешили,
тази, дето съдбите по душите чете
и от жалост се смее – през сили.
Аз съм местната луда – спя сред росни треви, ...
684
6
14
Нощта се стапя, в бисерната пяна
зора свенливо плува, сред делфините,
заспа Луната - от любов пияна,
онази лятната, сребристо - синята.
Проблесна мокра морска раковина, ...
зора свенливо плува, сред делфините,
заспа Луната - от любов пияна,
онази лятната, сребристо - синята.
Проблесна мокра морска раковина, ...
2707
12
41
И ще бъдем различно красиви, напук на света,
който все по мръснишки в калта ни събаря.
Да не знае били ли сме, или сме с теб любовта,
дето с трясък небе под носа му затваря.
Изплети ми от рози уханни и тръни венец, ...
който все по мръснишки в калта ни събаря.
Да не знае били ли сме, или сме с теб любовта,
дето с трясък небе под носа му затваря.
Изплети ми от рози уханни и тръни венец, ...
550
7
13
Беше бяла и девствена тази тъга,
от очи на момиче избликнала
и преви я на две тежестта на калта,
щом събуди се - жаба обикнала.
Там, край блатото спеше, красива, добра, ...
от очи на момиче избликнала
и преви я на две тежестта на калта,
щом събуди се - жаба обикнала.
Там, край блатото спеше, красива, добра, ...
548
6
7
Моят приятел живее отдавна без майка.
Как да напълни с целувки той своя буркан?
Баба му тихичко нощем през сълзи се вайка:
Здраве ми дай, Боже мой! Да го видя голям.
Майка му млада - зелена отишла си рано, ...
Как да напълни с целувки той своя буркан?
Баба му тихичко нощем през сълзи се вайка:
Здраве ми дай, Боже мой! Да го видя голям.
Майка му млада - зелена отишла си рано, ...
1526
8
21
В съня ми дойде и тефтер халваджийски,
ми връчи и счупен молив.
Усмихна се хитро, съвсем комарджийски,
заниза мотив, след мотив:
Защо ти е тази душа - да те стяга, ...
ми връчи и счупен молив.
Усмихна се хитро, съвсем комарджийски,
заниза мотив, след мотив:
Защо ти е тази душа - да те стяга, ...
1026
8
14
Очите ми са гроздови зърна,
залитат кротко сълзите пияни
и капят върху нечия вина.
А утре - махмурлукът ще остане.
Да събере с треперещи ръце ...
залитат кротко сълзите пияни
и капят върху нечия вина.
А утре - махмурлукът ще остане.
Да събере с треперещи ръце ...
547
9
14
С трепетна нежност - за силни жени неприсъща,
на изтънелия от недочакване праг е сама.
В свойте разплакани сънища тя ме прегръща -
мама - светличе, по дългият път - към дома.
Прелетни птици, тя храни - за мене ги пита, ...
на изтънелия от недочакване праг е сама.
В свойте разплакани сънища тя ме прегръща -
мама - светличе, по дългият път - към дома.
Прелетни птици, тя храни - за мене ги пита, ...
736
8
16
Билет за никъде ми подари
тълпата пак. И жалко и скандално.
На пръсти зная пътя и дори
вървя по него строго вертикално.
Под стъпките ми мислите хрущят, ...
тълпата пак. И жалко и скандално.
На пръсти зная пътя и дори
вървя по него строго вертикално.
Под стъпките ми мислите хрущят, ...
563
6
7
Върбóви клонки вятърът плете,
да хване сън – с опашка, от хвърчило.
Такъв е – малко, палаво дете,
дъгата, под ресниците си скрило.
С разрошени тополи да брои, ...
да хване сън – с опашка, от хвърчило.
Такъв е – малко, палаво дете,
дъгата, под ресниците си скрило.
С разрошени тополи да брои, ...
820
12
18
Колко пъти с пороища кални
и лъжи озверели - от нямане,
аязмото в душата - сакрално,
заталачихте с тиня и камъни?
Всеки камък до обло огладен, ...
и лъжи озверели - от нямане,
аязмото в душата - сакрално,
заталачихте с тиня и камъни?
Всеки камък до обло огладен, ...
1236
9
10
Кипариси осъмнали превити,
забравиха съвсем, че не е есен.
по сълзите смолисти, сред тревите,
авлига срича гарванова песен.
Небето, като този гарван черен, ...
забравиха съвсем, че не е есен.
по сълзите смолисти, сред тревите,
авлига срича гарванова песен.
Небето, като този гарван черен, ...
668
9
21
На поредната ни творческа запив...Ъ, сбирка,
Юри `щото знай, че с "Джони Блек" ще се нафирка,
почна ни с дрескодът - тъъничко и отдалече,
в потник всички пишещи събратя той съ...Облече.
За поетесите - понеже сме сърца корави, ...
Юри `щото знай, че с "Джони Блек" ще се нафирка,
почна ни с дрескодът - тъъничко и отдалече,
в потник всички пишещи събратя той съ...Облече.
За поетесите - понеже сме сърца корави, ...
786
2
7
Отминаха години, отлетяха
и времето задъхано не спря,
каквото беше мило - отмиля,
дори мечтите някак помъдряха.
Ръцете в свити шепи съхранили, ...
и времето задъхано не спря,
каквото беше мило - отмиля,
дори мечтите някак помъдряха.
Ръцете в свити шепи съхранили, ...
399
5
7
Дори не знам защо се развилнях -
понякога съм зла и невъзпитана.
Разбивам думи и мечти - на прах,
пътеките умират - от преплитане.
На себе си докрай изневерих ...
понякога съм зла и невъзпитана.
Разбивам думи и мечти - на прах,
пътеките умират - от преплитане.
На себе си докрай изневерих ...
564
12
16
Калинка е Земята - в тръпните ми длани -
с разтворени крилца и точки звездни.
Усещане за волен полет ще остане,
дори когато слънцето залезне.
Дъждът разплаква трудни, сушави години, ...
с разтворени крилца и точки звездни.
Усещане за волен полет ще остане,
дори когато слънцето залезне.
Дъждът разплаква трудни, сушави години, ...
306
3
4
Въздигам в култ всемирен тишината,
и времето - поспряло на каданс.
И в дрипи, или в мантия богата,
стихът ми ще ги срещне с реверанс.
Отива й корона - от сълзите, ...
и времето - поспряло на каданс.
И в дрипи, или в мантия богата,
стихът ми ще ги срещне с реверанс.
Отива й корона - от сълзите, ...
551
3
9
Битовизми, нервни кризи,
как обичат да крещят.
Нашите кирливи ризи,
като змии сега пълзят.
Камъни, от думи тежки ...
как обичат да крещят.
Нашите кирливи ризи,
като змии сега пълзят.
Камъни, от думи тежки ...
352
4
5
И хора сме. Телата ни са грешни,
в душите злоба, гняв и суета.
И мислим, че венец сме на света,
отгоре гледа Бог...И Му е смешно.
От онзи стръвен повик - на глада ни, ...
в душите злоба, гняв и суета.
И мислим, че венец сме на света,
отгоре гледа Бог...И Му е смешно.
От онзи стръвен повик - на глада ни, ...
859
9
9
Животът ни е овехтяла книга
и ние - лудостта ни е доказана,
в минутите, в които дъх не стига,
изписваме душата си наказана.
Животът ни е листи избледнели ...
и ние - лудостта ни е доказана,
в минутите, в които дъх не стига,
изписваме душата си наказана.
Животът ни е листи избледнели ...
454
8
9
Той е толкова сам. На прозорец притихнал. И пуши,
безнадежният фас - груби пръсти изгаря.
Но навярно живеят в душата му няколко души,
или с кучето свое сега разговаря.
Само то ден след ден из града оглушал го извежда ...
безнадежният фас - груби пръсти изгаря.
Но навярно живеят в душата му няколко души,
или с кучето свое сега разговаря.
Само то ден след ден из града оглушал го извежда ...
559
5
13
Не се влюбвай! Аз само минавам.
И повярвай за малко съм тука.
Утре нямам - в Зорница изтлявам,
кукувица съм - в клоните кукам.
Не ще стопля с онище дома ти, ...
И повярвай за малко съм тука.
Утре нямам - в Зорница изтлявам,
кукувица съм - в клоните кукам.
Не ще стопля с онище дома ти, ...
478
6
9
И като кости в паметта белеят,
предателства и истини умират.
На моя гръб сто Юди богатеят,
а после и смъртта канонизират.
И по душата драскат зли Пилати, ...
предателства и истини умират.
На моя гръб сто Юди богатеят,
а после и смъртта канонизират.
И по душата драскат зли Пилати, ...
1521
6
8
В хербариите прашни закарфичена,
случаен лъч се мъча да си хвана.
Започва да ми писва - от обичане,
търпението се превърна в рана.
Дулата отразяват се в зениците ...
случаен лъч се мъча да си хвана.
Започва да ми писва - от обичане,
търпението се превърна в рана.
Дулата отразяват се в зениците ...
846
7
15
За сляпата винаги нощ е,
но пътя към църквата помни.
Надеждата жива е още
в детето с очите огромни,
което на дрипави скути ...
но пътя към църквата помни.
Надеждата жива е още
в детето с очите огромни,
което на дрипави скути ...
873
11
22
Изоставям думите - деца,
нека ги прегъщат корифеите.
Ад и рай - душата с две лица.
Без небе съм - лъжат фарисеите.
Всъщност съм жена - и съм от плът, ...
нека ги прегъщат корифеите.
Ад и рай - душата с две лица.
Без небе съм - лъжат фарисеите.
Всъщност съм жена - и съм от плът, ...
493
3
6
Трапезата е скромна в моя дом -
врял липов чай и вчерашно колаче.
Добавям щипка сол. И зная щом,
тя липсва ми - тогава ми се плаче.
С притоплените вчерашни лъжи, ...
врял липов чай и вчерашно колаче.
Добавям щипка сол. И зная щом,
тя липсва ми - тогава ми се плаче.
С притоплените вчерашни лъжи, ...
723
10
14
Тополовите пухчета летят,
незнайно как в очите ми се спират
и пухкави и ласкави валят,
мелодии. И тихичко умират.
Защотото този свят роден е глух. ...
незнайно как в очите ми се спират
и пухкави и ласкави валят,
мелодии. И тихичко умират.
Защотото този свят роден е глух. ...
766
8
19
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
