ruba
316 results
Понякога сърцата ни са рани
и безпощадно, издълбоко ни боли.
Не идват думи...Спомените парят.
От изгрева до залеза вали...
Понякога приличаме на вятър - ...
  659 
ТОВА, КОЕТО ГОСПОД МИ ПРОСТИ
Ранява тази мисъл. Не прощава!
След нея се отваря празнота…
Душата ми внезапно обеднява
и губят смисъл малките неща. ...
  793 
Ще спра дотук преди да се подхлъзна,
но няма да ти кажа: „Остани!”.
Душата ми сега ужасно зъзне
под напора на минали вини…
В най-фините ѝ гънки е студено ...
  2388  28  23 
Дали утихнах или още не?...
Даряват обич твоите зеници –
едно спокойно утринно небе,
уютен дом за окъснели птици…
Лекуват и изтриват онзи ден, ...
  705 
Разсъбличам душата си… Много е слаба.
Всички груби следи си личат до една –
има белег до белег от стара проказа
и пътеки от тъмни петна…
Ала няма сега да ги крия от Тебе – ...
  758 
НЕ ОЧАКВАЙ
Не очаквай в очите ми сухи сълзи…
Щом съм стигнала тук, ще поплача.
Без да трябва да плащам излишни вини,
ще се сгуша в недрата на здрача. ...
  557 
Някой е минал по тази пътека.
Стъпките още личат.
Спрял е за малко. Оставил е цвете.
После е тръгнал на път.
Помнят го старите тихи дървета ...
  1191  12 
Ти сигурно се молиш в тишината
и вътре в теб е пълна свобода,
защото вярваш – Бог ще ти изпрати
най-важното за твоята душа.
И Неговата воля ще се сбъдне ...
  921  12 
По този път мирише на тъга
и стъпките се чуват като ехо
от нещо несъзнато досега,
но винаги отекващо в сърцето.
По този път се ходи в самота. ...
  793 
Уморените думи не стигат целта –
по трасето издъхват сломени
и разливат от Твоята жива вода,
а пресъхват души ожаднели…
Уморените жестове нямат криле ...
  614 
По стръмното вървим на пресекулки…
Изкълчих си душата… Да поспрем!
Подай ми малко обич за наслука!
Тревогата изсмука ме съвсем…
И толкова товари по мечтите, ...
  633 
Укротени са в мене просторите.
Вече нямам душата на скитник.
Моят полет е тук, пред иконите
и сърцето си тихо разпитвам…
Необятно е то, неочаквано, ...
  667 
Започна бавно… бавно този ден…
Заслушах се в росата… Кацна птица
и ми донесе порив за небе,
изгубен между хиляди корици…
Загледах се задълго в този миг, ...
  875 
Не ми се спи… Така не ми се спи!
Да те сънувам вече никак не умея…
А времето рисува без бои –
директно върху спомена вилнее…
И избледняват твоите черти, ...
  1598  10  18 
Много пъти се борех с това да не падна...
Да не видят душата ми долу в калта...
Често тръгвах, преди да е станало лято,
и се връщах самичка в студа...
По-добре бе да имам изстрадана гордост, ...
  652 
Усещаш ли покоя на душата
в милувката на Божията длан.
Съзнаваш или не,
но сме богати
с това, което Господ ни е дал – ...
  703 
Когато някой иска да прозре
и да докосне смисъла в сърцето,
посят от Бог за вечни векове –
притихва, вперил поглед към небето…
Замлъкват в него всички ветрове, ...
  587 
Тази обич е жива вода –
тя разтваря до дъно тъгата
и след болката грейва дъга –
разноцветни нюанси в душата!
Тази обич открива следи ...
  707 
От обида ръждясаха всички мечти!
Ти ме виждаш с очи на предател...
Колко още да спорим, когато боли?!
Всяка дума тежи на обратно.
И се стряскат душите ни, даже в съня! ...
  645 
Пресъхналият кладенец остана
скътан дълбоко в нашите души
и жаждата си всеки утолява
кой както свари, без да се свени...
Децата ни не знаят колко сладка ...
  632 
Разказвах ти за вярата...
Валеше.
Измокриха се всичките стъкла!
А вътре в теб
поникваше полека ...
  658 
Разсипах тези думи непохватно...
Търкулнаха се в твоята душа
и нещо промениха. Безвъзвратно!
Оставиха завинаги следа...
А толкова старателно ги пазех, ...
  745  12 
Остани при душата ми!
Няма да мога
да се вдигна от тази тъга,
ако Ти се отдръпнеш
и Твоята воля ...
  590 
Усещаш ли как миналото прави
стени от болка в нашите души,
така че да не можем да забравим
и всеки ден дълбоко да боли?
Усещаш ли как влачим теготата ...
  633 
Така ли ще изпратиш вечерта?
Душата ти е свита от тревога,
очите ти издават празнота,
ръцете ти увисват без посока...
Събуваш уморено всеки миг, ...
  486 
Ще поседна сред нищото,
просто така -
без да мисля
и бавно ще дишам!
Ще усетя на вятъра тихата длан ...
  464 
Помниш ли, Господи, онзи момент,
в който отворих вратата
и Те поканих да влезеш при мен -
в моя живот
и в душата? ...
  583 
Аромат на липа
и отминала нежност,
избледнели, но смели мечти!
В тях съм пак на дванайсет
и вярвам в копнежа, ...
  543 
Разсипа се остатъкът докрая -
последните трохици суета!
Отвя ги вятърът и не остави
дори и спомен.
Всичко отлетя! ...
  450 
На рождения ми ден
Ето ме, Господи,
няма лъжа!
Тук съм и всичко е цяло -
мислите, ...
  462 
на съпруга ми по случай нашата годишнина
Подай ръце
да ги покрия с обич!
Изсъхнала е в тях наивността!
Прегръщаха ...
  584 
Ще бъде ли отново тази есен
обилна на узрели плодове
и с ветрове, изплитащи десени
от несравнимо топли цветове?
Ще имам ли отново синевата, ...
  549 
На разсъмване идвам. Ще вляза
да изтрия с усмивка съня
от ума ти и...
тази омраза,
със която посрещна нощта. ...
  434 
Много тихи тревоги и болки рисуват
по лицето ми с живи бои
набраздени следи
от изминали зими
и от болки, ...
  478 
Преминах по-нататък,
но едва ли
ще стигна скоро живата вода!
През многото тревоги
се отвори ...
  405 
Дай ми силата да замълча!
Смислите се раждат и умират,
но след тях остават пустош и тъга!
Думите тревожно рикошират
върху неукрепнали места ...
  582  17 
Темпото напредва всеки ден...
Виждаш ли детайлите на всичко?!
Сливат се контури,
цветове...
(Някой ми говори за епичност!!!) ...
  484 
Под маските на свято благочестие,
зад многото напудрени слова
се крият злоба,
корист
и нечестие! ...
  621 
Някъде дълбоко се стаява
мъничко неверие у мен...
Без да се усетя ме предава
в най-неподходящия момент!
И когато искам да говоря, ...
  528 
Към света Богородица
Не съм се преоблякла в чисти мисли.
Пред теб заставам с много тегота.
Не съумях сърцето да почистя
от болката, обидата, страха... ...
  1212 
Random works
: ??:??