ruba
315 results
В памет на Албена,
момичето, погубило крехкия си живот от любов
На релсите приключи любовта.
Издигна се душата й в небето,
където я очаква вечността. ...
момичето, погубило крехкия си живот от любов
На релсите приключи любовта.
Издигна се душата й в небето,
където я очаква вечността. ...
729
10
Разтичах се да търся орхидеи
в дебели, неприходни снегове!
В зениците корави на злодея
усетила съм поглед на дете!
Сред пясъчните дюни ще избликне ...
в дебели, неприходни снегове!
В зениците корави на злодея
усетила съм поглед на дете!
Сред пясъчните дюни ще избликне ...
699
27
Живеейки по собствена посока,
загубили способност да четем
в душите си посланията на Бога
и загрубели в болката съвсем,
се впускаме да си градим отново ...
загубили способност да четем
в душите си посланията на Бога
и загрубели в болката съвсем,
се впускаме да си градим отново ...
538
4
Пробойните са много в тези дни -
нахлуват гняв, тревога и обида!
От рано сутрин още ни боли!
Приятелите тихо си отиват...
Забравяме рождените им дни, ...
нахлуват гняв, тревога и обида!
От рано сутрин още ни боли!
Приятелите тихо си отиват...
Забравяме рождените им дни, ...
582
16
Преосмисляш живота,
преоткриваш нещата,
преобръщаш желания,
преобличаш мечти,
прекатурваш копнежи, ...
преоткриваш нещата,
преобръщаш желания,
преобличаш мечти,
прекатурваш копнежи, ...
780
20
Прицелвам се високо
и се моля
да стигна там -
при хребети от смисъл,
където почвата дарява радост ...
и се моля
да стигна там -
при хребети от смисъл,
където почвата дарява радост ...
484
7
Опитвам се да видя надалеко
и ще успея -
някой светъл миг,
без чужда помощ,
опит ...
и ще успея -
някой светъл миг,
без чужда помощ,
опит ...
588
11
Какво ли още има да се случи?
Къде ли ще ме свари вечерта?
Дали отново Нещо ще науча
и после съкровено ще мълча?
Ще тегнат ли в душата тежки думи, ...
Къде ли ще ме свари вечерта?
Дали отново Нещо ще науча
и после съкровено ще мълча?
Ще тегнат ли в душата тежки думи, ...
853
6
Ще стигнем ли
до онзи кръстопът,
където пътищата се целуват
и нашите души да изградят
единството, ...
до онзи кръстопът,
където пътищата се целуват
и нашите души да изградят
единството, ...
495
7
Реша ли да живея като вятър,
без нито миг излишна суета,
навярно ще открия без остатък
непреходните, ценните неща.
Ше мога да намеря минзухари ...
без нито миг излишна суета,
навярно ще открия без остатък
непреходните, ценните неща.
Ше мога да намеря минзухари ...
663
17
Суетим се от изгрева още
до мрак,
не посядаме даже
да чуем живота.
През глава го живеем ...
до мрак,
не посядаме даже
да чуем живота.
През глава го живеем ...
711
11
Душата ти изстива...
Виж се само!
Залиташ,
спираш,
връщаш се назад, ...
Виж се само!
Залиташ,
спираш,
връщаш се назад, ...
710
12
Понастинах на вятъра...
Хайде да седнем!
Ще се стопля за малко
при твойта душа.
Ще ми сипеш ли ...
Хайде да седнем!
Ще се стопля за малко
при твойта душа.
Ще ми сипеш ли ...
478
9
На една 18-годишна приятелка
Ще забравиш ли пътя
към своята същност,
към душата си,
пила от Извор насъщен, ...
Ще забравиш ли пътя
към своята същност,
към душата си,
пила от Извор насъщен, ...
475
8
Съвсем се е смрачило.
Откъм вяра.
Гърми в душите ни
от тежки думи.
Завършихме с надеждите ...
Откъм вяра.
Гърми в душите ни
от тежки думи.
Завършихме с надеждите ...
507
8
Да бъдеш слаб е някак си човешко -
да страдаш,
да се давиш във сълзи,
да те препъват поводи и грешки,
безмилостно надолу да летиш... ...
да страдаш,
да се давиш във сълзи,
да те препъват поводи и грешки,
безмилостно надолу да летиш... ...
651
10
За мене Господ друго е предвидил.
Попаднала съм в чужда същина.
И правя грешки
в непонятни филми
по някакви далечни правила... ...
Попаднала съм в чужда същина.
И правя грешки
в непонятни филми
по някакви далечни правила... ...
403
7
Замлъкна поривът по лятото.
Заченах тихите тъги,
мечтанията в листопадите
и меланхолните мечти...
Заромоляват вече музите ...
Заченах тихите тъги,
мечтанията в листопадите
и меланхолните мечти...
Заромоляват вече музите ...
1130
17
Прегърна ме градът.
И смля духа ми.
Сега излизат лентички покруса.
Забравих да си сложа грим
и ето ме – ...
И смля духа ми.
Сега излизат лентички покруса.
Забравих да си сложа грим
и ето ме – ...
514
10
Прегърнах тази вяра
със надежда,
че тя ще ме направи по-добра,
ще бъде като глътка
жива нежност, ...
със надежда,
че тя ще ме направи по-добра,
ще бъде като глътка
жива нежност, ...
500
4
Очите ми полека ослепяват...
Приучвах ги отдавна на това.
Така е по-спокойно –
да не трябва
да виждат недостойните неща. ...
Приучвах ги отдавна на това.
Така е по-спокойно –
да не трябва
да виждат недостойните неща. ...
578
9
Разбъркани надежди
и тревоги...
Нехомогенна смес.
Така горчи!
Възможностите вече ...
и тревоги...
Нехомогенна смес.
Така горчи!
Възможностите вече ...
443
3
Забавих се.
Но тръгнах
и ще стигна!
Дори да ме нападне есента...
Изчаквах дълго, ...
Но тръгнах
и ще стигна!
Дори да ме нападне есента...
Изчаквах дълго, ...
544
8
560
8
Престори се, че още ме виждаш красива,
че е светло наоколо.
Има цветя...
Престори се, че вярваш на всичко наивно
и тогава ще видиш ...
че е светло наоколо.
Има цветя...
Престори се, че вярваш на всичко наивно
и тогава ще видиш ...
602
18
На баба Найда
От тебе се научих да раздавам
и чувства,
и надежди,
и любов... ...
От тебе се научих да раздавам
и чувства,
и надежди,
и любов... ...
883
9
Днес се изпълниха 40 дни от смъртта на татко СПАС
Сбогом, тате!
Няма път назад.
Ще се възнесеш
към Светлината. ...
Сбогом, тате!
Няма път назад.
Ще се възнесеш
към Светлината. ...
572
12
От миналото идва аромат,
ухае на забравена надежда,
заплита ме в усещане за свят,
все още жив
и истински изглежда. ...
ухае на забравена надежда,
заплита ме в усещане за свят,
все още жив
и истински изглежда. ...
581
15
На татко
Отминаха безкрайно трудни дни,
тежаха като гилзи на душата!
От утрото до залеза боли
в обятията на липсата. ...
Отминаха безкрайно трудни дни,
тежаха като гилзи на душата!
От утрото до залеза боли
в обятията на липсата. ...
733
22
Разтегна се понятието за смисъл.
Започна да побира нови истини,
с които трябва някак си да свикна...
А вътре в мен е тясно и обидено...
Къде да се опра? ...
Започна да побира нови истини,
с които трябва някак си да свикна...
А вътре в мен е тясно и обидено...
Къде да се опра? ...
538
15
Пресеква ми дъхът.
Ти плачеш, мамо...
Душата ти е цяла в тази болка.
От татко тя останала е само...
И може би и спомените - ...
Ти плачеш, мамо...
Душата ти е цяла в тази болка.
От татко тя останала е само...
И може би и спомените - ...
511
11
Седим, безкрайно натежали
от мисли,
спомени,
тъга...
Навън дъждът отново прави ...
от мисли,
спомени,
тъга...
Навън дъждът отново прави ...
651
27
Понятията нямат тежест.
Не ми ги давай.
Замълчи.
Започнах вече да се вглеждам
по-често в своите очи ...
Не ми ги давай.
Замълчи.
Започнах вече да се вглеждам
по-често в своите очи ...
523
20
Забравих си очакването вкъщи.
И плановете.
Верните мечти.
Не вярваш ли?
Душата ми чевръсто ...
И плановете.
Верните мечти.
Не вярваш ли?
Душата ми чевръсто ...
592
15
Научих се на много мъдрост,
но май че още съм дете;
душата ми се радва дълго
под полунощното небе;
сърцето ми е пълно с вяра ...
но май че още съм дете;
душата ми се радва дълго
под полунощното небе;
сърцето ми е пълно с вяра ...
483
9
Прекроявам си дните.
Не по мярка започват.
В тях е трудно да вляза
с тази липса безсрочна.
В тях не мога да дишам, ...
Не по мярка започват.
В тях е трудно да вляза
с тази липса безсрочна.
В тях не мога да дишам, ...
580
11
Боли отвътре,
чак до същността.
Не мога тази болка да издишам.
Задържам я...
Тече ми по кръвта... ...
чак до същността.
Не мога тази болка да издишам.
Задържам я...
Тече ми по кръвта... ...
576
14
Към душата на татко
Смъртта не е раздяла,
а предел,
след който има още
без да знаем... ...
Смъртта не е раздяла,
а предел,
след който има още
без да знаем... ...
604
13
Събирам си душата
и потеглям
към твоята прегръдка.
Не плачи!
Аз мога още тихо да се смея, ...
и потеглям
към твоята прегръдка.
Не плачи!
Аз мога още тихо да се смея, ...
578
6
Мъката тихо прибрах.
И почуках.
Исках да вляза
със светла душа
в твоята стая ...
И почуках.
Исках да вляза
със светла душа
в твоята стая ...
699
23
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
