Смиф
248 results
Тютюна във лулата си смених десетки пъти.
Десетки пъти беше ден – и нощ след него падаше.
Сега съм уморен и приближавам към брега си.
Завръщам се във Копенхаген, в моето пристанище.
А влюбена русалка край водата ме очаква ...
  880  15 
Когато светът още знаеше френски
и туистът бе форма на френски шансон,
не бяхме ли с теб, мон амур, по-естествени?
О, Бриджит Бардо!
О, Бриджит Бардо! ...
  829 
Госпожо капитан, ще отбележа,
че мъжките пагони Ви отиват.
Появата Ви явно обезврежда
най-силната военна съпротива.
Усмивката Ви лесно предизвиква ...
  952  12 
Богат съм и с това, което нямам.
Със всичките си липси и провали.
Богат съм! Благославям всяка рана,
макар че я проклинам отначало.
И никой, никой друг не притежава ...
  871  11 
Дори разходката навън
не радва и не освежава.
И вече само се надяваш
на дневния неделен сън.
Но с този свредел от вини, ...
  668 
Дишай, мой миличък, моля те – дишай!
Нищо, че може да е за последно,
нищо, че всеки твой дъх ми прилича
днес на затишие страшно над бездна.
Не за мен, миличък, не за мен, пухчо – ...
  665 
Все още те обичам както някога
и даже много повече от някога.
Със теб сме преживели вече доста
и искаме да продължим нататъка.
Сега съм сам, защото днес е събота, ...
  920 
Във тъмна, тежка пръст поникнаха ръцете ми
и светло, светло се протегнаха нагоре.
Не две, а четири – ръце ли, минарета ли,
изваяха си светъл купол над покоя.
И куполът олекна в люлката на въздуха, ...
  862  12 
Художникът не беше забелязал
сестрата на красивата брюнетка.
Когато я видя, се изненада
и нещо го пристегна за сърцето.
Всевишният бе почнал да извайва ...
  706 
Очакването – случването – споменът.
Декември, януари, февруари...
Очакването – случването – споменът.
И крачиме ли, крачиме ли, крачим...
Това, което щеше, става "беше", ...
  705 
Жената е въпрос на гледна точка.
Тя може да е гибелна лъжа,
или да е самата Пенелопа.
Това зависи само от мъжа.
Нормално е да бъдеме различни, ...
  1391  18 
Уви, не вярвам в розовия камък.
Но моето момиче вярва в него.
Затуй твърдя, че тя е по-голяма,
по-мъдра, по-възвишена от мене.
Това, което всеки път се случва ...
  842  14 
Горещо ли е много, брате Христо?
Гори те огън, знам, и се потиш.
Светликът във очите ти е бистър,
но мътна страст в душата ти шурти.
На тебе ти е три пъти горещо: ...
  1403  13 
Църкво моя църкво, я кажи,
аз съм твоят щъркел горделив,
но защо е топло върху теб
и се чувствам толкова добре?
Скитам къде скитам през деня, ...
  889 
Когато негодуваш срещу другите,
или си недоволен от съдбата,
поне за кратък миг се спри.
Заслушай се.
Чуй как почуква с клюна си кълвачът. ...
  844 
Бях свикнал на порязани надежди,
че нещо най-накрая ще се случи,
на жулещи до кръв водовъртежи,
на приливи и отливи на чувства.
Но срещнах теб – момичето, жената, ...
  729 
Катеря се по себе си нагоре.
Най-трудното изкачване от всички.
Най-нужното сближаване с Голгота.
Останалото просто е излишно.
Самичък съм си пътник и пътека. ...
  958  22 
Тъй, сякаш капят борови иглички
и падат върху борова земя,
в съня си диша моето момиче,
а аз долавям този дъх едва.
Безкрайно деликатно кислородът ...
  899  13 
Виж, някой е шприцовал сняг по клоните,
застинали във пози на момичета.
Стоп-кадър. Кратък миг на безтегловност,
на млада свежест в тази стара зима.
Преди снегът да стане на мехурчета. ...
  887  20 
В памет на Ник Дрейк
Няма да познаеш как съм се родил.
Нищо не подсказва тъмния ми корен.
Имам на лицето слънце и вълни,
имам във душата тайни хороскопи. ...
  956  20 
Не мога да съм меко одеяло
и с мен да те завия във съня ти.
Снагата ти да стопля отмаляла
във мрака отморяващо безплътен.
Защо ли под луната и звездите ...
  1072 
Колко е жива и колко е топла
твоята плът под ръцете ми!
Пленник съм, пленник съм, хвърлена котва
в летни пространства безесенни.
Всички сезони и всички години ...
  884  14 
Във тъмното ме сепна
горчива тишина
и нищо не усещам,
освен горчивина.
Кажи, че няма нищо, ...
  925  12 
Ръцете ми се радват, че те помнят.
Щастливи са, че имат дълга памет.
Държат те в отпочиналия мозък
на дланите си и те благославят.
Ръцете ми те помнят от момиче. ...
  922  12 
В годината, в която те обичах,
изгряваха зелени светофари.
Денят ми си личеше по очите,
акациите цъфваха по залез.
Вратите се отваряха без напън, ...
  3510  42 
Ще съборите сградата, виждам.
Тя е вече полуразрушена.
Два булдозера след динамита
ще разчистят следите от нея.
И ще бъде градът благодарен – ...
  824  12 
Някой фанатик е нарисувал
облаци по синьото небе.
Вярвал е, че синьото е скучно,
без да подозира, че не е.
Колко междуметия ни трябват, ...
  899  10 
Колко тихо светиш, светла моя тиха,
само ние знаем, само ние с теб,
близост и раздяла, два прозрачни стиха,
а дели ги само тънкото перде.
Ти си с гръб към мене, но ще се обърнеш, ...
  1019  18 
Моите открития са бавни.
Аз съм недорасъл Магелан,
който отпътувал е отдавна,
за къде? – и той не знае сам.
Трябват ми половината години, ...
  914  17 
Някой е умрял от глад, преди да разберем
как от жито да омесим хляб.
Някой тихо в своя дом е бил изпепелен,
за да помним ужас от пожар.
Някой е загинал под лавина в планина, ...
  800 
И все недоизмислил, и все недонаправил,
отново ще прекрача полунощ.
Заспала е луната, звездите са заспали,
а аз съм по средата на въпрос.
В тапетите попива наивната ми вяра, ...
  749 
Дърветата, големите дървета –
отсечени! От много хладна брадва.
Харесвах ги, обичах ги и двете.
И колко е жестоко, че ги няма.
Оставили са толкова пространство! ...
  868  17 
Когато радостта ми замълчи,
от тихото се раждат акварели.
В началото по нищо не личи,
че стихове към мене са поели.
Ще пукне сричка, после – тишина. ...
  899  15 
Престани, остави, забрави!
Престани да натискаш "риплей".
Просто друго парче избери.
Този плеър е твоят. Живей!
Този плеър, наречен живот, ...
  1157  13 
Далече си. А аз си готвя ядене.
И питам се какво ли би ми сготвила.
Далече си, мълчиш от разстояние,
а моят телефон е мек и топъл.
И тази нощ отново спах до мястото, ...
  1194  18 
Дървета стискат в шепи градски въздух
и пръстите им пукат много силно.
Добре, че някой се е сетил мъдро
да каже да го фотосинтезират.
А аз се шляя като четен вестник, ...
  931  12 
На Бистра Малинова
Смалявам се пред толкова високо.
Смалява ме страхът ми да не гъкна
и с глъчка висотата да съборя.
Поезия стърчи! – висока църква. ...
  902  13 
Да сложим шепа върху шепа,
по-тежък аз, по-фина ти,
и много нежно и полека
във миден жест да ги слепим.
И нека в тази топла мида – ...
  1932  24 
Казваш ми, че нищо не е вечно:
ако не раздяла, ще е смърт.
Може би. Но нещо все ми пречи
да увеся нос, да туря кръст.
И с невеж възторг на откривател ...
  1072 
Хайде, палачо, вдигай секирата
още нагоре, високо, високо! –
левче за хляба, два лева бирата,
а пък заплатата – колкото, толкова.
Давай, палачо, недей се излага – ...
  928 
Random works
: ??:??