Смиф
248 results
Я коней напою, я куплет допою.
Хоть мгновенье ещë постою на краю!
Преди да падна в пропастта и да изчезна,
как искам тихо да приседна на ръба му,
на неговия ръб до неговата бездна, ...
  1040  13 
обичам те до края на кръга
до космоса възнесен над небето
до най-недостижимата дъга
до вечния несвършек на сърцето
обичам те до инското на ян ...
  2823  37 
Тук си, моя тъй невероятна.
Ето те, под було звездокосо.
Хайде. Съблечи се, моя златна.
Тази нощ е вече твърде боса.
Да трептим на голо и навътре, ...
  3717  36 
Тревата се прави от дъжд.
Титаник се прави с потъване.
А водката – може от ръж.
Но лък... лък се прави с огъване.
Защо ли ти казвам това... ...
  1009  23 
Тъмно е. А всъщност ни е светло.
Восъкът линее неусетно.
Тихо е. А всъщност плаче песен.
Моят блус по тебе е унесен.
Танц ли е, или сънувам вече? ...
  1407  21 
Сладоледено момиче,
бучка лято в есента.
Устните ми те обичат
през деня и през нощта.
Сладоледена усмивка ...
  894  20 
Автобусът е небрежно прозаичен.
Понеделник е. Земята се върти.
Пъплят питанки след моето "Обичам те"
и ми казват да не вярвам във мечти.
Автобусът е цинично предсказуем. ...
  1189  20 
Тихо, тихо бели длани
пият будната ми тръпка,
чародействат със кръвта ми
и по жилите ми стъпват.
Леко, леко тънки пръсти ...
  1739  28 
Леглото ти кънти като ковчег.
Пироните са дълги. Влизат бавно.
Тоз, който ги кове, не е човек.
Отрязал е гърдата ти до равно.
Ръцете ти са писък за живот, ...
  1868  48 
Сутрин гнездиш във очите ми,
пърхащи меки перца,
светло се къпеш в ресните ми,
бистри петна от слънца.
Тихо ухаеш в лицето ми, ...
  1320  17 
Пронизани сини звезди
висят и целуват стъклото,
оставят щастливи следи
по мен и по теб. И е топло.
О, устни... вълшебна игра... ...
  1466  26 
Може би те целувам,
може би не сънувам,
болка пее в дъха ни,
нежност стене в греха ни,
твойте устни са жадни, ...
  969  14 
Спокоен съм. Имам ръката ти.
Тя пасва перфектно на моята.
Преплитаме пръсти и пролетно
поникват сълзù във гърлата ни.
Гърдите са ято от пориви ...
  879  19 
Искам те в стъклото на прозорец.
Всяка сутрин все през теб да гледам
и да се разпервам в силен полет
с крехкостта, почерпена от тебе.
Искам те в звука на тротоара. ...
  6503  30 
Прегръщам те с мълчание и тръгвам.
Във тъмното е тихо и уютно.
Безмълвен рикошет трепти под ъгъл
назад към всяка глъхнеща минута.
Мълча по теб. Туптя за теб във мрака. ...
  3247  34 
Искам те. Дяволски много те искам!
Вятърът пази леглото ни, виж.
Топли стъбла, предлюбовно притиснати,
чакат и чувстват, че пак ме болиш.
Пак ме болиш като слънце в очите, ...
  1301  24 
Тя има очи като опиум:
удрят направо в мозъка.
Всяка доза поглед е топла
и подкосява.
Колкото ...
  953  18 
Нежен вулкан. Благодатна пустиня.
Сянка на слънце. Тунелна зора.
Обич от Нарцис. Рубинено-синьо.
Бял егоизъм. Небе в пещера.
Всичко във мен е такова, каквото ...
  812  23 
Влюбен съм във светлото ти вътре.
Сигурно си светла и отвън.
Чувството ми няма да помръкне
вън от виртуалния ми сън.
Още не познавам твойте устни - ...
  1854  29 
Очи кафяви,
очи безмълвни
се вливат в мен и аз забременявам.
Зеници мокри,
зеници пълни ...
  903  24 
Приближи се още. Да те видя.
Мисля, че съзирам диамант.
Или бисер в наранена мида.
Или... мен? (Във женски вариант?)
Дай си пръстите. Да ги докосна. ...
  1532  32 
Вътре съм мокър. Подгизнал.
Липсва ми само ръка
в шепа любов да ме стисне.
Леко. И ще потека.
Искаш ли ти да ме вземеш? ...
  1348  28 
Погледнах я, а тя потръпна плахо,
свенливо като приказна невеста.
Плодът й бе налят и тъй примамлив,
тъй женствена бе младата череша,
че в своето замислено мълчание ...
  1413  27 
"Аз не зная защо съм на тоз свят роден,
не попитах защо ще умра"
- Христо Смирненски
Ще умра,
защото ще съм свикнал да живея. ...
  1106  25 
Не ме обичай. Просто съществувай.
Обичането остави на мен.
Не ме познавай и не ме сънувай.
Аз ще умирам вместо всеки ден.
Не ме очаквай. Просто ме събирай, ...
  2113  51 
Гърбът ми е привързан със конци
към сухото на всяка песъчинка.
Полегнал вятър нежно ме коси,
за миг умирам, после пак пониквам.
Изтичам между мене и света ...
  1432  44 
Пръстите във скута са събрани,
устните ги решат със молитва.
Скрито във коремните й длани,
бъдещото щастие приритва.
Бременно със майчински тревоги, ...
  1204  27 
* благодаря на Милена (Na-aN) за докосването *
Красив съм като лилия във блато.
От дъното на калната си същност
пълзя към кислорода над водата
и побелявам чисто и безсмъртно. ...
  1772  40 
Защо проплака, облако неканен?
Нали е слънчево и съм щастлива?
Нали си имам бряг и пак съм жива?
Защо си в мен и ми отваряш рани?
И тежък стон във бузите попива? ...
  1661  35 
Аз съм пясък - топъл звездопад,
слязъл да изтлее край морето.
Ти си вятър - лек среднощен хлад,
търсещ нежна пазва под небето.
Стъпките ти бавно влизат в мен, ...
  1021  27 
Не ме избра. Аз просто ти се случих.
Без каталог, без мостра, произволно.
От щъркел сляп, мечтан вързоп получи,
а аз бях вътре, свит недоброволно.
И ме позна първично, непонятно ...
  4955  11  69 
Да те усетя,
да те позная...
А имам само миг, парцалче време.
Да те поискам,
да помечтая... ...
  1066  26 
Един клавиш, след него друг,
потъват под безшумни пръсти.
От тишината пада звук,
ръми на капки млечно гъсти.
Отеква стъпка, после пак, ...
  899  36 
Ще ида в парка да се поразходя,
кебапчетата в мене да се стръскат,
във себе си отново да побродя
и стъпки с тишина да ме опръскат.
Велосипеди светли обикалят... ...
  855  16 
Слънчогледи, слънчогледи,
златни, трепетни лица.
Сутрин рано, още бледи,
сянка пази семенца.
Но по обед жарко слънце ...
  1172  13 
Защо изгрява слънцето? Несъвършени рими
се удрят челно в дневни дози прах и прашно хъркат.
Поглеждам към леглото си накриво.
Среднощен филм или кебапче с пиво?
Във банята ме гледа огледало. ...
  809  13 
Искам дъжд. Да ме сгрее със капчици близост.
Топъл дъжд, от прегръдка на облак със облак.
Кротък дъжд, от брътвежа му тих да подгизна.
Летен дъжд, от морето приятелски повик.
После - вятър. Дъжда да избърше с целувки. ...
  899  22 
Приятели, това е един специален превод.
Една жена ми каза, че харесва тази песен.
Но не ми каза защо я харесва.
Надявам се, че тук ще сподели.
А защо "Булевардът на изгрева"? ...
  1154 
Красива и боса, с пети на момиче,
пристъпва по края на хладната болка.
Надежда. В страха ми с усмивка наднича
и ведро намигва: "Ей, я стига толкова!"
Присяда и чака. И винаги в профил. ...
  818  15 
Завиждам ви за всяко късно връщане,
за всяко непростимо недочакване,
простено с утешително разплакване.
Завиждам ви, защото се прегръщате.
Завиждам за разделите ви, тъжните, ...
  1261  17 
Random works
: ??:??