Валери_Станков
1,463 results
Сякаш някой отряза с нож
моята бърза мисъл.
Сякаш цяла полярна нощ
нищо не съм ти писал.
Ти излизаш през час по час. ...
моята бърза мисъл.
Сякаш цяла полярна нощ
нищо не съм ти писал.
Ти излизаш през час по час. ...
218
2
1
Ти сънуваш стремглави, дълбоки и мътни води
как заливат порутени стълбища,
самолети, които не кацат
и се врязват
в разораната полоса, ...
как заливат порутени стълбища,
самолети, които не кацат
и се врязват
в разораната полоса, ...
282
2
6
Вече не ми казваш мило мое момче, мило мое момче,
а аз още не съм станал момиче –
с всичките плюсове на твоя ужасен пол,
вече не ме милваш по косите, които ги няма,
не ми казваш о, Боже! – когато излизам от банята – ...
а аз още не съм станал момиче –
с всичките плюсове на твоя ужасен пол,
вече не ме милваш по косите, които ги няма,
не ми казваш о, Боже! – когато излизам от банята – ...
247
1
2
Да бях поне бъчонка с динамит, че да се пръсна –
и всичко да се да се свърши изведнъж.
Да бях поне изгледан кинескоп, че да ме срита
с разпраните си маратонки боклукчията –
и да издрайфам под бащиното облаче ле бяло, ...
и всичко да се да се свърши изведнъж.
Да бях поне изгледан кинескоп, че да ме срита
с разпраните си маратонки боклукчията –
и да издрайфам под бащиното облаче ле бяло, ...
218
1
1
Да можех, със последния си дъх
върху обледенените прозорци на живота си
бих ти рисувал бездните, в които
пропадал съм без твоята ръка – крило на птица,
и съм крещял – какво е връх, ...
върху обледенените прозорци на живота си
бих ти рисувал бездните, в които
пропадал съм без твоята ръка – крило на птица,
и съм крещял – какво е връх, ...
243
3
2
... когато Той на пейката ми седна – и си запали смачкания фас,
ми идеше във тази вечер ледна на топло да го заведа у нас –
човече със намачкано сетренце, с три педи скреж по своята брада,
а Варна беше пуснала кепенци – защо самин да зъзне на студа? –
до ужас сам и чужд, и безпаричен! – да скита пре ...
ми идеше във тази вечер ледна на топло да го заведа у нас –
човече със намачкано сетренце, с три педи скреж по своята брада,
а Варна беше пуснала кепенци – защо самин да зъзне на студа? –
до ужас сам и чужд, и безпаричен! – да скита пре ...
314
6
11
РОДЕНИЯТ В ПУСТИНИ
- палинодия -
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне,
и сякаш за маневри се разгръщат ...
- палинодия -
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне,
и сякаш за маневри се разгръщат ...
1111
3
12
Не доживях до тоя мил момент –
сам да ценя проклетата си дарба.
Поетът се превръща в монумент,
когато почне много да си вярва.
До днеска не свъртях и пукнат лев ...
сам да ценя проклетата си дарба.
Поетът се превръща в монумент,
когато почне много да си вярва.
До днеска не свъртях и пукнат лев ...
679
2
14
... не съм замесен от вода и кал в корито на рождената си дата,
в родилното – когато ме видял, и докторът се хванал за главата,
пищели медицинските сестри! – настанала ужасна суматоха,
и мама ме е гушнала в зори – в началото на ледната епоха,
и само след минута съм се скрил, че да не ме напъхат във ...
в родилното – когато ме видял, и докторът се хванал за главата,
пищели медицинските сестри! – настанала ужасна суматоха,
и мама ме е гушнала в зори – в началото на ледната епоха,
и само след минута съм се скрил, че да не ме напъхат във ...
233
2
3
И понеже със Бог се разбрахме да бъде добър,
и когато умра, да ме пуща от време на време,
си поисках да бъда въздишка на пролетен кърт,
да съм котка, която помръдва с мустаци и дреме.
Да нагледам имот, да си видя и челяд и род. ...
и когато умра, да ме пуща от време на време,
си поисках да бъда въздишка на пролетен кърт,
да съм котка, която помръдва с мустаци и дреме.
Да нагледам имот, да си видя и челяд и род. ...
284
2
1
За това, че живея, аз нямам ни капка вина.
И дали да ме има, мама даже и мен не попита.
И защото е ясно – накъдето да тръгна – стена,
ми остава да счупя главата си тежка в гранита.
Да съм тартор на бунта в коптора – за луди приют. ...
И дали да ме има, мама даже и мен не попита.
И защото е ясно – накъдето да тръгна – стена,
ми остава да счупя главата си тежка в гранита.
Да съм тартор на бунта в коптора – за луди приют. ...
226
3
1
... есента ли тихо си мълчи, сгушена в светулкова коруба,
или сетни слънчеви лъчи благо милват валога проскубан,
гущерче ли рохкавата пръст рони с опашлето си на припек,
или погна бръмбарът чевръст мравките, че да не го ощипят,
вятърът ли свирна току-що, в бориките ли шишарка пада? – ...
или сетни слънчеви лъчи благо милват валога проскубан,
гущерче ли рохкавата пръст рони с опашлето си на припек,
или погна бръмбарът чевръст мравките, че да не го ощипят,
вятърът ли свирна току-що, в бориките ли шишарка пада? – ...
233
2
4
... какво ли става в моята глава, процесите са ми необясними? –
понякога се случва и това – говоря си, дори насън, във рими,
като че ли във мен живее друг, с когото се разбираме отколе,
и той ме публикува във Фейсбук, и винаги от мен е недоволен,
и сутрин вика ставай и пиши! – и сядам си в писателск ...
понякога се случва и това – говоря си, дори насън, във рими,
като че ли във мен живее друг, с когото се разбираме отколе,
и той ме публикува във Фейсбук, и винаги от мен е недоволен,
и сутрин вика ставай и пиши! – и сядам си в писателск ...
209
1
2
Ще мина някой ден през огледалото – и няма да се върна вече тук –
единство между мисълта и тялото в хрущящ през амалгамата юмрук.
Римувал неграмотно във куплета си пренесения през живота страх,
че в черен върволик от черни петъци аз бяла песен тъй не ви изпях.
Край мливото на вятърните мелници събра ...
единство между мисълта и тялото в хрущящ през амалгамата юмрук.
Римувал неграмотно във куплета си пренесения през живота страх,
че в черен върволик от черни петъци аз бяла песен тъй не ви изпях.
Край мливото на вятърните мелници събра ...
229
4
4
... тъй тихичко дъждът си рохолѝ,
и сумракът тъй благо ми се свлече –
че седнах на крайбрежните скали
да си проводя дрипавата вечер.
След миг ще хлътна в ледената нощ ...
и сумракът тъй благо ми се свлече –
че седнах на крайбрежните скали
да си проводя дрипавата вечер.
След миг ще хлътна в ледената нощ ...
265
3
2
Аз сигурно изглеждам шушумига,
тъй както слизам вече към стоте –
седя – и пиша книга подир книга,
и все се питам – кой ще ги чете?
Тъй както трупа мравката трошици ...
тъй както слизам вече към стоте –
седя – и пиша книга подир книга,
и все се питам – кой ще ги чете?
Тъй както трупа мравката трошици ...
453
7
8
... за теб това е адски друго време, и ти си Никой в неговия бяг,
едва ли този свят ще те приеме – за него ти не чиниш гол петак,
останал в тъй далечната епоха, в която всички бяхме по-добри,
ти просто си кварталният пройдоха, събрал за бира сетните пари,
във миналото свое ли се вгледаш, не става да ...
едва ли този свят ще те приеме – за него ти не чиниш гол петак,
останал в тъй далечната епоха, в която всички бяхме по-добри,
ти просто си кварталният пройдоха, събрал за бира сетните пари,
във миналото свое ли се вгледаш, не става да ...
764
7
7
Но защо си отива циркът точно в средата на лятото?
В своя мръсен фургон акробатът трико е изул.
Клоунът дреме пиян, а в конюшнята потна намятат
връз очите на коня
парцаливия чул. ...
В своя мръсен фургон акробатът трико е изул.
Клоунът дреме пиян, а в конюшнята потна намятат
връз очите на коня
парцаливия чул. ...
558
2
2
Как ме гали бръснарят и отнася ме дрямка от стола му,
а от радиоточката синоптиците баят за дъжд.
И докато пресмятам с говорителя курса на долара,
и докато бръсначът ме стърже и прави на мъж,
разтопеното слънце тече срещу мен в огледалото ...
а от радиоточката синоптиците баят за дъжд.
И докато пресмятам с говорителя курса на долара,
и докато бръсначът ме стърже и прави на мъж,
разтопеното слънце тече срещу мен в огледалото ...
220
2
5
Като котка, която впива нокти във дънера гол,
и не може да слезе, защото е стръмно дървото,
тъй и аз се качих на върха, върху буците сол,
със които сладих нечовешкия вкус на живота.
И огледах се аз – прашен конник след дълга езда. ...
и не може да слезе, защото е стръмно дървото,
тъй и аз се качих на върха, върху буците сол,
със които сладих нечовешкия вкус на живота.
И огледах се аз – прашен конник след дълга езда. ...
288
5
8
Все по-добър, все по-смирен – макар за мене да е рядкост,
провождам своя минал ден със мисълта, че съм за кратко,
че, всъщност, съм един мъник във слънчевата му корида,
и – както съм дошъл за миг, току-виж – утре си отида? –
живях почтен и справедлив – и честно си извадих хляба, ...
провождам своя минал ден със мисълта, че съм за кратко,
че, всъщност, съм един мъник във слънчевата му корида,
и – както съм дошъл за миг, току-виж – утре си отида? –
живях почтен и справедлив – и честно си извадих хляба, ...
253
3
3
Колчем сутрин отворя уши, и чувам – гороломно ехти, вулканично клокочи, лицемерно гъргори, лакомо сумти, гнусно мляска и цигански ври поредното предизборно грухтене в политическата кочина на България. Дигнали на възбог отдавна втръснали на всяко бедно и честно сърце зурли, охранени като шопари върху ...
1159
2
6
Лула тютюнец в памет на баща ми.
Гроб номер три. Последния парцел.
Повехналите мамини циклами
на кръст прелях с резливия отел.
Отесах със теслата туфа троскот. ...
Гроб номер три. Последния парцел.
Повехналите мамини циклами
на кръст прелях с резливия отел.
Отесах със теслата туфа троскот. ...
368
1
7
Съдбата беше с мен добра.
Не ме остави да се мъча.
Играх най-честната игра! –
във центъра, а не по тъча.
Ритниците ѝ бяха зли. ...
Не ме остави да се мъча.
Играх най-честната игра! –
във центъра, а не по тъча.
Ритниците ѝ бяха зли. ...
228
1
2
... както скитах през Балкана,
мечка страх, а мен не страх,
ах! – девойчица горкана
да си плаче, в миг видях,
сенокоска! – тежки букли ...
мечка страх, а мен не страх,
ах! – девойчица горкана
да си плаче, в миг видях,
сенокоска! – тежки букли ...
234
3
2
Доде живеем в гъстата мъгла, в която Господ тъй не ни целуна,
нима захвърли старата лула? – огнивото, пунгията с тютюна,
нима във гардероба си ската и сетната си вехта бяла риза? –
и зачерта с най-тежката черта живота, който тихо се изниза,
нима заряза летните кънки? – и светлите девойчици из парка, ...
нима захвърли старата лула? – огнивото, пунгията с тютюна,
нима във гардероба си ската и сетната си вехта бяла риза? –
и зачерта с най-тежката черта живота, който тихо се изниза,
нима заряза летните кънки? – и светлите девойчици из парка, ...
219
3
3
... когато и последното листо се смъкне от печалните дървета,
и циркът, сгънал гнило шапито, отпраши зад деветите дерета,
и публиката сяда у дома пред тъпия – до ужас! – телевизор,
нагъва лук и реже саздърма, разцъква в Twoo или се кефи в Blizoo,
мелтемите морето чорлят с яд, и то реве – Чудовището ...
и циркът, сгънал гнило шапито, отпраши зад деветите дерета,
и публиката сяда у дома пред тъпия – до ужас! – телевизор,
нагъва лук и реже саздърма, разцъква в Twoo или се кефи в Blizoo,
мелтемите морето чорлят с яд, и то реве – Чудовището ...
228
2
... невям да ми докаже, че е жива, и че върти секундната стрелка,
душата ми понявга си почива на пейката ми – с биричка в ръка,
направо покрай мене мързелува! – а римите ги пише някой друг,
и аз, нали говорят, че съм улав, ѝ казвам: – Айде, чупката от тук! –
но тя е упорита! – тя не иска без мен да ...
душата ми понявга си почива на пейката ми – с биричка в ръка,
направо покрай мене мързелува! – а римите ги пише някой друг,
и аз, нали говорят, че съм улав, ѝ казвам: – Айде, чупката от тук! –
но тя е упорита! – тя не иска без мен да ...
185
1
2
От хиляди лета пастири слепи
са ни повели някъде нагоре,
където ни очакват сухи репеи,
изтръгнати от ветрищата корени,
където подир дъжд едва покълва ...
са ни повели някъде нагоре,
където ни очакват сухи репеи,
изтръгнати от ветрищата корени,
където подир дъжд едва покълва ...
1314
5
8
Защото свикнах да рисувам с въглени изнервената си глава
под дрезгавия блясък на светкавици,
сега се разпродавам на автопортрети –
портретче тук, портретче там.
Поетче тук. ...
под дрезгавия блясък на светкавици,
сега се разпродавам на автопортрети –
портретче тук, портретче там.
Поетче тук. ...
329
5
8
... в утрото на светла ера нещо пишех си в тефтера
и – не щеш ли! – от килера мишчица се появи,
каза ми: – Здравей! Отдавна все те гледам, без да шавна,
но със стихчетата, явно, ще умреш от глад, уви!
От дивана ми изцърка: – Спря да ходиш и на църква! ...
и – не щеш ли! – от килера мишчица се появи,
каза ми: – Здравей! Отдавна все те гледам, без да шавна,
но със стихчетата, явно, ще умреш от глад, уви!
От дивана ми изцърка: – Спря да ходиш и на църква! ...
252
2
5
... Родината, която си поисках – да ми я прати Бог, не пожела –
надянали бермуди, бяла ризка, момчетата да вихрят хвърчила,
момиченцата, опнали бял ластик, да пеят кротко: – Ема-еса-са!
И новините да не са ужасни! – да ме събуждат сутрин в пет часа́.
И майчиците с бебешки колички да кърмят в парка с ...
надянали бермуди, бяла ризка, момчетата да вихрят хвърчила,
момиченцата, опнали бял ластик, да пеят кротко: – Ема-еса-са!
И новините да не са ужасни! – да ме събуждат сутрин в пет часа́.
И майчиците с бебешки колички да кърмят в парка с ...
388
3
1
Този град ни събра и ни пъхна в бюфета на гарата.
Ти – изпуснала влака, а аз – без пари и подслон.
Но да тръгваме, мила!... Защото съм сърбал попарата
на ченгето, което се шляе по втори перон.
Да преминем шпалира на врабците, във парка замръзнали. ...
Ти – изпуснала влака, а аз – без пари и подслон.
Но да тръгваме, мила!... Защото съм сърбал попарата
на ченгето, което се шляе по втори перон.
Да преминем шпалира на врабците, във парка замръзнали. ...
629
1
4
Сякаш мъртвите шепнат – сипе вятърът сухи листа.
И душата ми сякаш от голите клони ти кима.
Прекоси листопада – и влез подир мен в есента.
И не питай какво те очаква във моята зима.
То е тихо и кротко като сняг, през нощта навалял. ...
И душата ми сякаш от голите клони ти кима.
Прекоси листопада – и влез подир мен в есента.
И не питай какво те очаква във моята зима.
То е тихо и кротко като сняг, през нощта навалял. ...
910
4
9
... навярно съм едно ужасно ретро и отстрани изглеждам идиот,
не вярвам вече в бъдещето светло, което чака моят мил народ! –
щом шепичка продажни депутати го карат – и го водят за носа,
и всеки гледа как да го изклати! – е, няма как да вяврам в чудеса?
снаряди и куршуми за Украйна, и орди бежанци въ ...
не вярвам вече в бъдещето светло, което чака моят мил народ! –
щом шепичка продажни депутати го карат – и го водят за носа,
и всеки гледа как да го изклати! – е, няма как да вяврам в чудеса?
снаряди и куршуми за Украйна, и орди бежанци въ ...
400
4
2
... къщата, която онзи ден
някакъв си бизнесмен я купи,
беше с век по-стара и от мен,
с две стайчѐта – мънички хралупи,
оцеляла в не един пожар, ...
някакъв си бизнесмен я купи,
беше с век по-стара и от мен,
с две стайчѐта – мънички хралупи,
оцеляла в не един пожар, ...
283
7
7
... мислителят във мен се противи – не знам защо отказва да приеме,
ведно със постулата „С 'est la vie”, и глупостта, че всичко е до време,
че всичко свършва в края на града – и по-нататък нищо друго няма,
и чезнем – пясък, шепица вода! – в което няма мистика, ни драма,
отказвам да повярвам, че смър ...
ведно със постулата „С 'est la vie”, и глупостта, че всичко е до време,
че всичко свършва в края на града – и по-нататък нищо друго няма,
и чезнем – пясък, шепица вода! – в което няма мистика, ни драма,
отказвам да повярвам, че смър ...
214
5
2
В държавата на мъртвите поети
се влиза със цветя, с камбанен звън.
Без входни такси, пропуски, рушвети,
без мурафети – просто като в сън.
Камбаната ми бие твърде рано – ...
се влиза със цветя, с камбанен звън.
Без входни такси, пропуски, рушвети,
без мурафети – просто като в сън.
Камбаната ми бие твърде рано – ...
393
6
9
... над смълчаните полета вият орди гладни псета,
а ония – в парламента, пият чай от мента.
Кой от кой са по-красиви, и ни трампят смет за сливи,
а под тях цял ден народа пие гола во́да.
Тях ги возят в "Мерцедес"-и, спят под тюлени завеси, ...
а ония – в парламента, пият чай от мента.
Кой от кой са по-красиви, и ни трампят смет за сливи,
а под тях цял ден народа пие гола во́да.
Тях ги возят в "Мерцедес"-и, спят под тюлени завеси, ...
547
4
6
... дали защото дишам много леко
и ходя все по праведния друм,
живея си – без пукоти, без екот –
и никога не вдигам лишен шум.
И всуе думи нивга не приказвам. ...
и ходя все по праведния друм,
живея си – без пукоти, без екот –
и никога не вдигам лишен шум.
И всуе думи нивга не приказвам. ...
279
4
6
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
