valqka
515 results
Пътеката застлах
към тебе
с нежни, дъхави
цветя,
премини ...
  490 
Ако бях аз птица,
щях до теб да долетя,
да надникна в мокрите зеници,
и попия сетната сълза ...
Не бива никога да плачеш, ...
  528 
Затвори очи! - шепне мрака.
Какво ме гледаш? Няма никой!
Забравен си! Кого ти чакаш?
Настъпиш ли мотика,
тъй боли - светкавица в душата ... ...
  705 
От другите си толкова различна -
нежна, люшкаща, добра,
на теменужка дъхава приличаш,
поникваща в моята душа.
Какъв ли вятър те довя ...
  522 
В мене те заключих, мила,
такава, каквато те познавах -
весела, закачлива и добра.
За компания те там оставих.
Сложих те в една килия ...
  697 
Колко е странен тоз живот -
да го възпееш или препсуваш,
песенна поема или гроб дълбок,
в който случайно съществуваш ...
все пълен с надежди светли, ...
  473 
Имам си една илюзия,
скрита в мойта стая,
че съдбата в мен е влюбена
и не би ме вън оставила ...
... но както полюлея ...
  545 
Самотата се развихря нощем
по тихия, безлюден булевард.
И воалът й ненужен е изобщо.
Тя танцува гола под дъжда.
Настръхнала от хладните му ласки ...
  682 
Не ме викайте по име,
аз не мога да се спра,
прелетен съм като зима,
като лято, през вашата душа.
Светът ми не е кристален, ...
  1030 
Времето на самотата в тишината.
На светулка от гаснеща угарка.
Образ на жена мрежесто се мярка,
паяжинно вплетена в душата ...
О, лирици, зяпнали в луната, ...
  520 
Пореден ден. Само мой.
Със слънцето отгоре ...
и бликащи слова безброй,
измълчани в тиха болка.
Болка за непреживяното ...
  531 
Ела, постой до мен на моста,
над шумящата сребърна река,
че зажадня душата ми за гости,
но тях ги няма, една ми ти остана,
моя неведома съдба в тъмни нощи ... ...
  566 
Тръгнеш ли - не спирай,
път дори да няма,
виж, вятърът не почива,
ти го следвай само ...
Той знае как да мине ...
  617 
Утрото, кафето и съня ...
Онзи, който все ми бяга.
Недописан лист от нощта,
епилог в който няма ...
Мой сън недовършен, ...
  617 
> В памет на жена ми,
>
> за днешния ѝ рожден ден!
Кънти тишината в мен
лишена от твоите стъпки, ...
  689 
Изведнъж заоблачи се небето,
разпиля набързо мокри коси,
на прозореца замислен се вгледах
в струйките водни сълзи ...
виж как път си надолу проправят, ...
  830 
Не! Не мога ...
песните ми секват
в тези дни на изнемога
и на клетви ...,
когато и времето ...
  649 
Тежка песен ще излея
между земята и небето,
попили онзи трепет
на прикования Прометей,
когато светлината трепка, ...
  706 
Дойде, но спря на прага.
Пролет бяла, като сън.
Стресна я навярно
в погледа ми тъмния огън ...
После тихо ми прошепна: ...
  656 
Улиците пусти, прозорецът и аз.
Гледаме се като непознати.
В този късен нощен час
нанякъде избяга и сънят ми.
Може би е там, до реката, ...
  513 
Ти - тревога и в съня,
от трепета в душата!
Ти - тревога на мъжа,
опознаващ ти света!
Ти - тревога за съдбата, ...
  628 
Крачка подир крачка
остава пътят зад мен.
С хладна женска закачка
посрещам и новия си ден.
Очаквам пак пролетнозимния сняг ...
  604 
Не си свободен,
ако самотата в теб се е вкопала.
На нея роб си.
Нали, мой роден февруари!
Хайде, сбогом... ...
  555 
Самотните познавам по очите
със залезните им отблясъци в здрача,
очакващи среща със звездите,
забравили умението да плачат,
по пресипналата след вика тишина ...
  486 
Притихна мрака.
Дано не го събудя
с вика в душата,
сподавен до полуда.
В самотата си вървя - ...
  582 
Как се пролет създава,
нима не знаеш ...?
Купчинка сняг леко разравяш,
отдолу кокичета - фраш!
Вземаш няколко и ги подаваш ...
  692 
Като искрица от огнище
спомен стрелна се у мен
за вечерта, влюбени и нищи,
когато сплетохме ръце ...
Боже, колко е далечен ...
  488 
От Живота си късметче взех,
но в замяна двойна бе цената,
безплатно той ми половинката отне
със скътано вътре бяло злато ...
Църковна мишка съм сега, ...
  523 
Къде отлетяхте бели дни,
когато слънцето блестеше?
Защо небето се смрачи
и ме мъка дави всяка вечер?
Живот като пролет изживях, ...
  1159 
Отново сняг вали,
аз вече побелявам
и в скъсените си дни
с него се прощавам.
Времето остава ...
  555 
Нима съм аз? Не знам!
Изтъкан съм от въпроси
за битието и онзи срам,
човек за човещина да проси ...
Когато се събуждам сутрин, ...
  645 
Спомени – море,
душата ми е кей
с пристан за небе,
а там пробойна зей...
нямам лодка ...
  655 
Прихлупен под капака на мъглата
бродя в сивия си ден,
търся на надеждата следата,
която бе някога пред мен.
Въртя нанизани на шиш ...
  810 
Защо ме гледаш тъй тъжно,
нима ти нещо омилях,
трудно време мое мъжко,
нали и през теб оживях ...?
Казват, дванайсет живота имал човека - ...
  490 
Зимни мои вечери,
самотни и без смях,
с мечти обречени,
като видения на монах
за танцуващи вещери... ...
  565 
Без свяст дойдох,
в несвяст ще си отида.
Зад мен остава ров,
в който те зазидах.
Зазидах те, Живот, ...
  653 
Припада бавно нощта
над кахърните ми мисли
за добротата във света
и мрачните му истини ...
за топлото в нечия мечта, ...
  558 
Есен. Дъждовен ден,
в който душата ми се свива.
Пия си кафето примирен,
че в живота идва и зима.
Цъфтял в пролет бяла, ...
  782 
Усетихте ли полъх отзаранка
на този режещ северняк
с език на пепелянка -
как в сърцето хапе чак,
в сърцето без стопанка ...? ...
  509 
Някога оттатък
дали ще се събудя
от земния си сън,
дали ще има ново чудо,
тъй, за кратко - ...
  664 
Random works
: ??:??