vega666
1,755 results
Страхувам се от прилива на сладководните реки,
които мъкнат тиня в океана,
които го затрупват страшно бавно...
извън времето,
които изпреварват и подводните вулкани... ...
които мъкнат тиня в океана,
които го затрупват страшно бавно...
извън времето,
които изпреварват и подводните вулкани... ...
863
7
Аз имам само самота без покрив.
Безкрайна самота от сива тъкан.
Изплетена от нерви и въпроси.
Обшита с тънката игла на мисълта ми.
... Понякога се лутам без да зная ...
Безкрайна самота от сива тъкан.
Изплетена от нерви и въпроси.
Обшита с тънката игла на мисълта ми.
... Понякога се лутам без да зная ...
850
1
9
Изгубих те в керваните на стенещи каруци,
в цигарения дим на безпределно угнетените,
в дъха на вечери смутени от обръча на гъстата гора...
във тичането на движението.
Зад мен е белият саван ...
в цигарения дим на безпределно угнетените,
в дъха на вечери смутени от обръча на гъстата гора...
във тичането на движението.
Зад мен е белият саван ...
950
3
12
"... и дух Божий се носеше над voda...", Битие 1:2
Аз идвам Пратеник на чуждата вселена
кордони от галактики преминал.
Летя с крила на ангел или демон,
снишавам се над земната пустиня... ...
Аз идвам Пратеник на чуждата вселена
кордони от галактики преминал.
Летя с крила на ангел или демон,
снишавам се над земната пустиня... ...
1466
4
20
Изригване,
което не е наблюдавано
от никого...!
В неумолимост
изтича Времето ...
което не е наблюдавано
от никого...!
В неумолимост
изтича Времето ...
890
14
Днес те няма,
премятам
тъжната броеница на мислите -
долетялото хладно,
облакът бял до безсмислие... ...
премятам
тъжната броеница на мислите -
долетялото хладно,
облакът бял до безсмислие... ...
995
4
14
Защо от срещата с красивото
остава чувството за смърт...?
Остава като ударите на камбана
в безкрайна и здрачена степ...
и тези черни ивици в стените - ...
остава чувството за смърт...?
Остава като ударите на камбана
в безкрайна и здрачена степ...
и тези черни ивици в стените - ...
958
3
10
Ти идваш -
самотно цвете
от ледника на вечността.
В извивката на мисълта
поникваш. ...
самотно цвете
от ледника на вечността.
В извивката на мисълта
поникваш. ...
1381
3
15
Вятърът е мъртвият ти спомен,
за когото сухи са очите,
мрачно е небето като пропаст,
скрила в дъното лицата на мечтите.
Няма кой внезапно да извика ...
за когото сухи са очите,
мрачно е небето като пропаст,
скрила в дъното лицата на мечтите.
Няма кой внезапно да извика ...
994
10
Навярно все така изчаква края,
варосан от солта и сляп от нея,
с тояжка-лъч почуква в пустотата,
с която от години тук живее...
Но вече никой не го съжалява. ...
варосан от солта и сляп от нея,
с тояжка-лъч почуква в пустотата,
с която от години тук живее...
Но вече никой не го съжалява. ...
1191
3
14
Със всеки ден аз чувствам този свят
все по-далечен.
Небето - крепостна стена
надвисва белооблачните кули,
а после слага черната превръзка на очите, ...
все по-далечен.
Небето - крепостна стена
надвисва белооблачните кули,
а после слага черната превръзка на очите, ...
858
3
5
Тъмно небе отеква в очите -
две хапки в чинията, наречена лице.
Бедняшка колиба е тялото
с един едничък гостенин - смъртта.
две хапки в чинията, наречена лице.
Бедняшка колиба е тялото
с един едничък гостенин - смъртта.
1003
3
Ето го Дървото!
Пред мен лежи
отсечена напречно
неговата истина
и неусетно кръговете му ...
Пред мен лежи
отсечена напречно
неговата истина
и неусетно кръговете му ...
1433
5
11
В една гора вървях и в миг внезапен
завоят остър ме изправи пред смъртта.
Бе ястреб горд и арогантен
простил се с всяка земна суета.
Люлееше го вятърът на клона ...
завоят остър ме изправи пред смъртта.
Бе ястреб горд и арогантен
простил се с всяка земна суета.
Люлееше го вятърът на клона ...
1109
2
10
Посвещавам това стихотворение на всички мракобесници
от всички времена и епохи. Дерзайте изчадия!
Блекдаун за тебе, поете!
Издигна се твърде високо.
Полюшна се слънцето в тремор - ...
от всички времена и епохи. Дерзайте изчадия!
Блекдаун за тебе, поете!
Издигна се твърде високо.
Полюшна се слънцето в тремор - ...
1803
4
24
1129
4
8
Измислиха това дете,
което няма никога да се роди,
нарекоха го Щастие, а после го оставиха.
Сега го търсят - срещат го пораснало
в едно Небитие ...
което няма никога да се роди,
нарекоха го Щастие, а после го оставиха.
Сега го търсят - срещат го пораснало
в едно Небитие ...
1199
2
14
Днес в последния стадий съм - сякаш болен от рак на умиране!
Аз съм Рицарят твой от онези години далечни.
Хвърлил меча си там - сред водите от древност изстинали.
Но отвързал от котвата своята вярност, обвързана с клетва.
Арогантното време надменно и подло прискрипва душата. ...
Аз съм Рицарят твой от онези години далечни.
Хвърлил меча си там - сред водите от древност изстинали.
Но отвързал от котвата своята вярност, обвързана с клетва.
Арогантното време надменно и подло прискрипва душата. ...
902
2
14
Тихо звездата ми пада
върху смълчаните къщи...
С нея живях, с нея вярвах,
с нея живота завръщах.
И само тя ми остана ...
върху смълчаните къщи...
С нея живях, с нея вярвах,
с нея живота завръщах.
И само тя ми остана ...
1056
4
11
Мое далечно момиче
от преспата вечна на спомена,
догаря последно свещичката
и восъчно пак те отронва.
Ти си дъхът на зениците, ...
от преспата вечна на спомена,
догаря последно свещичката
и восъчно пак те отронва.
Ти си дъхът на зениците, ...
1250
3
16
Викът на болката.
Викът на ужаса.
Викът изгубен в планините,
зад които няма залез,
а вее мрачното очакване. ...
Викът на ужаса.
Викът изгубен в планините,
зад които няма залез,
а вее мрачното очакване. ...
907
1
8
Последната ми сламка в свят чуждеещ
сред сивотата на петролните пейзажи,
докосвам те през призрачна надежда
върху перон, изстинал от очакване.
Ти идваш, дъх от младостта забравена ...
сред сивотата на петролните пейзажи,
докосвам те през призрачна надежда
върху перон, изстинал от очакване.
Ти идваш, дъх от младостта забравена ...
935
3
6
Като път се простира пред мене Нощта -
виждам сенки и мисли вградени случайно
... и Живота - самотно ухо на игла,
за която конецът се свършва
внезапно.
виждам сенки и мисли вградени случайно
... и Живота - самотно ухо на игла,
за която конецът се свършва
внезапно.
1105
4
10
И ето ме на черен фон изрязан -
лъчът пътуващ цялата вселена,
мен Падналият ангел ме създаде,
лежах под тъмната материя погребан.
Родих се от Окото на Земята, ...
лъчът пътуващ цялата вселена,
мен Падналият ангел ме създаде,
лежах под тъмната материя погребан.
Родих се от Окото на Земята, ...
961
5
11
Живяното е дневник на смъртта,
където тя чрез спомени записва
случайности и време, и съдба
и ги превръща в пожълтели листи.
... Зад кратката гора мълчи поле, ...
където тя чрез спомени записва
случайности и време, и съдба
и ги превръща в пожълтели листи.
... Зад кратката гора мълчи поле, ...
721
6
Сянка от тъга...
Няколко случайни ноти...
Закъсняла падаща звезда...
Шепа пръст за покрив...
Няколко случайни ноти...
Закъсняла падаща звезда...
Шепа пръст за покрив...
862
1
7
Живота се връща - изгубена гара в мъглата
и с неизвестност величествен пак те посреща,
миг само - ето лицето познато,
ето я болката нежна, с която ти стиска ръцете.
Нека сега да забравиш обидите стари, ...
и с неизвестност величествен пак те посреща,
миг само - ето лицето познато,
ето я болката нежна, с която ти стиска ръцете.
Нека сега да забравиш обидите стари, ...
905
4
14
Дели ни океан, дели ни време
и може би фаталното различие,
логичното е просто да си Never,
не името, което не изричам.
А ето, тръгнал съм срещу съдбата ...
и може би фаталното различие,
логичното е просто да си Never,
не името, което не изричам.
А ето, тръгнал съм срещу съдбата ...
1124
1
7
Как вие вятърът, защото няма думи.
А аз, защото имам,
искам да ме грабне.
За миг да си сменим местата -
дъжд да плисне. ...
А аз, защото имам,
искам да ме грабне.
За миг да си сменим местата -
дъжд да плисне. ...
808
10
През синкавия пламък на мъглата
в безмълвния поток еднакви хора
прелива пяната от двете чаши -
на Минало и Настояще.
Не могат те в едно да се размесят, ...
в безмълвния поток еднакви хора
прелива пяната от двете чаши -
на Минало и Настояще.
Не могат те в едно да се размесят, ...
802
1
4
Проникваш в сърцето ми -
сянка на котка...
и ходиш по своето тънко въже.
Открехват се бавно тежките порти...
безшумно пристъпваш - ...
сянка на котка...
и ходиш по своето тънко въже.
Открехват се бавно тежките порти...
безшумно пристъпваш - ...
1113
3
8
Жестоко е внезапно да излезеш
от рамката на своя сън последен -
да станеш стръкче цвят върху паважа
под шествието на случаен делник.
Жестоко е да бъдеш лист отнасян ...
от рамката на своя сън последен -
да станеш стръкче цвят върху паважа
под шествието на случаен делник.
Жестоко е да бъдеш лист отнасян ...
1163
4
12
Когато идва вечерта,
затваря своите пристанища
душата...
Сънуваш -
призрачни полета ...
затваря своите пристанища
душата...
Сънуваш -
призрачни полета ...
1149
4
14
На колко си години не попитах,
по-важното е днес, че си до мене.
Това, че не говориш, си е чудо,
защото със мълчание те вземам
в ръцете си, но ти не проговаряй - ...
по-важното е днес, че си до мене.
Това, че не говориш, си е чудо,
защото със мълчание те вземам
в ръцете си, но ти не проговаряй - ...
718
3
14
на Дамата отляво - до сърцето ми
Оглежда се последният Му образ
в тъмното пространство на водата.
Океанът е притихнала самотност.
"Самотност" името е на душата. ...
Оглежда се последният Му образ
в тъмното пространство на водата.
Океанът е притихнала самотност.
"Самотност" името е на душата. ...
2197
4
12
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
