zelenaradost
441 results
Валят машини с бюлетини вътре,
валят и избори, и не от вчера,
и свобода след тях едва се тътри,
сънува, че е робство, и трепери
след толкова илюзии разбити, ...
  379 
По-мили есенни лъчи не помня,
излива ги небето – синя стомна,
летят и кацат с нежни пируети,
и всеки е сърце горещо, свети.
Огряват есента като надежда, ...
  427  11 
(или просветляване на тъжното момиче)
В цвета на роза лъч ще си откъсна,
ще го празнувам морски чак до кея,
а после сред душата ще го пръсна
и в нея слънчево ще заживея. ...
  729  15 
Само лъч в душата да порасне –
котка в щастието се протяга,
на тъгата ще ѝ стане тясно
в слънчева любов и ще избяга.
Някъде далече зад баира ...
  685 
Лъч от юли бухвам го в мъглата,
вече я разплиска и рисува,
сякаш е молив, в цвета му златен
сивият ѝ миг е нацелуван.
Иска да е друга поначало, ...
  788  11 
Изгрява есента червенокоса,
златисто медно огнена лети,
над цветните листа с възторг се носи,
от слънцето изплувала – блести.
Попива времето минути пъстри, ...
  345 
Погалва есен слънцето на изток
и то разпуска медените пръсти,
по-ниско, по-обичащо и близко,
с последните лъчи – щастливи, гъсти,
и в пъстрата игра листата падат, ...
  311 
Вървя сред цветна есенна реклама,
по-пъстри листи не познавам, няма,
сезонът от лъчи плете си дреха,
преди дъжда да донесе утеха
за всички жадни за дъждовна ласка, ...
  298 
Върви ми, топла есен тича
по своя мил хлапашки начин,
роман от цветен дъжд – обичан
в сърцето тихо капе, значи
ще заговорят цветовете ...
  325 
Октомври е, но слънцето мяучи,
златисто коте лапите протяга,
подскача над мъглите и се учи
удобно как на облаци се ляга.
Главата ми погалва с ласка нежна, ...
  391 
Сертификати, колко мило, значи
за здравето се грижите. Е, браво.
Душата горко иска да заплаче,
че в робство плува цялата държава.
Робията е страшна и позорна ...
  346 
Дъждовен кораб води ме далече
към свят невинен, нов и непознат,
уханна е притихналата вечер,
преливаща в дъждовен аромат.
Живее ми се просто и щастливо ...
  596 
Денят е още тих, едва събуден
и капки по листата си блестят,
денят се ражда в есенното чудо
на този малък, но прекрасен свят.
Не виждам изгрев, слънцето е скрито ...
  294 
Обличам се в дъждовна топла дреха,
звънчетата на капките ми пеят,
макар че слънчевия ден ми взеха,
в симфония се сбъднаха на кея,
прелитат над морето като птички ...
  348 
Игра, в която ние сме играчки,
до изборите има само крачка,
на сляпо крачка, полет в щедра яма,
изкачване с романтика на драма.
Лъжите мазни, слети с пазарлъци, ...
  279 
Привлича есенната гравитация
в празнуваща невидима спирала
и капките по жиците накацали
копнежът връщат ми в искрящо бяло.
Вали си – неочаквано говорене ...
  1354  14 
Кораби и лодки, и фъртуни,
бури, и цунами, и порой,
щастието искам да целуна
и да любя, а си имам кой.
Искам на мечтите да се кача, ...
  613  10 
Толкова бонбони не обичам,
колкото обичам шоколади,
саралии видя ли, дотичвам,
сладък внук съм, казва често дядо.
Баниците с ябълки и с тиква ...
  640  15 
Корабът полита малко бавно,
първо си горивото зарежда,
щом загрее, после литва плавно
и разпръсква тонове надежда.
Слънчеви усмихнати любови, ...
  588 
Последно слънце с жълта паяжина
погалва есенните цветове,
денят подобно златен път ще мина
над часовете - обли върхове.
Ухае ми на топъл хляб домашен, ...
  346 
Усещам го, че лятото е близо,
по мисъл се изкачва тъй свободно,
по изгрева в морето рано слиза,
изкъпва свойта слънчева природа.
Усещам го, че лятото е близо, ...
  429 
На есен и морето е червено,
така се вижда, ако през листата
погледне се и синята вселена
със слънчеви лъчи кипи оттатък
сезонът от дъждовни листопади, ...
  397 
Не го чета сезона в мрачно сиво,
че буквите са бледи, не личат
и мойта дребна есенна щастливост
мъглата плесва с най-щастлив печат.
Усещам, че я дразня и унива, ...
  468 
Дъждовно настроение ме чака
и капките танцуват по перваза,
смехът дъждовен носи се сред мрака
и няколко надежди ми показа.
Вали предесенно, вали и топли, ...
  354 
"33 годишна почина пред болница в Монтана,,
Нова телевизия 17.09.2021 г.
Смъртта единствено я приюти,
че болниците бяха без врати,
че болниците бяха без сърца, ...
  303 
Присяда изгревът на ранен бряг,
шуми морето, за да ни събуди,
сърцето, като пръски на маяк,
изпраща светлина към лятно чудо,
което още малко е, расте, ...
  524  11 
Потича слънчево червено
от бавни есенни листа,
върви през времето – вселена
от багри с мирис, радостта
на пластове над мен се стели ...
  352  12 
Щурците свирят стара морска песен
и звуци по вълните си растат,
и лятото сред тях се изгрява лесно,
макар че вече, вече е на път.
Минутите – строени колесници ...
  595 
Народът влачи чужди тежки грешки,
за чужда алчна страст ще отговаря
и вместо цар е милиони пешки,
врата към ада всеки ден отваря.
България е райска, но с държава ...
  385 
Ухае на липи до блока в ляво
и въздухът се точи като мед,
а лятото минутите раздава
на топки шоколадов сладолед.
Животът ми пораства на балкона, ...
  350 
И на облаци пак си е лято,
и в дъжда пак остава любов,
и сред жегата – светещо плато,
и насън си расте в огън нов.
В краткостта по-щастливо живее ...
  414 
В канавката от хиляди години,
така изглеждам на звездите чак
и чакам звездоход от тук да мине,
за да ме вземе в звездния черпак.
Ще грейна сред звездите, ще ме има ...
  675  19 
Щурците ваят пътя ароматен
към летния мираж, но път обратен.
Тъгата е в каляската, пристига
и всички летни мигове настига.
Но те летят към времето – фуния, ...
  536 
От есенни мастила оцветени,
листа празнуват заедно с дървета,
попива есента дълбоко в мене,
макар че лятото в сърцето свети.
Като река ухания ще плисне, ...
  1619  20 
От август ми остана слънце – късче,
две шепи орехи и морски смях,
и на перваза розово сакъзче,
и две, три миди в спомени прибрах.
От изгрев лента на косата вързах, ...
  1124  14 
„Неделята ухае на канела“
Надежда Ангелова
„Неделята ухае на канела“
и на кафе, на мляко с шоколад,
на ягодова пяна, и на смелост, ...
  406 
А тинята в канавката е гъста
и ненаситна, хищна, и всеядна.
Щом потопи човек, дори и пръста,
овалва го калта и му се гади
от него, всичко живо, и напразно ...
  738  14 
Душата има свои светове,
които не зависят от земята
и звездното отгоре ни зове,
мечти – уханни рози ни изпрати.
Над тинята се носи аромат ...
  622  13 
Влязох късно в детската градина.
Баба беше мойта забавачка.
Изпитът за вход дали ще мина
и с децата как ще слея крачки?
Вкъщи беше хубаво, защото ...
  648 
Пеят птичета навън
покрай блока сив,
сякаш, че летя насън
или в стих щастлив.
Колко приказно ехти ...
  270 
Random works
: ??:??