670301
1.387 el resultado
Имат нужда от хляб и вода от изплакана болка,
топлина като в детска ръка, за да бъдат докоснати,
от заряда на вик, за да бъдат внезапно родени
и от блясък на мълния - като стих, за да стигнат до тебе.
  430 
Не съм забравила
страстта, която като буря
със ледени парченца ме замерваше,
повдигаше полите ми нагоре
и натежаваше в косите ми от мокрото, ...
  644 
И тази любов ли
ще пуснеш да си отиде?
Като гълъб,
едва превъзмогнал
страха си да бъде ...
  462 
Уморих се, Сизиф,
да ти бутам надеждите.
Като стадо овце
по планинските сипеи -
за момент ги оставям ...
  560 
Подаряваш ми облак?
Онзи, който отляво
изгрява на слънцето?
Онзи, който
вали във очите на утрото ...
  901 
Красотата ми?
Преброена е;
шепа дребни монети
в дланта.
Или не! ...
  684 
През завесата на душа
те оставям да наблюдаваш
как желанието ти пръска
със ситни перлички кожата ми,
а косата ми като мокри мисли ...
  561 
Събужда ме Руди, който нетърпеливо ходи из стаята, отваря прозореца и ни лъхва студеният въздух. Точно под балкона ни е цъфнала в бели цветове една слива, а наоколо - всичко заскрежено; явно температурите са паднали под нулата през нощта. Върхарите на близката планина - със сняг!
След закуската - пр ...
  589 
С Мария сме като войници. Така казва Руди. Няма "това-онова"; решаваме - тръгваме! Резервирали сме апартамент в хотел "ПлаНината" за Великден. Много пъти съм минавала покрай табелките за Рибарица, но досега не съм я навестявала. А е красива, дявол да го вземе! Много е красива! Младата трева, дървета ...
  718 
Размисли ме
за безпосочие
и за изстрадали
безумия.
С очи дълбоко, ...
  390 
"Няма непрочетени писма" - ми пише в пощата.
Преди малко само препрочетох снощните
и сега отварям час по час компютъра
и следя във дясно долу как текат минутите.
"Няма непрочетени писма" - трепти екранът. ...
  567 
Жестока беше битката, приятелю!
Жестока беше битката със себе си.
Да превъзмогна свойта неувереност
и да разбудя стражата разглезена.
Тъй дълго ги оставих да бездействат, че ...
  527 
Боли ли те, приятелко,
от толкова неискреност
и от мечти разбити
в разлюляно лято?
Боли ли те ...
  506 
Обичам те,
тъй както северна звезда
обича свойто цвете нейде на земята,
и всяка нощ
разблъсква с отразена светлина ...
  502 
Явно идва моментът в живота,
в който сменят се мойте представи
за това на какво да се радвам
и какви да са мойте изяви
Предпазливост пониква под камъка ...
  752 
Аз пак не спя, приятелю, тревожа се.
Делата от деня подреждам в папките
и слагам ги в класьорите на мозъка –
това – при "Силни"-те, а онова – при "Слаби"-те.
Но, чакай! В този шкаф със надпис “Слаби” ...
  674 
Ти си отровният паяк,
който върви по кожата ми.
Мислите ми разплиташ в миг,
парализираш с убождане.
И не чувствам сърцето си, ...
  540 
Най-страшни са
онези Цербери,
които пазят
подстъпите на страха!
Тъй яростни, ...
  862 
Сграбчи ме
и ме хвърли в скалите -
по острите камънаци
и хлъзгав мъх.
Не очаквах, ...
  512 
Аз бързах да живея. Затова
животът ми е срещи и раздели.
На глътки пих от капките Съдба.
На залци гълтах от трохите Зрелост.
Естествено, при толкова разкош ...
  696 
Сега разбирам как Шехерезада
на своя Шахриар е повлияла
(писмата си когато съчинявам
и да те задържа със мен успявам).
Във всеки миг - като че ще си тръгнеш ...
  619 
Умърлушени гълъби бавно ходят
по нажежените камъни в парка.
Във пресушени фонтани
се къпе следобедът жарък.
Над изгоряла трева ...
  559 
Не всяко чувство
заслужава стихове.
Не всяка мисъл –
увековечаване.
Не всеки порив ...
  548 
Сърдиш ли ми се,
че понякога яхвам зеленото слънце,
което се спуска в преизподнята
и пробожда с шиповете си,
без да знае милост? ...
  1137 
Не ми достига напоследък времето,
а толкова задачи си поставям!
Дали по-рано младостта помагаше
или наистина си остарявам?
Децата ми пораснаха за мигове ...
  697 
Мирише ми. Мирише ми на пролет. Преспите сняг сигурно все още загърлят кокичетата зад зелената ограда, но те инатливо са навирили глави. И плочникът сигурно е измит. И пръчките на асмата някак слънчево се навират в прозорчетата на старата къщичка на Редута.
И потропване на тояжка чувам. Сигурно - Ма ...
  510 
Той е от предишния ми живот.
Тогава бях няма.
Не можех да му разказвам
за буйните водопади,
за перата на птиците, ...
  567 
Тази вечер
краката ми боси
по нежните връхчета
на зелени треви
се понесоха ...
  399 
Тази жена беше невероятна! Не беше като другите, коите бе имал. Като се напъваше да си спомни, май-май повече от тридесет ги докарваше, ако се броят и завоеванията му за една нощ! Но такава... дето бе способна с часове да се люби с него - да го гали, да го целува, да се отдава... и да го прави със с ...
  672 
За кратко заваля -
сух мартенски покой,
кристали сняг;
по-леки от перо,
по-тежки от вина. ...
  384 
Ухае ми на раждане,
на стръв.
Отекват в тишината
ярки залези.
Под ноктите засъхва ...
  778 
Тази приказка,
тя започва така:
на едно майско клонче
люлее се капчица
и се готви да падне ...
  1531 
Дотука - с мокрите поръчки
по отношение на времето,
с хастар навън е вече бъдното,
от джоба му стърчат проблемите!
Дотука - с ареста на щастие, ...
  562 
Тази нощ
ледени ветрове, побеснели,
ме търсеха по софийските улици.
Със свирепа тъга вледеняваха
приживе ...
  437 
Ще те имам за кратко.
Не защото боли.
Не защото е жалко
от парчета лъжи
да съшиваме общност. ...
  545 
Мога да бъда друга.
Мога да оцелявам.
За броени минути
мога да се сглобявам.
Мога да дойда утре ...
  526 
Гледан отдясно, си старец.
Грижите ти са толкова много,
че между гънките скриват клепачите.
Като стар морски лъв,
за последно излязъл на сушата, ...
  620  10 
Понякога ти се ще да изскочиш през прозореца, за да избягаш от себе си? Невъзможно! По черчеветата стърчат като пирони спомените ти. Затова - я, по-кротко! Спусни кепенците и остави в полумрака на същността ти да прекипи емоцията. Като изстине, ще се сгъсти, като мармалад, и ще покрие дупките по под ...
  594 
На 2-ри сутринта се отправихме към Двореца на принцеса Сиси.
В автобуса Владимир ни запозна с историята на тази австроунгарска принцеса, която "била много слаба, ядяла много сладолед и била любимка на унгарския народ". Всъщност е страдала от анорексия. Освен това била забъркана в редица любовни исто ...
  2217 
На 1-ви януари бяхме в самия град Корфу - столицата на Керкира. Групата ни беше толкова внушителна, че просто не можеше да не се появят двама-трима мрънкащи капризи, чиито претенции по неясни причини се разразиха точно в този момент - относно хотела, относно менюто, относно посещенията... Владимир о ...
  1598 
Propuestas
: ??:??