670301
1.387 el resultado
Румито отдавна е прехвърлила 60-така, ама гледана в гръб, никой не ù го признава. Слаба, с къси панталонки, с къса черна косица... Румито е Секретарката на Професора. Той, и Професора, както се сещате, не е по-млад, ама думата ми сега е за Румито.
Повече от 30 години работи на онзи полусрутен таван, ...
  724 
Пръстта ще натежи
върху очите ми;
ще потече
през стиснатите зъби
в устата. ...
  468 
Шпалирът от звезди трасира права,
на която остарели истини
се приземяват за последно.
Не са ми вече интересни
осветените излитания. ...
  419 
Не знам къде ù казваш, че отиваш,
но във неделя сутрин точно в десет
очаква твоя звън и ти пристигаш
и тя те пита радостно: "Къде си?".
Пристигаш по традиция с колата, ...
  544 
Застанах в центъра
- зрънце от ин
във истина от бяла светлина
на янг-а.
Усетих силата - ...
  468 
Има нещо еднакво
до изумяване в тези двамата.
Не това, че ги срещнах
в някакви сайтове,
не това, че се скъсват ...
  638 
Откраднах си
късметче от Лаваца;
надявах се да пише твойто име.
Завито на рулце,
до мойта чаша ...
  1313 
Не тръгвайте сами на път,
когато, уморени,
оловни крачките тежат,
а мисълта е бреме;
когато полетът е сляп, ...
  495 
Забравих се
във телефонната кабина.
Като тефтер, изписан до средата.
В коя - не помня.
Мисля, беше синя. ...
  517 
Добре.
Искаш да поговорим.
Искаш да мерим предателства.
Слагай твойто отгоре!
Само махни обстоятелствата. ...
  590 
Откакто станах Бог,
възневидях Земята
и - хак ви е, нещастници,
пожари и потоп!
Разкъртих планините, ...
  555 
Мирише на напечени от слънце
накъсани със шепите череши.
Червена сладост в пръстите потича
с намачкани листа - браздица нежна.
Смола от скършен клон лепи в косите ...
  497 
Този ден е превзет от дъжда.
И от спомени в разговор скрит
във бирария в центъра на града.
И от пълен със плач пепелник.
Покрай нас преминава жена. ...
  1360 
ние с теб
ще избягаме от баналностите
нали
ще се срещаме
без да ме влюбваш ...
  543 
мислиш ли
че си стигнал до извора ми
и ще сложиш чешма
за да пускаш и пиеш
когато си жаден ...
  452 
Душата ми
сега
е пусти улици,
в които скита пролетта,
а няма кой да я посрещне. ...
  503 
Моя малка крехка приятелко,
колко много тежи самотата!
А животът, легнал на слабите плещи,
привежда душата ти!
Не разменяй ценните си монети за медни! ...
  712 
Вече не бързам да разчиствам след себе си,
да се гледам в огледалото до ослепяване,
да репетирам наум думите си към теб,
ситуациите отново да проигравам.
Вече не се тревожа и как изглеждам, ...
  643 
Добре дошли на Спирката на Оцелелите
сред прехода в Пустинята Човечество!
Да, зная, потни сте и уморени сте,
и зажаднели за човешките си дейности!
Какво се случи с вас, та се изгубихте? ...
  786  16 
От жълтото на слънчогледи
изплитам новата си люлка.
Във нея мащерка ще сложа
и славейче – да ти свирука.
От бяло-синьото в небето ...
  571 
Мислех си да те накажа с обич!
Но, когато някого обичаш,
ти не го “наказваш”! Обясняваш,
че боли, когато те отрича!
Как със обич!? Нека със омраза ...
  645 
Никой не слезе от нощния влак
от морето.
А и мъжът ми забрави вестниците
в купето.
Мидените черупки, от плажа събрани, ...
  497  12 
думите ми
вибрират
в мрежата на мозъка ти
и мислите ти
като неродени паяци ...
  522 
Ако е вярно,
че пространството и времето,
подобно земната кора
в тектонските скали,
нагънаха се в мощен катаклизъм, ...
  537 
Не смей да будиш моята душа,
след бурни страсти сън дълбок заспала!
Не е другарче мило за игра!
Отдавна е, отдавна остаряла!
И ще заскърцат костите сами, ...
  524 
Не пуша, за да скрия сълзите си.
Не пуша, за да имам време да размислям.
Не пуша, за да глътна тъй прибързано
напъпила на устните ми мисъл.
Не пуша да се крия зад цигарата. ...
  526 
Дойде и този миг – да кажа:
“Не бих желала да те виждам!”,
очите вкъщи да забравя,
да се отуча да ти пиша!
И знаеш ли какво? В душата ...
  650 
Това са само думи след тъга,
кристалчета от клетчиците сиви,
мъгла след огъня, заровен в пепелта,
след полет – пристан, отдих след усилие.
Емоциите няма ги, уви! ...
  490 
Когато ти се свиди любовта,
недей изобщо да я споменаваш!
Възможно е във този миг с уста
в сърцето чуждо да я призоваваш!
И тя да дойде, махайки с крила, ...
  620 
Като съквартирантки на душата ти сме -
за всяка има стая,
на пръсти стъпваме,
не смеем да празнуваме,
по-тихи сме от сенки. ...
  573 
Дали защото
черен шоколад
са твоите очи
и с топлината си
го разтопяваш върху мене, ...
  768 
Домът на щастието ни е изграден от мъгли, прясно замръзнали от утринния хлад.
Понякога го виждам да блести на слънцето.
  639 
На захаросаната картичка -
два лебеда със шиите сърце оформят;
синьо синя е водата,
безбрежна като любовта,
която се кълнеш, че ми изпращаш. ...
  538 
Откраднаха душата ми.
Затвориха я в някакви писания.
Прочетоха я и я коментираха.
Посочиха я с пръст, а после съжалиха я.
Накрая я забравиха. ...
  454 
Тя трябваше да порасте във мен,
като отровен цвят да я откъсна -
онази луда жажда да съм с теб,
онази клада всепоглъщаща;
онази трескавост да те прозра, ...
  506 
как нагноиха само чувствата
невероятно
как любовта премина в нелюбов
обратно
и претопяват се душа в душа ...
  388 
наминаваш
да ме поздравиш
за рождения ден
с блуза полепена
в космите ...
  419 
Щеше да бъде! Повярвай!
Щеше да бъде!
Не любов.
Не фатално предначертаното сбъдване.
Не и баналният секс ...
  475 
Разплакаха се ручеи небесни.
Разкършиха се палмови листа.
Над каменните плочници, надвесени,
оброниха смокините чела.
Небето се стовари с пълна сила. ...
  599 
Заключих!
Успях!
След 20 години
разтворени портища
и прозорци, пропяващи ...
  472 
Propuestas
: ??:??