ДаниелаВиткова
366 el resultado
Книжке моя, с шарени корици,
ти, приятелко любезна,
с теб и с твоите сестрици
аз израснах неразделна!
В детството ми с вас заспивах, ...
  55 
Небеса от безкрайни възможности,
а пропуснахме важни уроци,
породени от безумни условности,
комерсиалност и човешки пороци.
Пленници сме на вятър безпътен, ...
  114  11 
От древни времена галопира светът!
Умира, оцелява и разпънат възкръсва.
Между разум и лудост, чест или мъст,
в епични войни и исторически земетръси.
Воден от огнен прабългарски дух, ...
  146 
Южнякът нетърпеливо отметна
на Слънчо юрганчето сиво
и тихо на ухо му прошепна:
„Пролетта е вече наблизо!
Ставай, сънливко, задачи ...
  209  13 
Дочакахме някак мартенското време…
Е, често подлъгва, но какво пък,
жадува душата…
да види как невинно напъпват
на припек игликите пъстри, ...
  120 
Тя е на тате принцесата в розово.
На младежа – трепетът непознат.
На мъжете чувството пролетно,
внесло в есента им свеж аромат.
Тя е непокорство! И болка отляво! ...
  189  13 
С въздишка на доволство картините гледам...
Художнико, на конете си дал свобода!
Аз долавям по гърбовете им трепета,
от волния порив… да летят без юзда.
Препускат. Надбягват се сякаш с времето. ...
  112 
Неканени гости са това рекламите!
Вклиняват се насред комедиите и драмите.
Скандално нахлуват от синия екран
и сядат помежду ни на холния диван!
За балъци като нас, започват с уло̀вката: ...
  158  13 
Терасите - стратегическо място, където
частица от града се простира на длан,
и предсказуем, до болка се повтаря сюжетът,
а преди да се случи,… вече го знам.
Денят преди седем вече е буден. ...
  160  10 
Не знам дали са оцелели
лозниците след татко
на брега на Дунав?
Дали ухае все така отелът.
а виното е с цвят ...
  187  12 
Под шатъра на цирк живеем
с жонгльори, клоуни, еквилибристи.
Пред цирка ро̀ден „Дьо солей“ бледнее.
Безспорно, имаме добри артисти!
Аплаузи жънат кукловодите. ...
  414 
Ако има рай на земята – това е Кюстендилският край със сърце село Шишковци.
Владимир Димитров - Майстора.
Има рай такъв! Край Струма!
Там в бяло-розово преливат цветовете.
В палитра ги събирал и рисувал ...
  181 
С ръка в ръката ти заспивам нощем…
И топлата ти длан тревогата отнема.
Най-сигурното доказателство, че обич
единственото място между нас заема.
То е спокойно, защитено, целебно ...
  267  12 
Не зная възрастните как заспиват
без отговор на важните въпроси?
За всичко друго време си намират,
а нямат време да се образоват!
Попитах мама как съм се родил? ...
  382  18 
Богатство, пир на обич всеотдайна,
сърце, задъхващо се от любов!
Аз мисля, че за никой не е тайна,
щом имаш баба – ти си Бог!
Те са цветна палитра, твърде различни, ...
  221  11 
След всяко страдание, след поредния взрив,
от който покрай нас светът се руши,
всевечни въпроси с триста възли
напират за отговор… На какво се крепи
този свят и защо е студен, безлюбовен? ...
  185 
Ало, приятелко, как си? Здравей!
Да се срещнем на по чаша вино?
Тъжни дни ли? О, моля те, я се засмей!
Да пилеем времето би било непростимо…
Ще побъбрим. Малко клюки… Защо не? ...
  176 
Последните ѝ дни кълват врабчетата.
Дойде и краят… Сбогом! Заминава.
За някои несбъдната, проклета,
а други ще я помнят, благославят!
Признавам си, не беше идеална. ...
  190 
Оставих на врабеца трохи на перваза.
Шепа трошици… срещу живот!
Молих се за приятел. За негово здраве.
Но с гълъба вчера си тръгна…
Защо? ...
  215 
Традициите не са това, което бяха.
Менят се времената ден след ден.
Аз бивша вече съм… Снежанка,
а дядо Коледа… живее с мен –
в апартамент, но без джуджета, ...
  216 
Искам Коледа при баба,
там на село, в планината,
дето сняг затрупал е от сряда,
а елхите до една в гората
са уханни и зелени! ...
  333 
Изтъняха, смалиха се… Ръце на старици.
Оголели, в небето мъглите запридат.
В скута им – празни гнезда на птици,
спомен за живот, преди да отлитнат.
Зад стъклото ги виждам, огъва ги вятърът. ...
  229  10 
Къде отиде, есен, хубостта ти?
(За нея колко стихове изписах…)
Не би могла да върнеш младостта си…
Кой времето назад е върнал? Никой!
Ти топла, щедра и добра се случи. ...
  291 
Кандилцето на безусловната любов
гори в гърдите ѝ от първия ти дъх.
Благословия майката е, дадена от Бог
и ангелско крило по земния ти път.
Те, майките, до болка си приличат - ...
  196 
Някога тръгнах от най-крайната гара…
И птиците се учат да хвъркат сами.
Татко ми помаха, усмина се благо,
а после крайречната мъгла го смалѝ …
Виждах от влака как белият шлифер ...
  242 
Аз още вярвам в тебе, белобради дядо,
макар че съм пораснала с година.
Нетърпелива съм и се надявам
че пак ще спреш със Рудолф до комина.
И зная, пъргавите ти джуджета ...
  536  22 
Обичам тихи, есенни следобеди,
когато слънцето във меден цвят
от всички хора и скучаещи балкони
при мен се спира в малкия ми свят,
когато в кратката си мимолетност ...
  238 
Наивно е да вярваме, че е възможно
с две стрелки да върнем времето назад.
Че неговият ход ще подчиним удобно
и с тях ще спънем вечния му бяг!
Дъждовна капка е то, попила ...
  221 
Времето лениво придремва за кратко,
в скута на старците под оголѐлия орех.
Кротки, благодуми, дошли да си вземат
топлина от тихия октомврийски следобед.
Седят, хортуват си за лошото време, ...
  243  10 
Влюбена съм във всяка есен, в която
слънцето бродира оранжева шевица,
а времето спира и придремва за кратко
върху листата на огнена, дива лозница.
Есента, която напук на прогнози ...
  345 
„Понякога текстът и музиката заедно са по-големи от техния елементарен сбор" - Кристиян Бояджиев, композитор
Не пиша стѝхове с молив назаем.
И пея понякога с измислени ноти.
Аз на моите музи не плащам наем,
идват, отиват си – ...
  261 
Един известен "лорд" с трамвая
столетницата ни от днес подкара.
Задача тя немедленна възложи -
с джендърите смело да се бори!
До изборите с тях да се приключи! ...
  300  13 
Най-шумни са неказаните думи.
Крещят във мислите на кръст разпънати…
Преглъщани,
изтръпнали,
обрулени, ...
  502  17 
Заприижда ли на прага есента,
ставам кротка, добра
и… мъничко тъжна.
Заприличвам на нея –
зряла жена. ...
  363 
Следвам осевата линия
със скоростта на вятъра.
Кой знае с колко конски сили,
но ми напомня за съдбата.
Кормилото ѝ все ме направлява, ...
  270 
Крачи август властно и жари
стърнища и храсти покрай прашния път.
Очите му - въглени от димни пожари.
Стъпките му - дълги сенки растат.
Още малко и ще хлопнат прозорците. ...
  429 
Нямам си братче, нито сестричка.
В детската стая си играя самичка.
А дойде ли време за Сънчо, заспивам
с приказка - две от любимата книга
с дебели корици и с цветни картинки, ...
  540  16 
Моето лято започва с август,
кацнало с птица метална в зори.
С куфари, с раници, прелива от сладост,
с усмивка и слънце в два чифта очи.
Моето лято лепне от благост… ...
  309  16 
Нощта погълна бавно светлината
и се разплиска ниско над тревите.
Неземни звуци от космическа кантата
поде напевно хорът на щурците!
Между бетон и желязо намерили Рая, ...
  418  14 
Вдъхновено от "Пожарите на България" с автор Ranrozar (Стойчо Станев)
Неразсъмнало още, а огън кладе
слънцето жарко в небесната пещ.
Ни глас на птица, ни свирня на щурче...
Тишина и предчувствие за ад горещ! ...
  572  11 
Propuestas
: ??:??