ДаниелаВиткова
352 el resultado
На братята св. св. Кирил и Методий
Под пламъка трептящ на вощеница
родихте българските писмена̀.
И слово българско светът засрича.
Във всеки дом запалихте искра. ...
  488 
Тежко пиянство имаш, народе…
Вино смесваш
с водка, с уиски...
Все бленуваш да си свободен,
ала само на маса ...
  330 
Избърсах прахта по пианото
бавно, клавиш по клавиш…
и спомен от времето, отлетялото,
нахлу силен, болезнено жив.
Две главици със сплетени плитки ...
  301 
В нощта на Твоето Възкресение
за сетен път главата преклоних…
Всяка мисъл в мен е изкупление,
мълчана болка, сбрана в стих.
Приемам те в душевния си храм, ...
  277 
Телец в живота ако ти се падне,
гаранция е, че си късметлия.
Не е от хората „от ден до пладне“.
С копита е, но рядко чифтелия!
Има нерви – дебели въжета! ...
  559 
На брега на река пълноводна
Лом бил създаден преди векове.
Хора смели, с воля свободна
издигнали тук домове.
И още историята древна разказва ...
  421 
(Всяка прилика с действителността НЕ Е случайна)
Априлски дъжд изкъпа блока.
Усмихна се кварталният пейзаж.
Разтвориха прозорците широко
живущите до осмия етаж. ...
  275 
Хлапашки вятърът флиртува
в напъпилите ябълкови клони,
опил се от зеленина танцува
в сянката на стройните тополи.
Сякаш плуват в небесния вир ...
  683 
Нищо не започва отначало…
Животът, детството и младостта…
И ценно време,
често пъти пропиляно,
… за жалост… ...
  234 
Тлее мъст ненаситна в душите!
Сърца, по - каменни и от бетон!
Войнстващи месии се почитат!
Светът въздига нови Вавилон,
където смъртта, наместо кула, ...
  362 
Изплака се зимата. Последна сълза
се стече по стръкче тревица.
Ще я изпрати с букет пролетта
от люляк, минзухар и иглика.
Ще се завърнат птиците от юг ...
  327 
Дари ме, Господи, с мъдрост и сила
към прошката днес да посегна.
Да мога, Господи, път да открия
към себе си, грешната...
Свещ пред тебе паля, Господи, ...
  265 
Сякаш бяла кенарена риза
е по поляните февруарският сняг.
Ситни стъпки топуркат наблизо.
Слънчо наднича, полъхва южняк.
С хурка, с вретено, с дяволита усмивка ...
  334 
Представи си нощ, но не като тази,
осквернена от измислен бог.
Не пламнала в безумни пожари,
а нежна и изпълнена с любов.
Представи си ден, но не като този, ...
  241 
Не искам да съм силната жена!
Накрая осъзнах, че съм грешила.
Готова съм на глас да изкрещя;
Нуждая се от обич! Прегърни ме!
Не искам да съм "мъжко момиче"! ...
  345 
Вчера е спомен от приказка бяла
в сърцето заключен със златно ключе.
Кукла парцалена, татко и мама…
Паяче от времето мрежа плете.
Първа целувка. Пролет напъпила. ...
  284 
Горчивите хапки са в повече
в менюто ти делнично, Живот.
За всичко си помислил, но можеше
да ги подправиш с щипка любов.
Предястието си гарнирал с усмивки, ...
  265 
Щом слънцето целуне в небесата
дъждовен облак – ражда се дъга.
С палитрата от седем цвята
деца рисуват земни чудеса.
Облаците им усмихнати са някак… ...
  518 
Днес по снежната пътечка
между борове, ели
разлюти се страшно Сечко,
още в ранните зори.
Кой обидно ме нарича, ...
  541 
Всеки мечтае за щастие.
Гост да му бъде сполуката.
На вратата най - неочаквано
късметът, ей така, да почука.
С посестримата своя – Съдбата ...
  367 
Хиляди мили! Каква ли съм птица?
Ни пролет, ни есен е, а полетях.
Сезони няма за който обича!
Пеша бих извървяла ги пак!
...... ...
  541 
Коледа е очакване в бяло.
И сняг! Тишина! Светлина!
Бъдник в огнището старо
с дъх на елхова смола.
Икона с трептяща свещица. ...
  1052 
Търкулна се годината
като последен грош
от скъсан джоб на дреха стара.
Не сме лелеели за разкош,
а скромно пожелахме да е здрава. ...
  439 
От работа се май залисах.
Дано не съм позакъсняла,
на дядо Коледа да му напиша
какво желая за подарък.
Но после нещо се размислих… ...
  586 
Неспокойна птица е душата.
Щастлива е само когато лети.
Широко разперва крилата
и литва. Птица в клетка не стои.
Тя истински жадува светлина. ...
  448 
Промениха се традициите, безспорно!
Но формулата си остава същата!
Семейството е обич! Безусловна,
щом в дом превърнали сме къщата!
Семейството е грижа и утеха! ...
  435 
Нощта задраска с остри нокти
неканена на моята врата.
Замъркаха на прага девет котки
разбрали, че не мога да заспя.
До скъсване опъват тънки нишки ...
  340 
За мама и татко съм още дете,
но своя тайна от скоро си пазя.
Лудо съм влюбена в русо момче.
Даже името му още не зная.
От последния чин ме погледна, ...
  361 
(Изразът е заимстван от нета)
Секи сам си прецЕня
има ли вирОс или нЕма?
Дали е лабораторен дизайн
или е от прилеп, от далечен Китай? ...
  366 
Една черешка, през май родена,
расте на клонка зелена.
Две черешки от Слънчо погалени
се усмихнаха и станаха ... алени.
Три черешки с дръжки малки - ...
  767  11 
Вчера ме попита кака:
„Пръстите ти на ръката
колко общо са, кажи!
Можеш ли ги преброи?“
В пети клас е, а не знае? ...
  568 
Мисли, преди да говориш, Човеко!
Не случайно Бог ти е дал мисълта̀.
Добрата дума във време свирепо
е знак, че сме познали Христа!
Грозни думи раждат се от необичане. ...
  226 
Песъчинките изтичат като ден.
Диплят се прашинките отронени.
Под стъкления купол в плен
отглеждам си купчинка спомени.
Провират се през „иглени уши“ ...
  327 
Седем малки пойни птици
пеят, кацнали на жици.
До, ре, ми, фа, сол, сол, ла, си.
Хайде, ти ги повтори!
С тази музикална гама ...
  957  13 
Не разбрах кога есента
бавно и неусетно ме промени.
Вече съм учудващо добра,
заприличах на мама почти.
Все бърза проклетото време ...
  323 
Сред фойерверки и балони
празнуваме рождения ми ден.
Цветя, сладкиши и бонбони…
Запяваме познат рефрен:
Happy birthday to you…. ...
  309 
На клонче, от росата освежена,
люлее се ябълка червена.
До скоро беше малко зрънце,
но стоплена от есенното слънце,
подобно на сестриците - крушки, ...
  848 
Прозорецът ми е цветна картина.
с есенен пейзаж, но… жив.
Оранжево и златно преливат
в красив абстрактен мотив.
А в щрихите, едва доловимо, ...
  259 
Неделя сутрин. Не бързам за никъде.
Едно ми е такова… мързеливо…
В полусън, на топло под завивките
усмихвам се през миглите сънливо.
Сънят поседнал е, преди да тръгне... ...
  319 
Все още търсим ръцете си нощем,
а в утрото осъмваме с хванати длани.
Все още един за друг се тревожим
и превързваме с обич душевните рани.
В сърцето си пазим и вчера, и днес. ...
  307 
Propuestas
: ??:??