Djein_Ear
1.624 el resultado
Копнея те! Без дъх оставам
при мисълта за теб забравям
всяка болка, всяка рана.
Откривам те навсякъде край мен.
Очите си затварям и те виждам, ...
при мисълта за теб забравям
всяка болка, всяка рана.
Откривам те навсякъде край мен.
Очите си затварям и те виждам, ...
1064
11
Не зная пътя на водата,
понесла се по стръмната скала.
Не зная даже за росата,
защо си тръгва с утринта?
Къде ли стигат бреговете ...
понесла се по стръмната скала.
Не зная даже за росата,
защо си тръгва с утринта?
Къде ли стигат бреговете ...
736
10
Тази нощ съм сама, но много сама.
Няма с кого да си говоря, нали валя
и затова небето е тъмно, много тъмно.
Няма звезди, няма хора навън...
даже и кучета няма да лаят. ...
Няма с кого да си говоря, нали валя
и затова небето е тъмно, много тъмно.
Няма звезди, няма хора навън...
даже и кучета няма да лаят. ...
937
7
Подпухнали очи, невиждащи лъчи -
на утрото най-нежната милувка,
която като песен нещо ми шепти -
по устните ми слънчева целувка.
С невиждащи очи долавям синевата ...
на утрото най-нежната милувка,
която като песен нещо ми шепти -
по устните ми слънчева целувка.
С невиждащи очи долавям синевата ...
884
8
Тополата, която е висока
и стига ширни небеса,
пак бурята до нея лесно стига
и я поваля начаса.
Брезата най-красива! ...
и стига ширни небеса,
пак бурята до нея лесно стига
и я поваля начаса.
Брезата най-красива! ...
1943
5
Koлко залези изпратих,
колко изгреви посрещнах...
От себе си се отрекох,
а теб те обичах.
Тази вечер със залеза розов ...
колко изгреви посрещнах...
От себе си се отрекох,
а теб те обичах.
Тази вечер със залеза розов ...
726
8
Само миг е животът ни кратък,
като вик,
Като стих недописан за утрото,
като залезът мълчалив
ни напуска и тръгва. ...
като вик,
Като стих недописан за утрото,
като залезът мълчалив
ни напуска и тръгва. ...
638
12
Тъмни облаци вятърът подгони,
небето от гръм се залюля.
Тежък стон като въздишка отрони.
С капки дъждовни земята заля.
Трепнаха клоните залюляни, ...
небето от гръм се залюля.
Тежък стон като въздишка отрони.
С капки дъждовни земята заля.
Трепнаха клоните залюляни, ...
821
8
За теб любов ще съм букет
от горски билки ненабрани.
На вино с най-скъп етикет
на сънища недосънувани.
Ще бъда птицата, която ...
от горски билки ненабрани.
На вино с най-скъп етикет
на сънища недосънувани.
Ще бъда птицата, която ...
969
6
Докоснах залеза с душата си.
А тя жадувала за светлина,
окъпа се във кървави отблясъци,
от болка огнена в мен запищя.
Защо не завали пороен летен дъжд... ...
А тя жадувала за светлина,
окъпа се във кървави отблясъци,
от болка огнена в мен запищя.
Защо не завали пороен летен дъжд... ...
948
5
В небето тъмно тази нощ звездици не блещукат.
Луната някъде пътува, отсъства, навярно и тъгува.
Дори и вятърът притихнал, листата си шушукат.
Тя само трепка в мен, надежда съществува,
макар, че точно в този ден сърцето ми ревнува. ...
Луната някъде пътува, отсъства, навярно и тъгува.
Дори и вятърът притихнал, листата си шушукат.
Тя само трепка в мен, надежда съществува,
макар, че точно в този ден сърцето ми ревнува. ...
502
5
Мислите се гонят,
кръжат над звездите.
В безкрая политат.
Разплитат истини,
гадаят мечтите... ...
кръжат над звездите.
В безкрая политат.
Разплитат истини,
гадаят мечтите... ...
572
9
Сред живи отдавна мъртви
и мъртви, които са живи...
Движа се бавно, чувам слова,
които ми дават сили
да победя смъртта. ...
и мъртви, които са живи...
Движа се бавно, чувам слова,
които ми дават сили
да победя смъртта. ...
583
6
Забързан ход,
прихлопване в гърдите.
Сетен тласък,
бучене във ушите.
А после тъмнина, ...
прихлопване в гърдите.
Сетен тласък,
бучене във ушите.
А после тъмнина, ...
693
4
Дайте ми обич, такава, каквато
помни само жаркото, слънчево лято!
Дайте ми сълзи, които
отмиват от болка сърцето!
Аз ще ви дам надежда в позлата, ...
помни само жаркото, слънчево лято!
Дайте ми сълзи, които
отмиват от болка сърцето!
Аз ще ви дам надежда в позлата, ...
851
7
Душата ми е есенният вятър
с обрулените жълти листи,
като нездържан буен мавър,
понесена по стръмни писти.
Реката буйна в своя бяг, ...
с обрулените жълти листи,
като нездържан буен мавър,
понесена по стръмни писти.
Реката буйна в своя бяг, ...
769
6
Все сънища сънувам,
а почти не спя.
И се питам докога ли
ще обичам така?
Само сън ли е тя любовта? ...
а почти не спя.
И се питам докога ли
ще обичам така?
Само сън ли е тя любовта? ...
640
1
Последното нещо е ценно и хубаво!
събрало във себе си поток светлина!
Последното нещо е ценно и кратко,
като търсена и намерена истина.
Последната обич е глътка последна ...
събрало във себе си поток светлина!
Последното нещо е ценно и кратко,
като търсена и намерена истина.
Последната обич е глътка последна ...
647
3
Да ме обичаш бавно, плавно...
Да ме жадуваш всеотдайно!
Да бъда глина в твоите ръце
и пулс на твоето сърце...
Да ме изпиваш със очи, ...
Да ме жадуваш всеотдайно!
Да бъда глина в твоите ръце
и пулс на твоето сърце...
Да ме изпиваш със очи, ...
795
3
Все към себе си съм търсила път...
...и към теб.
Сега от себе си искам да тръгна...
...не от теб.
Много време изгубих във лутане, ...
...и към теб.
Сега от себе си искам да тръгна...
...не от теб.
Много време изгубих във лутане, ...
666
6
Молех те, да ме намериш
в тънката трева на двора,
ниско да се приведеш
да забравиш болка и тревога.
Там на бялата чешма, ...
в тънката трева на двора,
ниско да се приведеш
да забравиш болка и тревога.
Там на бялата чешма, ...
666
3
Любима моя, колко си красива!
Отметнала коси, как сладко спиш!
Не те събудих, а във съня си
ти име друго промълви...
Какво? На друг говориш нежно? ...
Отметнала коси, как сладко спиш!
Не те събудих, а във съня си
ти име друго промълви...
Какво? На друг говориш нежно? ...
873
7
Нозете ми боси до кръв са ранени -
търсеха път по който да минат,
тръни, бодили се впиха и рани
следи са оставили, за да разкрият
посока за други... да не се лутат. ...
търсеха път по който да минат,
тръни, бодили се впиха и рани
следи са оставили, за да разкрият
посока за други... да не се лутат. ...
753
8
В такова утро сънено - смълчано,
когато тротоарът даже се прозява,
а клоните заслушани във птиците,
посрещат утрото усмихнато!
В такова утро, като тънката роса, ...
когато тротоарът даже се прозява,
а клоните заслушани във птиците,
посрещат утрото усмихнато!
В такова утро, като тънката роса, ...
671
7
Прозорецът с разперени крила
ми подари бленувана усмивка.
Целуна ме небето топло - синьо,
саксиите ми с неразцъфналите мушката,
на покривите червените милувки, ...
ми подари бленувана усмивка.
Целуна ме небето топло - синьо,
саксиите ми с неразцъфналите мушката,
на покривите червените милувки, ...
752
7
Няма да те видя,зная...няма.
Безпаметна ще си остане
онази среща, що не помня.
Сънят от сън ще си отиде.
С дъждът ще се изтичат дните. ...
Безпаметна ще си остане
онази среща, що не помня.
Сънят от сън ще си отиде.
С дъждът ще се изтичат дните. ...
632
4
Обичам те!
С най-нежни краски на душата!
С най-чудни звуци на сърцето!
С безбройните звезди в нощта!
С вълните нежни на морето! ...
С най-нежни краски на душата!
С най-чудни звуци на сърцето!
С безбройните звезди в нощта!
С вълните нежни на морето! ...
1393
6
Луда кръв във вените ми блъска,
бие полудялото от страст сърце.
Страстта в душата ми огньове пали,
буйни разгарящи пламъци...
И аз пред огънят заставам, ...
бие полудялото от страст сърце.
Страстта в душата ми огньове пали,
буйни разгарящи пламъци...
И аз пред огънят заставам, ...
678
4
Липсваш ми, липсва ми погледът ти,
който ме прави добра и безгрижна.
Като морска вълна, която се разлива,
търсейки брега, така те търся в нощта,
да се докосна до теб - липсваш ми! ...
който ме прави добра и безгрижна.
Като морска вълна, която се разлива,
търсейки брега, така те търся в нощта,
да се докосна до теб - липсваш ми! ...
1086
4
Обичам люлякова пролет,
когато вече всичко е в зелено!
Когато птичките във полет,
неспирно пеят тъй любовно.
Чичопей отново пак засвири, ...
когато вече всичко е в зелено!
Когато птичките във полет,
неспирно пеят тъй любовно.
Чичопей отново пак засвири, ...
617
1
Не плачи! Не тъжи!
Сълзите след себе си носят сълзи.
Тъгата е като небе, което е мрачно.
Вятърът прогонва тъмните облаци,
грейва слънце и става светло. ...
Сълзите след себе си носят сълзи.
Тъгата е като небе, което е мрачно.
Вятърът прогонва тъмните облаци,
грейва слънце и става светло. ...
880
5
Сън във съня ми тихо дойде,
бяла пътека на път ме зове.
Трепетно, нежно ръката ми взе,
болката моя леко отне.
Сън за съня ми проговори: ...
бяла пътека на път ме зове.
Трепетно, нежно ръката ми взе,
болката моя леко отне.
Сън за съня ми проговори: ...
801
5
По залез денят заспива,
като дете, лудувало с лъчите,
настъпва нощ, заплита сенки.
Дори в такава нощ студена,
небето е смарагдово - синьо! ...
като дете, лудувало с лъчите,
настъпва нощ, заплита сенки.
Дори в такава нощ студена,
небето е смарагдово - синьо! ...
697
1
Зави се буря гръмоносна.
Затръшнаха се отворени врати.
Стъкла се счупиха и влезе в стаята
ухание на дъжд, и на треви.
Саксиите с цветя са някъде изпадали, ...
Затръшнаха се отворени врати.
Стъкла се счупиха и влезе в стаята
ухание на дъжд, и на треви.
Саксиите с цветя са някъде изпадали, ...
618
7
С прилива идвам,
с отлива си отивам.
Под бледа луна,
сред води разлюлени,
гледам брега ...
с отлива си отивам.
Под бледа луна,
сред води разлюлени,
гледам брега ...
661
5
Месец май е разлистен отново.
И отново лехите със рози
са напъпъли, и е красиво,
по небето дъгата пролази.
Цветовете са радост в очите - ...
И отново лехите със рози
са напъпъли, и е красиво,
по небето дъгата пролази.
Цветовете са радост в очите - ...
4298
5
Пътуваме по стръмните пътеки
на днешните копнежи и мечти.
А вчерашните са отминали,
за утрешните рано е, нали...
Посоките се губят сред безкрая - ...
на днешните копнежи и мечти.
А вчерашните са отминали,
за утрешните рано е, нали...
Посоките се губят сред безкрая - ...
634
8
Изпращам с радост пак нощта,
посрещам утрото с надежда,
че днес добър ще е денят,
а, утре ще е сбъдната мечта.
Залязват утрините мълчаливи, ...
посрещам утрото с надежда,
че днес добър ще е денят,
а, утре ще е сбъдната мечта.
Залязват утрините мълчаливи, ...
590
2
Отрони се, разпръсна се,
върху сатенената тишина,
лъскава и плъзгаща се.
И се стопи. И онемя.
В безсилието поражда ...
върху сатенената тишина,
лъскава и плъзгаща се.
И се стопи. И онемя.
В безсилието поражда ...
540
4
Поете, как път към теб да намирам,
нали съм си ветренна, а няма ограда,
която мен да ме спира.
А колко любови през теб са преминали,
били са и са си заминали. ...
нали съм си ветренна, а няма ограда,
която мен да ме спира.
А колко любови през теб са преминали,
били са и са си заминали. ...
702
13
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
