Flavia_Fiore
69 el resultado
Госпожа Пембъртън държеше здраво юздите. Сърцето ѝ биеше лудо, тя постоянно се обръщаше и поглеждаше към задната седалка на файтона. Духаше студен нощен вятър и едри капки дъжд плющяха по покрива.
Дали щеше да стигне навреме? Приближаваше площада, някои от прозорците на огромните къщи светеха и на ф ...
  474  10  17 
- Но ти дори не му знаеш името - каза Димо, докато закусвахме на сутринта.
- Вярно, не мисля, че спомена името си. Но дори и да го беше направил, нямаше как да бъда сигурна, че не лъже - отвърнах.
- И откъде предлагаш да започнем? Нямаме представа дали не е от някой друг град.
- Прав си, но предлага ...
  966  11 
- Скъпи, знам колко държиш да дойда на рождения ден на майка ти, но действително не мога! Поела съм този ангажимент много отдавна и наистина е важно – казах на съпруга си Димо и го гледах умолително в очите.
- От теб се очаква да знаеш кога е рожденият ден на свекърва ти и да не поемаш други ангажим ...
  736 
Живея аз в квартал прочут -
богат, разкошен и шикозен.
Но вярвайте – не съм надут,
аз просто учен съм фамозен.
Откритията ми безчет ...
  512 
Погледна през прозореца. Започваше да вали и се сети, че трябва да скрие одеялата, които бе извадила да се проветряват. Бързо излезе на терасата и се зае с прибирането. Обзе я някакво странно чувство. Вече бе прекарала няколко дни сама във вилата, но досега времето беше хубаво и не й пречеше фактът, ...
  966 
Не знам колко време бях лежал в безсъзнание, но когато се свестих, вече приближавахме предпоследната гара. Лежах на седалката в купето, а от момичето и мъжа нямаше и следа.
Как ме изиграха само! А аз наистина вярвах, че тя се страхува и искрено й помагах.
Спомних си отново онова лице...
Странният пъ ...
  816 
Пристигнах на гарата около 12.10 ч. До тръгването на влака оставаха още двадесет минути и реших да се отбия до будката за вестници.
Опашката там бе нетипично голяма и твърде шумна. Имаше необичайно въодушевление сред клиентите, което веднага си обясних с вчерашния инцидент. Не се случваше често в ма ...
  535  10 
  904 
- Нашто село е задружно! –
рече кметът Никодим. –
Нам училище е нужно.
Хайде да си построим!
С него мъдрост се достига, ...
  605  21 
В метростанцията свърнах,
на перона се поспрях,
но когато се обърнах,
аз видение съзрях.
Тя – прекрасна горска фея ...
  502  20 
  1177  20 
В офиса си взех заплата,
към дома се устремих,
но на паркинга с колата
силно аз се изумих.
Някой гумите бе срязал ...
  1910  38 
В моловете най-обичам
да прекарвам време аз.
Харча много, не отричам,
скорост – триста лева в час.
Днес реших да си набавя ...
  607 
Днес разхождах се във парка
и дочух изплашен глас:
- Бързо! Моята другарка
бе ограбена в тоз час.
Аз се втурнах да разследвам ...
  547  12 
1.
- Напускам! – изкрещя Стоянчо, почервенял от яд.
Вече една година работеше като момче за всичко в бакалията на бай Щерьо. Младежът изкарваше малко, но беше доволен, защото не беше в тежест на майка си. Освен храна, понякога си позволяваше и лимонада, а веднъж дори заведе сестричката си в сладкарн ...
  582  13 
4.
Паркираха пред дома на доцент Симеонов и след малко се озоваха в просторен двор. Там на една пейка бе седнала жена с руси, леко разчорлени коси.
- Това е съпругата ми Нели – представи я доцентът. – Вие си поговорете, докато аз отида да взема някои документи от стаята си.
Френцов кимна учтиво на ж ...
  509 
Той трябваше да изчезне!
Не понасяше гласа му, не понасяше дъха му, не понасяше да е близо до него.
Откакто преди три години майка му се беше омъжила повторно за Стилян, животът на Ради се бе преобърнал. Нямаше го вече баща му да го помилва, нямаше кой да поиграе с него на топка, нямаше кой да го об ...
  552  12 
12.
Комисар Тодоров пристигна в хотела леко задъхан.
- Бързах да не изпусна сбирката! Има ли някакво развитие?
Френцов му сподели за откритията си и заключенията, които беше направил.
- Е, поне категорично отхвърляме първоначалните подозрения, че Игор е извършил някоя глупост. Но е странно! – промър ...
  478  12 
- Дъщеря Ви ще остане инвалид за цял живот. Съжалявам!
Тези думи на доктор Кацаров още кънтяха в ушите на Васил. Малкото му момиченце! Само заради глупавата грешка на доктор Мазнев.
Васил почука на вратата на кабинета и влезе. Младата лекарка вътре му се усмихна.
- Доктор Мазнева, искам да благодаря ...
  1582  37 
1.
Беше неделя следобед. Инспектор Френцов се бе отпуснал в един фотьойл и отпиваше от ароматното кафе, докато леля му Ваня се суетеше в кухненския бокс и размяташе тесто за милинки. Една тава вече беше във фурната и в стаята ухаеше вкусно.
Инспекторът обичаше да се наслаждава на такива спокойни мом ...
  598  16 
10.
Вместо да се изясняват, нещата като че ли се усложняваха, помисли си Френцов. Проведе кратък разговор с Игор, от който установи, че Ралица е бивша годеница на Димитър, която пристигнала на сватбата да поздрави младоженците. Елисавета много се ядосала на съпруга си, но бързо се разбрало, че Ралиц ...
  566  10 
6.
Настана неловко мълчание. Френцов бавно се изниза към терасата на ресторанта и запали цигара. Искаше да даде време на присъстващите да осмислят чутото току-що. Бе убеден, че след като това стане, те сами щяха да го потърсят и да му разкажат за спомените си от въпросната вечер.
Дърпаше жадно дима ...
  508  10 
3.
- Мога да поговоря с камериерката, ако имате представа коя е тя – заяви Френцов.
- Да, приятели ми посочиха жената, която ми е поръчала такси. Виждал съм я и преди.
- Обаче наистина бих желал да чуя разказите на младоженеца и останалите гости. Само че нямам представа как да се случи това, без да ...
  607  14 
2.
- Искате аз да Ви кажа дали Вие сте убили някого? – с недоумение каза инспектор Дамян Френцов.
- Наистина не си спомням! – отвърна Игор.
Бяха изминали две седмици от инцидента и смъртта на Елисавета бе официално обявена за нещастен случай. Но през това време психиката на Игор силно се бе разклати ...
  655 
1.
Игор се събуди със силно главоболие. Устата му пареше от жажда, а светлината, нахлуваща през прозореца, остро го пронизваше. Сякаш хиляди тъпани биеха между ушите му.
Бе прекалил с питиетата предишната вечер. Защо изобщо му трябваше да ходи на тази сватба!
Някога бяха влюбени с Елисавета. По-точн ...
  668 
3.
Ивет бе наясно, че ще я потърсят от полицията. В подобни случаи съпругът бе винаги дежурният заподозрян и щяха да проверят алибито му. Когато Иван ѝ се бе обадил, съвсем машинално се бе съгласила да му помогне. Не бе очаквала никакви усложнения. Какво трябваше да направи сега? Да излъже или да из ...
  520  10 
2.
Една злополука, предхождана от едно обаждане, на което не бе отдала никакво значение.
Ивет реши кръстословицата във вестника и прелисти страницата. Попадна на криминалната хроника и забеляза заглавието с червени букви „Две престъпления в града през предишната нощ“.
Ценен диамант бе отраднат от до ...
  709 
1.
Ивет мразеше моловете. Огромни тълпи хора, гласове от всички страни, пространства без прозорци – всичко това предизвикваше у нея пристъпи на паника. Ужасно съжаляваше, че някои от любимите ѝ марки бяха затворили останалите си магазини и продължаваха дейността си единствено в тези ужасни здания.
Н ...
  651  20 
10.
Романът му харесваше. Френцов реши, че след като приключи с този случай, непременно ще потърси други произведения на същия автор.
Въпреки че историята беше зловеща, бе пресъздадена по начин, който не предизвикваше ужас у читателя. В описанието на сцените нямаше бруталност, а се залагаше на психо ...
  473 
8.
- Заглавието? – попита веднага Френцов.
- Казва се „Червената библиотека“ и е с червена корица, знам, че ще ме попитате.
- Доста неясно! За какво се разказва?
- Не знам, не съм я чела – смотолеви госпожица Петросян. В изражението ѝ личеше възмущение от факта, че някой смята за задължение на една ...
  517 
6.
В главата му се въртеше още една история - нещо за намерен труп в една пещера. Това беше преди време и вече бе забравил подробностите, но ясно си спомняше, че убиецът бе рисувал по стените в пещерата. Погледна към третия ред от списъка с книги.
Василев Н., Пещерни рисунки, издателство „Наука“, 20 ...
  497 
3.
- Не, приятелю, няма нищо съмнително в смъртта на госпожа Манолова. Докторът е категоричен – инфаркт. Имала е проблеми от известно време и дори го е посетила преди три дни – комисар Тодоров заяви убедено, докато разговаряше по телефона с инспектор Френцов. – Но нещо се върти в главата ти? Какво е ...
  569 
1.
Читалището в Краище празнуваше своята стогодишнина. Това бе наистина голям ден за китното планинско градче.
От сутринта бяха организирани множество събития за отбелязване на празника – куклен театър, симфоничен концерт, конкурс за детска рисунка, много танци с фолклорен ансамбъл. Вечерта пък се с ...
  587 
2.
За полицейски участък в летовището служеше едно дървено бунгало. Целият персонал се състоеше от един около шестдесетгодишен мъж - полицай Димов, който дори не беше униформен. Изслуша историята на Надя и Николай и започна да подръпва мустаците си.
На Надя ѝ се стори изключително муден и си помисли ...
  966  10 
1.
Имаше нещо зловещо в онзи прозорец.
Беше последната вила преди гората. Прозорецът гледаше към дърветата и бе единствен от тази страна. Пердетата бяха винаги спуснати, въпреки че тук не достигаше слънчева светлина. На перваза бе поставена бронзова женска глава, която бе украсена с елегантна червен ...
  912 
3.
- Какво е това, за бога?! И как се е озовало в чантата ми? – недоумяваше Агнеса.
В този момент кравата започна да мучи силно и да потропва, гъските се разхвърчаха нявсякъде, закрякаха по-силно и настана суматоха.
Госпожа Петринска грабна куфара си и излетя навън, без дори да усети как мина през п ...
  1149  13 
1.
- Помниш ли съученичката ми Магдалена? – обърна се госпожа Агнеса Петринска към мъжа си Стоян.
- Помня, че няколко „птички“ бяхте все заедно, но ми се губи коя точно беше Магдалена.
- Е, беше много хубава, със сигурност я помниш. Ама то и аз си бях хубавица.
Стоян поклати многозначително глава. ...
  1119  10 
3.
- Добре, съгласен съм! Хайде да отидем към мястото на срещата. Искам да огледам – заяви инспекторът.
- Ще Ви заведа – каза Сергей – С колата съм, ей там съм паркирал.
- Някой друг знае ли за това писмо? – попита Френцов.
- Казах единствено на брат ми, той ще си мълчи. ...
  1188  19 
1.
Инспектор Френцов се беше отпуснал на една пейка до площадчето и наблюдаваше гълъбите. Не ги намираше за особено интересни, но беше точно по обяд, слънцето силно напичаше и наоколо не се мяркаше жива душа, освен птиците. Дори бездомните кучета се бяха скрили някъде в търсене на прохлада. Това беш ...
  1529 
1.
Петимата мъже бяха заели две съседни пейки в кварталната градинка. Беше горещо и задушно, но дърветата тук им даваха известна прохлада.
Погледите на всички бяха насочени към отсрещната сграда. Тя представляваше стара триетажна кооперация. Не беше добре поддържана, но си личеше, че някога е била а ...
  1055 
Propuestas
: ??:??