генек
1.882 el resultado
35.
Оказа се, че може...
И още как...
Но – по реда...
Времето като че беше спряло. Ние живеехме – свикнахме да си намираме занимания, мнозина се увлякоха в учене, в четене, появиха се пристрастени художници и скулптури, музиканти, композитори, певци... ...
  1128 
32.
Гадно усещане е, да знаете...
Камъкът се стовари, усетих рязка болка – макар и мигновена, усетих я в цялата й мазохистична прелест...
После светът наоколо светна...
И угасна... ...
  667 
31.
Костюмите за излизането бяха плод на съвместните усилия на Пенлоу и Дин Тон. След катастрофата към тяхната група се присъедини и Гатлинг-младши, който с жар се хвърли в работата. И без това имаше много време – прекалено много за активен млад човек като него...
Та той създаде и “техническата ръка ...
  627 
ТРЕТА ЧАСТ
27.
Предполагам – някои въпроси имате...
И даже зная какви са...
Най-напред – как така успявах да потуша за ден-два искрите на пожарите? ...
  1498 
26.
- Мистър Саркиз, предавам ви управлението на нашата общност. Мисля, че всички са убедени – вие и само вие можете да ни ръководите. И ние вярваме във вашата идея за нов свят, за нови хора. Позволете ми от името на моето семейство да изразя благодарността си към вас. И да ви се закълна... Не, не, ...
  723 
23.
Още десетина дни бяхме без физическа връзка с външния свят. През това време подготвяхме експедицията. Нашите учени – Бойл, Гатлинг – баща и син, Крейг, Шелдс, Пенлоу се трудеха неуморно около всъдехода...
Тази машина бяхме подготвили за специалните условия, както наричахме поразената Земя...
Деб ...
  816  10 
20.
- Господа – каза Мери, без да изчака Грей да й даде думата. Грей я изгледа недоволно, но не посмя да се обади дори – Господа... И госпожо Лефлай... Мисля, че днес ще е изключително важен ден за нас. По-важен и от Първия ден...
Първи ден нарекохме деня, когато избухна войната. И мерехме времето п ...
  612 
17.
Задачата, която си поставяхме, беше лесна за формулиране, трудна за проследяване, възможна за изпълнение...
Облитане на Земята и създаване на мнение за състоянието й...
Ни повече, ни по-малко...
А полетът беше 36 часа... Маршрутът беше определен – директно по паралела. Без отклонения. За тях щях ...
  638  11 
ВТОРА ЧАСТ
14.
Страшно...
Като че великанче вземаше в ръка зарчета, тръскаше ги, мяташе ги на воля върху каменен под...
Трусът ме завари в заседателната зала. Седях, впил поглед в една от колоните. Не ми се мислеше нищо, в ушите ми звъняха думите на Грей: “Ако утре всичко е спокойно, вечерта се приб ...
  645 
11.
- Господа, - изправи се мистър Бийвър – Възхитен съм, че заедно ще се опитаме да преодолеем идващото бедствие. Разбирам, че няма как да го спрем – дори мистър Хамилтън не би могъл да предотврати грядущето...
Хамилтън само наклони глава леко в знак на съгласие.
Бийвър продължи:
- Ние сме доста хо ...
  706  11 
8.
Ъптон Грей и Маркус Бийвър...
Бизнесмени, за които парите вече не означаваха много – бяха само платформата, върху която издигаха кулите на властта си...
Умни, хитри, изключително интелигентни, умеещи да преследват целта си по-добре от ловджийски хрътки. Защото хрътките се носят по миризмата на пл ...
  703 
6.
Опитът излезе успешен…
И пак седяхме с Дъглас Крейг на Зелената тераса – вече две седмици по-късно...
Отпуснат, разсеян, аз се вглеждах в далечината и мислех върху получените днес вести от моя човек в Държавния департамент. Тия идиоти смятаха, че ще спечелят дори ядрена война...
Планираха европей ...
  709 
4.
Пак по него време се заех с другия голям проект. Домът...
Основата на тази точка от плана беше повече от ясна за всеки мислещ човек...
Задаваше се война – голяма война...
Икономиката на страната се задъхваше. Не можеше вечно да се живее с чужди ресурси и чужд труд. Силната армия беше окупирала по ...
  600 
2.
Но да карам поред...
Трябва да съм внимателен и скрупульозен. Нали разказвам за един само слушател – за себе си...
Поради което мога да бъда честен...
А това не ми се е случвало често в живота... ...
  671 
Необходимо въведение
Преди време ме помоли мой приятел да го включа в някоя книга. И аз го включих. Казах му - героят е масов убиец, мултимилиардер. А той беше доволен. Абе, убиец, ама богат. Барем като образ да си поживее...
Живее си и така. Дори е общински съветник. При изборите беше набутан нейде ...
  890 
Глава петдесет и шеста
За живота-приказка
Седим си с Митето комшията в парка, каним се да тръгваме, но пак важни проблеми пазарни обсъждаме. Идва при нас Илийчо от долния етаж – и той пазарувал, и той с почти празна чанта и вакуумизиран портфейл се завръща.
- Какви цени, какво нещо… Ужас – казва той ...
  673 
Глава петдесет и пета
За Андрешко и правилния съвременен прочит на разказа
- Ще стигнем рано, господине. Преди „Панорамата” ще стигнем даже – рече младият таксиджия и даде газ
- Как ти е името, уважаеми български данъкоплатецо? – попита господинът учтиво.
- Ендрю съм кръстен, господине, но ми викат ...
  630 
Глава петдесет и първа
За входа и изхода
Седим пак с Митето комшията в парка, любуваме се на наближаващата пролет и се чудим как така данъчните са пропуснали да се обложат пъпките с по някой евроцент. Отдолу тича задъхан Найден от шестия етаж.
- Ей, аман от избиране – вика той – Избори идат. А много ...
  636 
Напомням - калейдоскоп от образи, случки, хора... Всякаква шарения - без особен сюжет. Объркан и хаотичен като живота...
Глава четиридесет и шеста
За стария дресьор и атракциите му
Рекохме да влезем за малко във Ванчовото кафене, да пийнем по едно горещо, а после пак да отидем в парка. Грехота е да ...
  737 
За медиците той е пореден случай на изпаднал в кома болен. Вече дванадесет години лежи неподвижно, окичен с апаратура, мозъкът му дава сигнали за живот, естествените функции на организма си действат, тялото е неподвижно, а очите затворени…
Близките му имат пари и съвест – плащат за поддържането на б ...
  514  13 
…Картината беше смазваща, трагична, мрачна, потресаващо безнадеждна… Суха пръст, напукана, жълто-кафява, убийствено грозна… Големи пропасти там, където някога е имало корита на реки – като че планетата се късаше сама отвътре… Сивкав, тежък, гнетящ светлината надолу въздух, в който отсъстваше и помен ...
  434 
Будител...
Даже и ден такъв имаме в календара. Днес. Странен ден.
Странен, защото е хем празник, хем малцина знаят какво се чества. Е, щом чуят за будители, нещо им просветва на хората и започват да споменават светите братя Кирил и Методий, сещат се, че имало някакъв патриарх Евтимий, възхваляват от ...
  1066 
– Бе, какво ми пускат вечер по телевизора…/На него специално? По личния му телевизор?/
– А какво ти пускат? – питам заинтересовано.
– Новини разни… Какво ме интересува дали Путин и Тръмп ще се срещат, че и за какво ще си говорят? Ако стане нещо – ще разбера…
Интелигентен комшия е. Завършил СПТУ, пос ...
  616  11 
Живеем в мутренски свят, в мутренска държава, в мутренска среда.
И това не е само, защото мутра е премиер, мутренски са действията му, мутренското попива в обществото.
Това е заради световъзприятието – по мутренски критерии, с мутренски обяснения и извинения.
Да видим…
В мутренския свят няма „победа ...
  1007  10 
Отдалеч видях голямата сграда на университета. Е, нямаше как да не я забележи човек – блестяха металните огради, танцуваха слънчевите лъчи по бронирания покрив, привличаха вниманието патрулиращите въртолети…
И в тоя момент ме спряха. Патрул в обход. Просто ме помолиха да покажа документите на единст ...
  691 
33.
Елвик ги напътстваше обстоятелствено. Отиваха в един от големите музеи – провинциален, но в град с богато минало. И още по-богат с културни забележителности. На едно място бяха исторически музей, картинна галерия, библиотека, направена от някакъв бивш президент...
Много артефакти щяха да намерят ...
  642  13 
31.
Явно тук имаше определен ред. По коридорите тичаха хора – предимно мъже, имаше и няколко жени. Въоръжени – кой с огнестрелно оръжие, кой с лък, кой с копие. Никакви деца – бяха ги прибрали в безопасната част. И почти нито един от хората, които Йоан забеляза в изследователския център. По тревога ...
  640 
29.
- Не зная – каза той честно – Ще ви помагам, но... Но не зная дали ще остана при вас завинаги... В един момент ще си тръгна. Вие опитайте да установите някакъв ред – тук, в района, на континента, на цялата Земя... Ако можете... Аз не мога да спра...
Елвик стана, рязко кимна и тръгна към вратата. ...
  858  10 
27.
Настъпи тишина. После Йоан примирително каза:
- Да, разбирам – за да оцелее човек му трябва някаква идея. На животните им е лесно – оцеляват, защото инстинктът го изисква. Не разсъждават, а действат. И е вярно, че аз – а и мнозина, дори прекалено много от хората – оцелявахме като животни. Дори п ...
  706 
25.
На връщане забелязаха отдалеч голяма маймуна. Но тя се скри бързо в туфа храсти и те не се занимаваха с нея повече. Стигаше им временния стрес днес. Пък и хората бързо свикваха с напрежението – не търсеха екшън за разреждане и забавление, но и не бягаха от риска. Просто знаеха, че животът е живо ...
  1582 
23.
Не бяха много хора – Йоан, Хит, още двама пазители плюс четирима от охраната. Последна се появи младата жена, с която се сблъскаха снощи. Тя беше в облекло, което преди биха нарекли спортно. Или ловно. Опънатият клин подчертаваше дългите стройни крака, полото и елекът формираха стройната фигура, ...
  744 
21.
Под земята нямаше ден и нощ. Обаче, светлините се меняха. По някое време наставаше полумрак, след 8 часа лампите засияваха. Енергия имаше предостатъчно. Военната база е била снабдена с мощни комплекси за добиване на ток от подземната река, минаваща покрай дебелите стени. Имаше оцелели техници, и ...
  856 
19.
Белокосият замълча малко и после каза:
- Ще Ви потърся след няколко часа. Измийте се, починете си... И се преоблечете...
Двама здравеняци го поведоха по стълбите надолу. Там, на последния етаж, беше жилищният блок. Йоан разбра – за тези хора изкуството, историята, литературата, цивилизацията зна ...
  757 
17.
Парцалът върху лицето му пречеше да види къде се намира. И по-важното – кои са тези наоколо му...
Скъпо плати за отпускането!
Смяташе, че е сам, смяташе, че е в безопасност, смяташе, че никой не го е видял...
А се оказа свързан яката, с омотана глава, в плен... ...
  721  15 
15.
Йоан бавно се заизмъква към малкия поток, чийто шум се носеше нейде откъм изгрев слънце. Знаеше, че там непременно има място за водопой. Удобно за лов...
Разбира се, край водопоя ще има и хищници. Но големите котки сега засищаха глада си, а останалите зверове тръгваха по следите на храната си пр ...
  747  13 
13.
В подобна утрин Йоан не ставаше рано. Обичаше да се поизлежава – така, за пет минути, ако може... После в банята – бавни процедури: душ, бръснене, разтоварване на организма...
В кухнята го чакаше жена му. Тя винаги приготвяше закуската. Иначе обедите и вечерите обикновено правеше той. Най-вече, ...
  641 
…И беше тъмно, и беше мокро, и беше блато, и беше шумно, и беше хаос…
А сред Хаоса се носеха всякакви черни сили, които трупаха излишъци и подлъгваха душите хорски да вярват не в Спасителя с филията мас, а в други неща някакви…
И тогава се появи Той. Извади от калта този и онзи, вдъхна лице и мерак ...
  414 
11.
Йоан трепна и се ослуша...
Тишина...
Но някакво предчувствие го накара да се вгледа в тъмната зала. Усещаше нещо зло. И по-лошо – усещаше страх...
До входа трябваше да има двама пазачи. Но на леката смътна светлина, проникваща отвън, не се виждаше човешка фигура. Само две купчини – парцали ли, б ...
  864 
10.
Не може да се отрече, че – макар и късно – държавните и свтовни ръководители се опитаха да спрат назряващата катастрофа. Или поне да я поуспокоят...
Сключени бяха договори с международните консорциуми за създаване на нов тип земеделие и животновъдство. Изграждаха вертикални орнажерии – гигантски ...
  662  17 
9.
Йоан не усети как човечеството агонизираше. Или по-скоро – усети със закъснение. Потънал в работата си, имащ малко време за семейството, той не го губеше за някакви медии или политики. Играеше с децата, разговаряха, просто се разхождаха и забавляваха.
В дома им за прехраната отговаряше жена му. Т ...
  717 
Propuestas
: ??:??