korsar
526 el resultado
ЗАРОВЕ
На склон зелен бе къщата ни стара.
Край нея се спускаше игрива река.
На покрива времето трева прокара.
Надеждата над нея нишки изтъка. ...
  454 
ВЕТРОВЕ
Познах от вас, обич и омраза.
Разсичахте ледове без страх.
Без път с вас пустинята навлязох.
Звездни сънища насън броях. ...
  380 
СРЕЩА
Пак е пуста масата край мен.
Кафето ú стои неизпито.
Свеждам поглед уморен -
сервитьорът гледа ме сърдито. ...
  396 
КЪСМЕТ
Отпивам злото на дните -
съдбата отново е строга.
Късмета играе с везните,
грешен оставам пред Бога. ...
  485 
ПОЖАР
Пожарните се надбягват с птици.
По стъкла и асфалт - сини следи.
Политат нагоре гургулици,
пляскат с криле. Вещаят беди. ...
  406 
ПЕПЕЛЯШКА
Отстъпих те, защото искаш.
В ръцете си - те друг държи.
И тлее болката и стиска
от твоите безмислени лъжи. ...
  446 
ОЧАКВАНЕ
В порутената ми душа
се гонят закъснели мисли.
Съдбата от лъжите оглуша.
Да мразя и любя ме ориса. ...
  505 
ЗАЩО?
Отлетяха всичките лета.
Последното някой го открадна.
За него дойдох на край света.
Но тук намерих зима хладна. ...
  516 
КЪЩА
Тя – птица, кацнала върху скалата,
приемаше ни в топлия си скут.
Сега ù са пречупени крилата.
И няма го познатия уют. ...
  454 
СТРАХ
Нощта черни сенки застила -
светлините от къщи краде.
Градът в мрака търси закрила.
Сънят ме води, не зная къде. ...
  424 
ВАРВАРИН
Слушам азбучна истина –
на друг била си жена.
С любовта ти пречистена -
те скрил зад китайска стена. ...
  801 
ДИРЯ
От сто врати една ще се отвори.
От сто души една ще ме превземе.
От сто жени една гради затвори -
да плени свободата ми без време. ...
  414 
СЪН
Вихрушка неземна ме завъртява.
Душата, забравила земен закон,
излита нагоре с усмивка лукава.
Трепти и играе в небесния склон. ...
  481 
ВЪРНЕТЕ!
За старост плодове събирах.
Сега са толкова горчиви.
Заспивам в нощите със страх-
мечтите ми дали са живи? ...
  414 
ПРЕДПРОЛЕТНО
Изгаряме в мартенската вечер,
полепнали от мокър сняг.
Леда край нас топящ се глетчер,
приюти ни стихналия бряг. ...
  432 
МЕЧТА
От детство мечтая за този връх.
Към него път в мислите прокарах.
На зъберите му вися без дъх.
... Над мен е Бог и шапката ми стара!
  512 
ПРИМАМКА
Жена ще ме примами в своето котило.
И цял живот ще И, доказвам, че съм мъж.
А после - дом. Любов. Деца. Въже - бесило.
Във старостта ще кажат: ...
  425 
КАКВО?
Какво, че тръгнах бос -
нозе, целите във рани?
Не станах никога Христос,
разпънат от чужди закани. ...
  483 
МИЛОСТ
За мене се молят шаманите.
Редуват бяла и черна магия.
Отровното биле пак ще пия.
Да махна на душата раните. ...
  468 
ЗАЛЕДЕНИ ЧАСОВЕ
Замина младостта с последен влак.
Чакам кораби с алени платна.
Есента дошла е на моя праг,
а дните ми издигнаха стена. ...
  420 
ЖИВИ ЛИ СМЕ?
Зеят къщите грозни и празни.
Раждат се по-малко деца.
Мъжете пият в делник и празник.
Дебнат ги улици - злобни лица. ...
  561 
СЕДЕМ
Седем гълъба са кацнали.
Свили са в мене гнезда.
Седем дни с неделите.
Орат във мене бразди. ...
  447 
СЪДБОНОСНО
Кой в една съдба ни окова?
Сега сме толкова далечни.
Любовта се покри с трева.
Станахме зли - нечовечни. ...
  406 
РЕФРЕН
Искате заедно да гребем
с пробитата лодка от Вас?
Да слушате моят рефрен,
да плаваме тук без копас. ...
  371 
МЕЧТАТЕЛ
Къси ми станаха нощите,
сега не ми стигат дните.
Годините пилея си още.
Клонят на старост везните. ...
  489 
ЕСЕННО
Все още има слънчеви орли.
Храня ги с късове от дните.
Впиват нокти в мен. Боли.
Търсят от годините вини. ...
  412 
ГАДАТЕЛ
Гадая по чашата с изпито кафе.
Там сенки на бъдни дни се гонят.
Да кажа чакаш: Ще живееш в кадифе.
Ще имаш среща с нови небосклони. ...
  410 
Танцува лудият пумпал на детството.
Рано стъжни се за мене живота.
Детските ми плещи поеха теглото.
Бели пътеки прокарвах към рая,
по черни пътеки се връщах от ада. ...
  449 
УТРО
Където небето се сля със земята -
тънката нишка на нощта изтъня.
Птици точат във висините крилата.
От изток идва, яхнал дъгата деня.
  407 
САМОТА
Затихва щастливата ода на Бах,
разбити са хиляди струи на прах.
Светлините заспиват във фонтана.
Самотата кърви като рана…
  424 
БИКОБОРЕЦ
Луната тази вечер е изцъклена.
Разпиляна ни гледа от всеки прозорец.
Преследват ме очите и стъклени.
Трепери луната двурога! Бил съм ...
  673 
Отива си Марта намръщена,
след слънцето крачи Април.
ятото носи пролет от Нил.
Реката бълбука с вълните си чисти –
сплита на върбите тъжни коси. ...
  493 
Момиче, в теб някога търсих жена.
С кънки премина твоето детство.
В игрите времето във теб изтъня.
Реката златна загуби в кокетство.
Реката втора като сянка премина. ...
  485 
ГОЛА ЗЕМЯ
Студът размахва ледени камшици.
И вятър гони сухите листа.
Със есента отдавна сме връстници,
но стигнахме ли края на света? ...
  534 
Пътеката отиваше в безкрая -
пълзеше край назъбени скали.
Нагоре към небето в рая -
посрещаха я влюбени ели.
По нея носеха мъжа и кръст. ...
  454 
ЕСЕНТА
Пак птици извиват хора.
И щъркел за полет се стяга.
Подрежда дните в пера,
удавени в залезна влага. ...
  362 
ЖИВ
Трептят стрелките уморени,
препъва ме животът сив.
И бавно съхнат моите вени.
… А колко искам да съм жив!
  516 
ПАРАЛИЗА
Отдавна децата отлетяха с птиците.
Пред храма старци събират трохи.
В очите им светят празни зеници.
Самотно заспиват под чужди стрехи. ...
  456 
НАР
Напукана грее кората на нара.
Блести. От рубини огряна.
Като кървави късове грее във жар,
сякаш слънцето нося във длани.
  952 
ВЪЛЧИЦА
Вълчица целуна в локва луната!
После със зъби разкъса я цяла.
Във мрака се скри тя прокълната.
... От луната остана само сянка - бяла.
  594 
Propuestas
: ??:??