Melanie
163 el resultado
Януари....
През януари аз ще съм добра,
усмихната ще срещам ветровете,
а моята разлистена съдба,
отново ще преследва бреговете, ...
  1089 
Танцувай с мен...
Танцувай с мен сред облаци и прах,
аз искам да усетя топлината
и онзи цветен позабравен смях,
пробягващ като стон сред тишината. ...
  851  12 
Отхапах пак от странния си сън,
и дълго бях в космична необятност,
събудена от светъл страстен звън,
сърцето ми потрепна с непонятност.
И пак забързах в този коловоз, ...
  580 
Трудния ми път…
на мама
Към детството ми водят две следи
и две очи, които ме обичат,
запазила съм всичко от преди, ...
  566 
Посоките на сърцето…
Различните посоки на сърцето,
се стрелват във небето като птици,
те търсят все неистово морето,
запазено във моите зеници. ...
  586 
Само с тебе…
на Жоро
Открих те сред безбройните лица,
пресекли мойте бързи коловози
и вече двама толкова лета, ...
  654 
Ще пренапиша вятърно света…
Не мога да съм лоша и сърдита,
единствено се стапям от тъга,
родена съм безкрайна и открита -
частичка от вселенската душа. ...
  452  11 
Прашинка нежност и причастие...
Понякога се взират вътре в мен
очите ти запомнени от минало,
дъха ти във дъха ми пак стаен,
сърцето ми прегръща доизгубено. ...
  575 
В безвремие…
Притихнала прегръщам есента,
а после пускам слънчево хвърчило,
усещам как се стича във кръвта
един рефрен от минало щастливо. ...
  428 
Странник…
„Той онзи странник със лескова пръчка е,
която кладенци открива в суша.“
/Ева Севова/
Върви по начертаните посоки ...
  415 
Едно момиче…
Понякога се стичат пак сълзи,
душата изтерзана се смалява,
във спомени за светлото Преди,
едно момиче тихо оцелява. ...
  464 
Октомври...
Той пак е влюбен вятърен хлапак,
душата ми във шепите си сбира,
за двама под небесен похлупак
една любов през времето пулсира. ...
  405 
Безсмъртие…
Аз съм ЛЮБОВ... не си ли го разбрал?
caribiana
В триъгълната полоса летя –
една Любов родена във безвремие, ...
  347 
Изворът на вечна светлина…
Прибира ме във себе си мига,
във ритъма му пак се разклонявам,
сред мислите си вятърна летя,
и думите във нежност претворявам. ...
  358 
В бездумието истина откривам,
завързана на възел, тя гори,
със мислите си облаци оплитам,
във моите пречистени очи.
Изгрява в мен зората като копие, ...
  387 
В сърцето ми докрайно ще прелееш…
Прибрана е във мене любовта,
скътана във дълбокото не мига,
спокойна съм във тази тишина,
душата ми просторите намира. ...
  394 
Изтръгва се от мене тишина…
Изтръгва се от мене тишина,
потъва във дълбокото красива,
обвива ме с нетленна светлина,
усещам се невидимо щастлива. ...
  368 
Дали...
Дали ще дойдеш някога с октомври
на прага ми с пречупени крила,
дали ще кажеш просто да отворя,
залостената някога врата. ...
  408 
Сънувам ли свят на поезия?
Sanvali
Във думите съм скрила светлина,
от сричките безмълвна я разплитам,
разказвам в нея тихо любовта, ...
  397 
Продупчили към бъдното билети...
По стръмните пътеки на небето,
пробягват мойте пръсти с любопитство,
опива се от ритъма сърцето,
душата ни отново е в единство. ...
  322 
Муза...
Той крачи с мен наяве и в съня,
душата ми привлича и оплита,
прощава ми, дори и да сгреша,
по стъпките ми пламенен се скита. ...
  390 
Вътре в мен…
Една свещица смело ме гори,
частица е от общия ни пламък,
и все за тебе тихичко шепти,
като причастие и клетвен залък. ...
  290 
Избор…
Дали е избор атомен смъртта
или е генерирана Голгота,
не мога все така аз да реша,
докато скитам в мисли за кивота. ...
  400 
Среднощен блус...
Среднощен блус за двама ни звучи,
попива в нас звукът на светлината,
поглъщам те със моите очи,
политаме с криле във синевата. ...
  396 
Аз дълго чаках твоя звезден зов…
На мама
Говоря си със тебе тихо в мен,
пресрещаме се в общо измерение,
светът ми от безкрая озарен, ...
  455  11 
Мойта вятърна съдба…
на Жоро
Когато тихичко притихна в теб,
сред мислите ти аз се разкроявам,
светът ми е докрай осъществен, ...
  377 
Усещам липса…
Усещам липса някъде във мене,
превързвам я със сноп от светлина,
загледана в отлитащото време,
аз все жадувам твойта топлина. ...
  550 
Аз сянка съм, а ти орел вълшебен…
Огрява тихо есенна луна
и стъпките ми в свойта плахост скрива,
аз спазвам всички древни правила,
душата ми посоката открива. ...
  1080 
Запалвам свещ…
„Не ни наказвай, Господи, с потоп…“
Елица Ангелова
Запалвам свещ за нас и любовта,
за онзи порив, съхранил душата, ...
  1333  11 
Разбрах ли как със теб да сме щастливи…
на Жоро
Понякога съм в странен коловоз,
препускам през отминали години,
застига ме един голям въпрос, ...
  1606  14 
Моята забравена Колхида...
„Не търся вече. Срещнах те, Любов.”
Елица Ангелова
Пресрещахме се в не един живот,
красиви бяха наште пируети, ...
  447 
На оня бряг...
На оня бряг ще чакам боса, мокра,
изпълнена с лъчиста топлина,
една любов, разлистено дълбока,
отново в теб ще влея със дъжда. ...
  319 
Звездици две…
(на Дани и Боби)
Родени от космични дъждове,
във моя свят дойдоха и изгряха -
звездици две от други светове, ...
  483  11 
Когато заболи…
Когато много в мене заболи
и хиляди надежди се разбият,
във себе си поглеждам със очи,
оставям се мъгли да ме обвият. ...
  477  20 
Умираме ли всъщност...
Смъртта е тайнство.
Елица Ангелова
Умираме ли всъщност или пък
минаваме в невидими предели, ...
  1912  20 
Съдбата и съдията...
„Съдбата и съдията
са с един граматически корен”
/ Равновесната душа /
Не съм избирала да бъда съдник, ...
  322 
Чуй думите са просто мост...
трасирам в коридор Живот
и тихо следвам светлината
във моя ден щастлив и нов
докрай отварям сетивата ...
  332 
И мечтите в сбъднатост ушити…
Крия пак във джоба си слънцата,
по алеите въздушна бягам,
пръсвам се на точки в синевата
и косите си с небе пристягам. ...
  1873  12  14 
Мойта песен...
(поема за вълшебната любов)
Тихо...
Ще ми пее пак нощта
И кротко сред звездите ...
  359 
Прости ми...
прости ми, че все още вътре в мен
една любов през времето пулсира
че моя дъх от твоя дъх спасен
посоката във дните си намира ...
  300 
Propuestas
: ??:??