Nella_gold
841 el resultado
Не съм се скрила.
Ето ме – пред теб.
Аз мразя да се крия от приятели.
С неприятелите пием по кафе.
А с враговете... сме си кръвни братя. ...
Ето ме – пред теб.
Аз мразя да се крия от приятели.
С неприятелите пием по кафе.
А с враговете... сме си кръвни братя. ...
621
3
Понякога живея със усещане за дъжд -
за онзи летен дъжд – внезапен и суетен,
и след като да литна изведнъж,
за да запазя спомена за теб, несрета.
За да рисувам после, след дъжда - ...
за онзи летен дъжд – внезапен и суетен,
и след като да литна изведнъж,
за да запазя спомена за теб, несрета.
За да рисувам после, след дъжда - ...
630
7
Събирам пясъка от всички петъци.
И всички недолюбени недели.
И всички дни,
и всички месеци...
Рони се, но някак ...
И всички недолюбени недели.
И всички дни,
и всички месеци...
Рони се, но някак ...
765
7
Останах с болката от смътното ти вчера.
Със радостта от миналото утре,
с надеждата, че днес ще те намеря
на пътя си – изгубена монета.
Останах с болката от свойто вчера, ...
Със радостта от миналото утре,
с надеждата, че днес ще те намеря
на пътя си – изгубена монета.
Останах с болката от свойто вчера, ...
693
4
Затвори ли го?! Моето небе?
Разстреля всички птици –
да не ти попречат.
Зениците ти някой е превзел.
Със сто години самота – ...
Разстреля всички птици –
да не ти попречат.
Зениците ти някой е превзел.
Със сто години самота – ...
1078
14
Разсипа ме – пепел
от твоето мъртво огнище.
Вятър да ме разнесе –
пепел от рози -
твоите любими цветя, ...
от твоето мъртво огнище.
Вятър да ме разнесе –
пепел от рози -
твоите любими цветя, ...
947
10
По устните ти
ще премина
като трепет –
почти недоловима,
и неистово желана. ...
ще премина
като трепет –
почти недоловима,
и неистово желана. ...
936
5
Прошумолява
хладният сатен –
във тишината –
сякаш шепот на треви.
И цвят на вишня. ...
хладният сатен –
във тишината –
сякаш шепот на треви.
И цвят на вишня. ...
738
6
Нахвърлих те набързо – върху листите.
В агония от мълчаливото ти самолюбие.
Разлиства пролет, пеят птиците,
а ти – в непрогледната летаргия на дните
рисуваш спомени - от слънчеви отблясъци. ...
В агония от мълчаливото ти самолюбие.
Разлиства пролет, пеят птиците,
а ти – в непрогледната летаргия на дните
рисуваш спомени - от слънчеви отблясъци. ...
740
5
Почти е два...
Усилното ми време.
Часовникът
отдавна млъкна.
И съмването не е на шега, ...
Усилното ми време.
Часовникът
отдавна млъкна.
И съмването не е на шега, ...
937
9
Все в съня си те търся –
случаен.
Като порив
на пролетен вятър.
Там, ...
случаен.
Като порив
на пролетен вятър.
Там, ...
1190
11
Между мене и теб
сякаш времето спря,
да отдъхне...
И не иска сега,
няма как ...
сякаш времето спря,
да отдъхне...
И не иска сега,
няма как ...
835
5
За твойто
мнимо съществуване
не аз съм съдника.
Но времето
със мен ще спори, ...
мнимо съществуване
не аз съм съдника.
Но времето
със мен ще спори, ...
802
14
Добре дошъл!
Сега ли се прибираш?!
От снощи тъжна е по теб луната.
И цяла нощ във теб се взира.
Разбуди утрото, ...
Сега ли се прибираш?!
От снощи тъжна е по теб луната.
И цяла нощ във теб се взира.
Разбуди утрото, ...
1131
14
Не ме събуждай - самотата спи.
В прозореца луната е измамна.
Не ме целувай, нея целуни.
А после - аз решавам само.
Не ме прегръщай, нея прегърни. ...
В прозореца луната е измамна.
Не ме целувай, нея целуни.
А после - аз решавам само.
Не ме прегръщай, нея прегърни. ...
1045
16
Не бях платима. Даже - без идея.
Все тръгвах, но до никъде не стигах.
Не бях жена, а просто – идеала
до неотдавна, но сега в съня останах.
Не съм различна, и дори презряна. ...
Все тръгвах, но до никъде не стигах.
Не бях жена, а просто – идеала
до неотдавна, но сега в съня останах.
Не съм различна, и дори презряна. ...
853
10
Запомни ме такава –
знам, че е трудно.
Малко плаха, себична -
все по вятъра тичам,
а като се уморя, ...
знам, че е трудно.
Малко плаха, себична -
все по вятъра тичам,
а като се уморя, ...
877
11
Повика ли ме, Господи? Нима?
Не е ли още рано за разпятие?!
Потирът с виното – почти на свършване,
но виното се пие със приятели.
Дойдох, все пак. Стоя на прага ...
Не е ли още рано за разпятие?!
Потирът с виното – почти на свършване,
но виното се пие със приятели.
Дойдох, все пак. Стоя на прага ...
1181
15
Една светулка в шепите си скрих,
останала със жаркото ни лято.
Една светулка в моите ръце трепти -
ще я запазя – с нея съм богата.
Една светулка – твоята, която ...
останала със жаркото ни лято.
Една светулка в моите ръце трепти -
ще я запазя – с нея съм богата.
Една светулка – твоята, която ...
823
11
Прегърни ме сега –
тръпнещ в страст и очакване.
Накъсай ме –
като розов цвят – лист по лист -
необуздано и диво. ...
тръпнещ в страст и очакване.
Накъсай ме –
като розов цвят – лист по лист -
необуздано и диво. ...
775
8
Сама дойдох -
във леденото утро
на твоя сив, недогорял живот.
Ръцете ти във моите притиснах,
сърцето ти - във моето забърза ход. ...
във леденото утро
на твоя сив, недогорял живот.
Ръцете ти във моите притиснах,
сърцето ти - във моето забърза ход. ...
708
3
Да ти нарисувам зимно небе –
със луна, и вечерница - горе да свети.
Лунна пътека са моите мисли - към теб.
Мост, по който двама се срещнахме.
Да ти нарисувам звезда. ...
със луна, и вечерница - горе да свети.
Лунна пътека са моите мисли - към теб.
Мост, по който двама се срещнахме.
Да ти нарисувам звезда. ...
867
5
По зимното стъкло на любовта ни
чертае ни съдбата верен път.
Камината все още не е догоряла,
в стремежа си да разтопи леда.
По зимното стъкло на любовта ни ...
чертае ни съдбата верен път.
Камината все още не е догоряла,
в стремежа си да разтопи леда.
По зимното стъкло на любовта ни ...
904
15
В друго време, и в друга посока
ти чертаеше с устни любов.
Днес си само една суматоха –
днес си друг, по-жесток и суров.
В друго време, по друга пътечка ...
ти чертаеше с устни любов.
Днес си само една суматоха –
днес си друг, по-жесток и суров.
В друго време, по друга пътечка ...
938
9
Измислих те. Сега те нося
в себе си – като зрънце любов.
И те пазя – в сърцето си защо ли те посях?!
Измислих те. И дълго с пръсти
чертаех те по заскреженото стъкло. ...
в себе си – като зрънце любов.
И те пазя – в сърцето си защо ли те посях?!
Измислих те. И дълго с пръсти
чертаех те по заскреженото стъкло. ...
1102
12
Това ли е, любов, съдбата,
която плащаме до сетни дни?
Това ли е, любов, мечтата,
която в мене ти откри?
Н. Стойчев ...
която плащаме до сетни дни?
Това ли е, любов, мечтата,
която в мене ти откри?
Н. Стойчев ...
804
10
Рисувах те. Сега не мога вече.
Измислях те – сега не те желая.
Изваях те от кал – сега на кал си станал.
Очите ти, жадуваните, просто ослепяват.
Мечтаех те. Днес трудно ми понася. ...
Измислях те – сега не те желая.
Изваях те от кал – сега на кал си станал.
Очите ти, жадуваните, просто ослепяват.
Мечтаех те. Днес трудно ми понася. ...
1329
11
Зад тъмни очила светът ти се е свил -
в черупката на орех червояден.
Зад тези очила аз виждам две очи,
които никога не ще забравят как се плаче.
Не си готов да ме обичаш. ...
в черупката на орех червояден.
Зад тези очила аз виждам две очи,
които никога не ще забравят как се плаче.
Не си готов да ме обичаш. ...
1068
11
Не ме позна, Любов, нали?!
Не си ме виждала отдавна,
даже и на снимка. Сега ме виж -
допадам ли ти в този вид, кажи? -
а после – тръгвай. (Аз ще те намеря.) ...
Не си ме виждала отдавна,
даже и на снимка. Сега ме виж -
допадам ли ти в този вид, кажи? -
а после – тръгвай. (Аз ще те намеря.) ...
1158
9
Завих се с облак,
нещо ми е хладно.
Придърпах го и се завих.
Одърпан беше,
но такъв ми се е паднал. ...
нещо ми е хладно.
Придърпах го и се завих.
Одърпан беше,
но такъв ми се е паднал. ...
724
10
Запали ми звезда –
както бе обещал ми.
После тръгвай,
че пътят не чака.
Нека тази звезда ...
както бе обещал ми.
После тръгвай,
че пътят не чака.
Нека тази звезда ...
814
11
Не си ми разказвал отдавна
своите сънища – трудни и тежки.
Хайде, седни и разправяй.
Аз ще те слушам с охота.
Казваш – сънуваш все мен. ...
своите сънища – трудни и тежки.
Хайде, седни и разправяй.
Аз ще те слушам с охота.
Казваш – сънуваш все мен. ...
948
8
Събличам се. Сега ми е горещо.
Захвърлям ризата на самодива.
А как ли ще изглеждам безнадеждна?!
Разсипала по себе си коприва?!
Събличам суетата си, отмятам я от шията. ...
Захвърлям ризата на самодива.
А как ли ще изглеждам безнадеждна?!
Разсипала по себе си коприва?!
Събличам суетата си, отмятам я от шията. ...
806
15
Измислена съм. Нямам име.
Създадена от куп лъжи навярно.
Живея под небе, което все ръми.
Отдавна на вратата нямам праг,
и някъде в небитието все се лутам... ...
Създадена от куп лъжи навярно.
Живея под небе, което все ръми.
Отдавна на вратата нямам праг,
и някъде в небитието все се лутам... ...
820
11
Нощният град, със заспалите улици,
се разля пред очите ми.
Тихо глъхнат твоите стъпки във мрака.
Нощен площад в есенен град –
плаче ли, плаче душата ми... ...
се разля пред очите ми.
Тихо глъхнат твоите стъпки във мрака.
Нощен площад в есенен град –
плаче ли, плаче душата ми... ...
839
6
Циганка ми гледа на ръка -
срещна ме случайно уж на пътя.
Каза ми, набързо, без причина
колко много съм била щастлива...
Каза ми, че още ме обичаш. ...
срещна ме случайно уж на пътя.
Каза ми, набързо, без причина
колко много съм била щастлива...
Каза ми, че още ме обичаш. ...
1175
5
Много тиха...
Ще дойда много тиха,
като утро...
Повярвай ми,
че иначе е трудно. ...
Ще дойда много тиха,
като утро...
Повярвай ми,
че иначе е трудно. ...
1332
25
Да си отида ли?! Добре, ще го направя!
Но после пак ще дойда, да те зърна.
Когато кажеш ми, че ще те няма,
светът наопаки ще преобърна!
Да си отида, значи. Е, добре. ...
Но после пак ще дойда, да те зърна.
Когато кажеш ми, че ще те няма,
светът наопаки ще преобърна!
Да си отида, значи. Е, добре. ...
812
9
Не, не сълзи във очите.
Пясък, по устните лепнещ.
Посиняха, до сухо.
А кървят... мислите,
Все по тебе, ...
Пясък, по устните лепнещ.
Посиняха, до сухо.
А кървят... мислите,
Все по тебе, ...
628
6
И... тайничко край тебе ще посядам,
не ще те будя, знам, че уморен си.
Сънят ми някъде отново бяга,
нощта ми се превръща във повеля...
Край мене мястото ти все е хладно, ...
не ще те будя, знам, че уморен си.
Сънят ми някъде отново бяга,
нощта ми се превръща във повеля...
Край мене мястото ти все е хладно, ...
764
4
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
