nellnokia
225 el resultado
Мими е добро дете,
лапа своето пюре.
Виж - чинията ù бяла –
Мими всичко е изяла.
Първо вкусно фрикасе, ...
  4118  19 
Марти знае, че напролет
баба семенцà сади
и от бобченцата малки
едър плод ще се роди.
Тази чародейна баба ...
  880  10 
Небесна стълба. Тежък ден.
Небесни стъпала за горе…
Един Христос обикновен
катери земните подпори.
А колко халтави са те... ...
  705 
"Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна..."
Хр. Смирненски
Тази пролет
Витоша е толкова красива,
разпростряла фусти - бял сатенен креп. ...
  938  13 
Акростих
Прости ми, мамо, че живях
различно и направих грешки.
От всеки глупав, смъртен грях
събирах истини човешки. ...
  639 
Все те чакам на хълма, до буйната речна вода
и сънувам небетата бели... Почти до премала.
А под знойното слънце, от корена с луда мъзга,
зреят мислите, гроздове чудни... Света непознали.
И те искам да дойдеш... (Изминаха много лета). ...
  1383  17 
Миришеш на самотен мъж.
Това веднага забелязах.
Прииска ми се изведнъж
да ти го кажа... Но не казах.
Коняк и вино. Сто на сто ...
  1206  21 
Стъпки в снега кой нарисува?
Синя боя, снежна глазура.
Крача след тях. Някой хитрува.
Бял е снегът. Цветен контурът.
Сини следи... Чудо е, значи! ...
  1589 
Творецът има сигурно вина,
затуй че е създал от кал човека.
И като чаша с празна кухина
да дири съдържание, го врекъл.
Да сипва най-изискани вина, ...
  954  19 
(На Илко Илиев)*(На Илко Илиев)*
на Илко Илиев*
Поглеждам в твоите очи.
едно небе във тях ме грабва.
Надниквам в твоята душа ...
  878  20 
Най-добрият човек не е истински ангел.
Най-добрият човек има свое лице.
Аз го търсих... Но той по-добре и от дявол
се изплъзваше някак незнайно къде.
Аз му писах писмо. На перона го чаках - ...
  2952  20 
Вали понякога без сняг.
Навяват думите ти преспи.
И тъне пътят в своя бяг
в дълбоки безконечни грешки.
Замръзват всички сетива, ...
  1091  29 
Валяло е...
По плочника проблясват плахо
лицата на дъждовни локви.
Дъждът отдавна е изплакан
и слънцето след него топли. ...
  1327  30 
Тя е хубава. Есен златиста.
Как я гледат мъжете в захлас.
Рони своите мисли лъчисти
и застила очите им с тях.
После леко задъхана спира, ...
  2200  39 
(на татко)
Ръката на художника умря.
Не можеше с молива да рисува.
Той в джоба някак тъжно я прибра -
с ръцете си до днес бе съществувал. ...
  835  24 
Тя е Палечка, мургава, с черна косица.
Тича в парка самичка цял ден.
Носи картички, малки, и тихичко пита:
„Ще си купиш ли нещо от мен?”
А устата преглъща, очичките скитат ...
  956  20 
Когато жените престанат да бъдат жени,
а хищници стръвни, разкъсват на части живота,
по-зли от мъже и от дявола още по-зли,
на работа, вкъщи, а после дори и в леглото.
Когато жените превръщат се в други жени ...
  1412  24 
Надявах се, вълна подир вълна.
Талази от вода, убити в пясъка,
и пяна от горчива тишина,
в напразни океани от очакване.
Завръщах се при тебе отдалеч, ...
  725  18 
Не те чаках да дойдеш при мен като юлски горещник,
да стопиш синевата от лед, дето тайничко крих,
да събличаш света от илюзии, свят като грешник,
да сушиш невъзможни морета със вятъра тих.
Не очаквах това, не защото за теб не мечтаех – ...
  899  20 
Не го познавам още този мъж,
но той пристига винаги в съня ми
и тялото ми, разлюляна ръж,
събира тихо в шепи, като семе.
Нощта покълва ясна, сякаш ден. ...
  1482  31 
Огън стъкнах от твоите лоши слова,
на триножника менчето сложих,
и изсипах ненужния миг тишина -
а обидата с билки наложих.
Тъжен смях, гола обич, последна сълза, ...
  1226  20 
За тебе кука, стрино, сред клонака
онази кукувица полудяла.
А песните ù скитат по чардака,
а мислите ù все оплитат байо!
Че ден до пладне ризите му бели ...
  1544  23 
Разделя ни една стена,
разделя ни едно мълчание,
което, ако разруша,
ще бъде равно на признание.
Разделят ни безброй неща - ...
  1245  13 
Беше ден като всички и слънцето тихо изгря.
После с гръм онемяло, небето от сън се разбуди.
Беше ден за молитва. Нужни бяха две капки вода
да замесят узрялото време на хлебни самуни.
Но животът е сложен. Земята е зейнала паст. ...
  947  25 
Целуна ли ме, даже не разбрах,
ала уста напъпила отворих,
очи затворих, сякаш сторих грях,
и май... наистина ти отговорих.
А ти ме блъсна с вятърни крила ...
  1427  27 
След успешния ден отшумява светът
пак на масата в кръчмата стара,
ти – със своята вечна любима жена,
аз – с поредния, някой от бара.
И почти ми е лесно да забравя, че там, ...
  869  13 
Пръстите ти още са в косите ми,
устните ти в моите надничат...
Може би изглеждам неприлично? -
облаците сякаш с мене тичат.
Как те срещнах? Как се случи? Питам се… ...
  938  11 
"Беше вторник, 13..."
Маргарита Петкова
Беше петък, ноември. Не помня числа.
Пихме вино червено и бяло.
Вън умираше тихо сама есента, ...
  970  16 
Дали си моя пролет закъсняла,
от лястовичи полети орисана,
сред ятото от черни оцеляла -
не приказна, а само недописана.
Дали защото всъщност си различна ...
  3466 
  892  15 
Легенди за Дионисополис
На хълма, дето пясъчната кал
разголила е тяло на девица,
в скалите си, разкрачена с печал,
отколе се е ширнала лозница... ...
  1850  29 
Този тирс ми тежи, Дионисе любими!...
Следвах твоите стъпки хиляда години.
Връзвах гроздове сладки в лъчите на зноя,
бях ти вярна до гроб – тиха в сянката твоя.
Не ме гледай така... Днес в нощта съм незрима. ...
  1222  22 
Наскоро четох в сайта превод на същото стихотворение от
и не се сдържах да го преведа и аз. В художествен вариант, разбира се. Уточнението се налага, защото преводът не е строчен, не е и абсолютно точен. Стремила съм се да предам посланието, терзанията на лирическия герой в рими.
Разбитият пръстен
Й ...
  1665 
Залюбих върколашките ти нощи...
(защо тогава нищичко не каза?)
и вълчите ти яки, силни мощи,
с които Бог прости и ме наказа.
И тайните ти друми полунощни, ...
  700  12 
Зима
Аз съм твоя и всъщност не съм.
С теб съм малко свенливо момиче.
И когато посягаш насън
тишината от мен да събличаш, ...
  939  17 
Когато си отиваш ей така,
аз в стъпките ти лекичко се сгушвам,
но някак си след тази тишина
денят ме грабва, луд и непослушен...
И чудя се защо си се отбил, ...
  1466  23 
Пусия на герана
Хей, момко!
В приказките чувам, че те бива
и никнеш, дето никой те не сее.
Обувките навярно ти убиват – ...
  787  14 
Очи
Аз всъщност не тръгвам.
Очите ти търся с очи.
И щом ги намеря,
навярно ще спре да горчи. ...
  1091  21 
Усещане
Риза на тънко райе -
двете му длани се смеят.
С пясъчни мисли снове
в тъмната нощ суховеят. ...
  1213  24 
Не си отивай, дяволе, постой.
За миг да те погледам още малко.
Рога ти сложих... Явно съм за бой.
Отиват ти обаче! Колко жалко...
Не си отивай, дяволе, недей! - ...
  802  11 
Propuestas
: ??:??