nellnokia
225 el resultado
Днеска скъсах със всички задръжки,
даже дръпнах мустака на дявола,
но разбрах после, Боже, че - всъщност-
той игра си със мене по дяволски...
Днес флиртувам със всички усойно, ...
  706  10 
не мога
да се слея с топлината
разделят ни морето и земята
и мисълта за теб
да потопя ...
  706 
От сянката ти вее хлад...
Очите ти се крият в тъмнината.
И думите умират като в ад,
преди да те достигнат в самотата...
Утихнал е светът без твоя смях ...
  815  24 
Мелсе засмя и късата ù черна коса щръкна още по-шантаво във всички посоки, защото най-неочаквано нечии ръце весело я разрошиха...
- О-о-о!! Децата!!
- Кока-колите дойдоха! - засмяха се всички и забърбориха с новодошлите на масата тийнейджъри...
Те винаги идваха в най-неподходящото време и връщаха на ...
  858  12 
Петъчен лов
В късния петъчен следобед, на една маса в местната “тенекия”, (малка квартална кръчмица), Мони седеше сама, отпиваше от чашата си добре охладен Туборг, похапваше от уникалните кюфтенца на Роско, опъваше тънка цигара ЛМ и се приготвяше да навлезе в поредната петъчна серия. Под шарената ся ...
  1348  16 
Споделял ли си късчета живот?
Събирал ли си в шепите си нежност?
В отчаян остарял пиян порок
убивал ли си своята копнежност?...
Целувал ли си в нощната тъма, ...
  933  26 
Дори когато слънцето се спре,
и лятото отмине безвъзвратно,
по кожата лъчите със финес
целунали са ни с любов обратно...
И всяка недокосната вълна ...
  798  20 
Тихо... вятърът шуми
в своя плащ от самота,
влачи спомени и дни
като клоун на шега...
... тихо, тихо... закопнял: ...
  725  22 
Не, не гледай: очи затвори...
... не мисли за света и не чакай!
Има сълзи, които и ти
още никога сам не си плакал...
Има граници, дето горят, ...
  972  24 
А може би сезоните се сменят...
а може би животът си отива...
а може би умираме по-лесно,
когато съвестта не ни убива.
И може би обичаме... по-трудно, ...
  1224  29 
Лудолуние ли пие времето?
Надниква в океанската плът
и целува всяка капка...
После бързо се шмугва
под морските вълни, ...
  697  20 
При теб ще идвам все по-кратко вече
за малко... и съвсем ще избледнея...
със миналото старо, надалече,
в забравен акварел ще се разлея...
Насън ще те целувам все по-рядко ...
  879  23 
Къс по къс те събирам във себе си,
а се ронят листо след листо:
майска роза, презряла от спомени,
уморена от много: "Защо?..."
... безразсъдно прегърна я вятърът - ...
  937  18 
Déjà vu - 4
Дара се затича по стълбите нагоре. Изобщо не искаше да чака асансьор след думите, които чу. Нервите ù я разтресоха и тя премина пътя до апартамента като в транс. Влезе в коридора. Движеше се машинално. Около нея сякаш се стелеше бяла мъгла. Чуваше дъщеричката си да плаче. Затича се. Врат ...
  929  12 
Какво да правя с тази обич,
дето ме руши -
изгаря ме
и ме превръща
в пепелно чудовище... ...
  814  22 
Déjà vu - 3
Споменът за съня в деня на смъртта на Фил остана малка съкровена тайна за Дара. Тoй винаги връщаше мислите ù към истинската любов.Чувство, което правеше хората щастливи един друг и превръщаше най-обикновените моменти в съвършени.
Един обикновен мъж я люлее на една обикновена люлка под зв ...
  839  14 
Déjà vu - 2
Тези сутрешни моменти неизменно я връщаха назад във времето, когато за пръв път разбра, че може да усеща страданието, смъртта, любовта и тъгата на любими и особено близки за нея хора. Върна я кошмарно към първия сън, който пречупи ръцете ù и я постави лице в лице със смъртта. Тогава беше ...
  844  17 
Дара беше едва на осемнадесет, когато разбра, че в определени моменти съзнанието ù може да отключва телепатични умения. Оттогава досега хиляди пъти си беше задавала въпроса защо, кога и как... Малко по малко, година след година, случка след случка, дежа ву след дежа ву, наместваше парчетата от пъзел ...
  1021  13 
До дъно ли изпихме чашите,
та вече не звънят?
И гледат се с тъга притихнали,
и глупаво мълчат.
До дъно ли?... С глави замаяни ...
  811  24 
Мечо, завивам те. Бързо заспивай.
Знам уморен си. Цял ден си играл.
Гушкам те, сладък! На топло се свивай.
Синята тениска пак си съдрал...
Зная, че още си много мъничък - ...
  2320  26 
Откакто разбра, че Анна е бременна, се чувстваше като в капан. Не беше време за деца. Поне за него – не. Но той беше готов да поеме отговорността. И този път. Струваше ли си? Все още не му беше ясно. Трябваше да бъде сигурен в човека срещу себе си. Тя много искаше деца. Беше по-голяма с няколко годи ...
  869  31 
Замина си...
почуква тишината
с клавишите
по римите в нощта:
остана ...
  718  23 
Повечето от нас, като чуят думата "романтика" в брака си запушват ушите и бягат. Други, като чуят "романтика", си представят море, звезди, приглушен вятър и Луна (нищо общо с брака). Трети не спират да търсят отчаяно романтиката в брака, по ред причини. Първата и основната е, че не искат да се чувст ...
  1438  16 
Обичах Ви - Пушкин
Обичах Ви: навярно любовта ми
не е угасла в моята душа,
но нека вече тя не ви тревожи.
Не искам с нищо да Ви натъжа . ...
  36016  18 
тъгата ме топли...
облякла съм я
като скафандър
и се движа
в безтегловност ...
  834  20 
Моят август е вече ноември -
всъщност лятото просто умря.
Знам. Не вярвах, че в късната есен
е дошла и при мен любовта...
Колко странно е всичко! Отново ...
  1916  44 
За скитника морето даже плаче,
земята тлее - с лава от сълзи,
ревниво дълги пътища го влачат,
неземна страст сърцето му гори...
- Поспри се, скитнико! - земята милостиво ...
  1592  26 
С детски кикот
се шмугна зад ъгъла моето лято -
синя рокля,
посипана с капки от дъжд, зашумя.
И последното циганско слънце, ...
  1036  29 
заличи ме
изтрий ме със гума
от листа си
заличи ме във спомена –
празно вали ...
  862  27 
тихо плаче нощта
самотата в дома приютила
тихо стене за ласка
крака до корема си свила
тихо гледа в пространството ...
  787  25 
Остани още малко!
Обичам те!
Само думи,
a толкова значат.
За ръка – ...
  741  27 
Колко празно е.
Вятърът влачи
прашни думи
и шепот с негà.
Счупих празното ...
  1775  32 
Ще се помоля. Времето изтече.
Последните трохи със страх събрах.
Молитвено сърцето ми се врече -
последни хапки нафора и страх.
Очаквах те. С иконите говорих. ...
  818  25 
От истини, разпънати на кръст,
във лоното на простото желание,
животът си отива без финес -
животът ни - мечта и колебание.
Метафизично ражда своя свят - ...
  1211  30 
Поизчуках колата.
А тя взе, че светна!
Погледнах я!
Супер!
Направо перфектна! ...
  777  25 
Из Алпите велики се разхождах
- Каква е таз неземна красота?
И мълчаливо с погледа обхождах
ди вундербаре берген! Улала!
Снегът блестеше горе примамливо, ...
  2307  36 
Лежа в дланта ти – сянка непогалена
от трепета на снежно-бяла клонка,
от устните на времето и вятъра,
от слънцето, надничащо бездомно...
Лежа в дланта ти – толкова съм истинска, ...
  832  44 
кажи ми мамо
как си
как е у дома
не съм се връщала отдавна
при теб ...
  839  29 
Стигам...
чак до себе си стигам
на пръсти -
щом към тебе
протегна ръце ...
  891  19 
Излетя като птица от зейнали порти -
две забравени двери - човешки очи...
... излетя като обич - на вятъра вярна
и затвори вратата на твоите дни...
За последно "косата ти меко погали" ...
  1675  32 
Propuestas
: ??:??