ninasar
251 el resultado
Оттатък залеза е равнина
от слънчоглед и макови полета.
Застанала от другата страна,
аз искам красотата да усетя
и да се гмурна в онзи необят, ...
  634  14 
Аз отдавна съм тук и отдавна ме няма -
капка дъжд от капчук или тайна голяма.
Нямам име и дом, но си имам пътека
и вървя мълчешком, като въздуха лека.
Преминават през мен чувства, погледи, мисли. ...
  871  10 
Секунда. Минута. Час.
Животът с мен се шегува –
небрежно захвърлен фас.
Лудост по вените плува.
Секунда. Минута. Час. ...
  303 
Как искам само хубави неща през всичките сезони да се случват,
да се разтвори тежката ръжда в сърцата ни и да си върнем ключа
към добротата и към радостта, към лоното на този свят прекрасен.
Родени сме от цвят на пролетта и Бог отгоре ревностно ни пази.
Защо тогава вместо да творим и да създаваме бл ...
  526  13 
Пийни за мен преди да ме забравиш
и да подготвиш мястото за друга.
Желая ти късмет и много здраве,
макар да нямаш никаква заслуга.
А ти ми пожелай да съм спокойна, ...
  418 
Летели ли сте някога насън?
Аз постоянно.
Отнякъде се носи ясен звън,
звучи камбана.
И слиза ангел, слага ми крила, ...
  349  11 
Не зная името ти, нито кой си,
но си представям как по пътя крачиш
и си задавам хиляди въпроси,
додето чакам да прескочиш здрача.
Отдавна те очаквам, за да върна ...
  282 
Вятърът близна с език върбалака
и рошна перата на дивите гъски.
Не е срамежлив и не може да чака,
яхна файтона на залеза лъскав.
"Хей, твърдоглавке – подхвърли припряно – ...
  372 
Разливат се акорди на китара
в следобедната лятна мараня
и сякаш пак с приятелите стари
сме в някоя крайпътна механа -
да пием вино и да пеем песни, ...
  286 
Тъгата не обича да говори,
на тъмно с тишината се прегръща,
страхува се да е сред много хора
и погледа си настрани обръща.
Тъгата е измамница голяма, ...
  295  10 
От окото на залеза скрита сълза се отрони
и обагри в златисто съдраната риза на здрача.
Стройна бяла бреза му помаха с разперени клони –
двама неми артисти, готови на бис да заплачат.
А отдолу под хълма реката къдрици замята, ...
  317  12 
Разносвачо на облаци, мъж без адрес,
любопитна съм как ли изглеждаш.
Подразбрах, че минаваш оттук точно в шест,
ще излезеш ли с мене на среща?
Не ми отговаряш, но ми пращаш сърце, ...
  270 
Няма никого в къщата,
онемели са стаите,
само залез прозорците пали.
Тя не е вече същата,
от тъга остаряла е, ...
  853  14  21 
Подари ми голяма любов,
да я вкуся с наслада,
да очакваме изгрева нов
като жерави млади.
Подари ми и синьо небе, ...
  375 
Някъде там
има място, където
непременно се сбъдват мечтите.
Някъде там
аз съм още хлапето ...
  321 
Почукай на небесната врата,
изгубиш ли пътека посред нощ.
Не ти ли отговорят и от там,
да знаеш, че късметът ти е лош.
Почукай на небесната врата, ...
  325 
/малка история/
Понякога от любовта горчи,
от тази, дето е несподелена.
За тебе само имах аз очи,
а твоите оставаха студени. ...
  662 
В гривната вплетох синьо мънисто-
да ме предпазва от уроки.
Завистта е хиена петниста,
обръща всичко наопаки.
Съвестта ми обаче е чиста, ...
  779 
„Не се сърди на дъжда. Той просто не знае да вали нагоре“
Вл. Набоков
На дъжда не се сърдете, хора –
проекция на нечия мечта,
той не умее да вали нагоре. ...
  323  11 
Ще се обичаме ли или да?
Защото на любов ми замириса.
Повиках те в мълчаната вода,
която отразява всяка мисъл.
Че ме обичаш си личи от раз, ...
  752  13 
Какво от туй, че вече преминавам
на попрището жизнено средата.
Душата ми е вулканична лава,
изригва влюбена и осъзната.
Намирам поводи да се зарадвам, ...
  312 
Шарена съм като пеперуда.
Любовта е моя дестинация.
Може би изглеждам малко луда –
на живота правя дегустация.
Пия дъжд. Танцувам под капчуците, ...
  263 
Изплакала съм, после съм заспала
и спала съм до три дни и три нощи.
Навън бушувала е страшна хала,
а майка ми била е тръпна още.
Жигосала ме халата проклета, ...
  324 
Мрачно време навън, а е вече април
и мирише на пролет земята.
От любовна тъга някой гном* е препил
и парчета от зима премята.
Плахо слънце намига през облачен тюл ...
  282 
Следвам котешките стъпки на времето –
неуловимо загадъчни.
Пробва всячески силата ми да отнеме то
и ме измъчва порядъчно.
Няма поставени предупредителни знаци ...
  299 
Сърцето е странна машина,
не спира и миг да се труди.
Най-вярната моя дружина –
за девет села сме си луди.
Понякога аз му се сърдя, ...
  309 
Високо е небето ми, но стига
да го повикам тихичко – ела,
приема образа на чучулига
и литва като мъничка стрела.
На рамото ми каца и ми пее ...
  317  13 
Разцъфнала съм. Цялата съм в бяло.
През зимата пътувах досега.
По мене слънце се е разпиляло,
потъвам в абсолюта на мига.
За тези мигове живея – пълни ...
  791  12 
Снегът през март е сюрреалистичен,
избягал от съня на някой луд.
Усука като прежда кукувича
дърветата и предизвика смут.
По принцип март си е непредсказуем ...
  300 
Аз ли съм онази в огледалото,
с бръчици от смях покрай очите,
влюбена в зеленото и бялото,
в приказките, в хората открити.
Аз ли съм онази в огледалото, ...
  900  21 
В пъпка на роза затворих горчивия смях,
който понякога като градушка посича –
колко невинни мечти като пух разпилях.
Плува в сълзите ми образ на малко момиче.
Още пресичам в съня си онази река, ...
  230 
Тя, пролетта, не е дошла все още,
а аз за лятото мечтая вече,
да ме прегръща въздухът среднощен
и да броя звездите отдалече.
Студът не ми е враг, но ме приспива, ...
  305 
Февруари някак промени се –
малък Сечко хич не се показа,
само вятър, мокър сняг харизан,
кал и шума в горските оврази.
Февруари е като попарен, ...
  533 
Поне насън да мога да летя,
оставили ме Бог да остарея.
В душата искам да цъфтят цветя,
наместо гарвани да грачат в нея.
Дано опазя белите крила ...
  260  13 
/ по повод земетресението в Турция и Сирия/
Земята се разтресе из основи,
недрата си оголени раззина
и хиляди животи в тях зарови,
погребани в бетонните руини. ...
  333 
/стих по снимка/
Дефектни ли са моите крила,
щом цветовете им се саботират?
Едното бяла светлина разля,
а другото е черна орисия. ...
  261 
Очите ми са с капчици зелено,
и жълто, като тичинки на цвете,
с есенция коняк са напоени.
В очите ми искрици пъстри светят.
Подмамен от чаровния им блясък, ...
  892  11 
/ стих по снимка/
Зловещо пусто е и заледено,
отдавна следвам хлъзгавия път.
Дали са райските врати пред мене,
където ангели ще ме приспят, ...
  217  10 
Със слънцето гората се сбогува,
снега обагря в розово златисто
и облаци като делфини плуват,
на пух превръщат схлупените мисли.
А в ирисите лъч се отразява, ...
  724 
Щастлива бях, когато бях дете
и тичах като луда през полята.
Попивах всичко, дето се чете,
така пораснах умна и сърцата.
Щастлива бях и в младостта си аз, ...
  219  12 
Propuestas
: ??:??