ninasar
251 el resultado
Герой съм в развлекателна сюита,
червените обувки си обух.
По улиците есенни се скитам,
на всички предразсъдъци напук.
Полата ми е черна – до коляно, ...
червените обувки си обух.
По улиците есенни се скитам,
на всички предразсъдъци напук.
Полата ми е черна – до коляно, ...
988
5
17
Дори когато яростно вали
и облаците черни ме затискат,
в очите им намръщени и зли
опитвам да намеря светла мисъл.
Дори когато подлият живот ...
и облаците черни ме затискат,
в очите им намръщени и зли
опитвам да намеря светла мисъл.
Дори когато подлият живот ...
840
8
20
Поредната цигара пуша.
Мислите налазили ума,
минават през дима
и падат като зрели круши.
Септември е с окраска бледа. ...
Мислите налазили ума,
минават през дима
и падат като зрели круши.
Септември е с окраска бледа. ...
181
2
7
Ти мислиш ли понякога за мен,
когато слънцето залязва вечер?
Оставих те напълно съкрушен,
а аз заминах много надалече.
Изпитвах остро чувство на вина, ...
когато слънцето залязва вечер?
Оставих те напълно съкрушен,
а аз заминах много надалече.
Изпитвах остро чувство на вина, ...
269
5
9
Кафето е горчиво напоследък,
горчи ми и от лявата страна.
Нуждая се от мъничък напредък,
объркана се чувствам и сама.
Стоя сама на път широк, но празен, ...
горчи ми и от лявата страна.
Нуждая се от мъничък напредък,
объркана се чувствам и сама.
Стоя сама на път широк, но празен, ...
240
7
12
/ по повод наводнението /
О, мое село, мое родно село,
защо се спря над теб пороят зъл?
Кажи, по грешен път ли бе поело?
Да стори Бог това, не би могъл! ...
О, мое село, мое родно село,
защо се спря над теб пороят зъл?
Кажи, по грешен път ли бе поело?
Да стори Бог това, не би могъл! ...
845
2
11
Избледнява зеленото в края на лятото,
тъжна нотка прокрадва се в него,
а високо в небето на гъските ятото,
следва дългата южна пътека.
Слънчогледови пити, склонили главите си, ...
тъжна нотка прокрадва се в него,
а високо в небето на гъските ятото,
следва дългата южна пътека.
Слънчогледови пити, склонили главите си, ...
279
3
11
Морето е огромна синя тайна.
Оставям се на ласкавия бриз,
на гледката от изгрева омаен
и чайките във въздуха сребрист.
То още спи и кораби сънува, ...
Оставям се на ласкавия бриз,
на гледката от изгрева омаен
и чайките във въздуха сребрист.
То още спи и кораби сънува, ...
388
8
14
Застива тишината между нас,
тревожна като крясъка на птица.
Две статуи, застанали в анфас,
изпепеляващи се със зеници.
Такава тишина е като гръм, ...
тревожна като крясъка на птица.
Две статуи, застанали в анфас,
изпепеляващи се със зеници.
Такава тишина е като гръм, ...
253
3
9
Душата ми, ах, милата душа.
за колко хора бе подслон уютен,
до дето най-накрая осъзна,
че не е нито хан, нито приют е.
Заключи входната врата с резе, ...
за колко хора бе подслон уютен,
до дето най-накрая осъзна,
че не е нито хан, нито приют е.
Заключи входната врата с резе, ...
628
3
17
„Къде отиваш? Остани при нас!“ –
ми казват, щом ме видят да се стягам,
но те не чуват мамещия глас,
приканващ ме да превъзмогна прага
на застоялия, фалшив живот, ...
ми казват, щом ме видят да се стягам,
но те не чуват мамещия глас,
приканващ ме да превъзмогна прага
на застоялия, фалшив живот, ...
230
4
6
Мила мамо!
Скоро имаш рожден ден и аз много се чудех какъв подарък да ти направя. Накрая реших, вместо да заделям от парите, които ми даваш всеки ден, да ти напиша писмо. Зная, че каквото и да ти подаря, дори само с думи да ти честитя, пак ще се зарадваш. Този път обаче искам да е нещо по-различно, ...
Скоро имаш рожден ден и аз много се чудех какъв подарък да ти направя. Накрая реших, вместо да заделям от парите, които ми даваш всеки ден, да ти напиша писмо. Зная, че каквото и да ти подаря, дори само с думи да ти честитя, пак ще се зарадваш. Този път обаче искам да е нещо по-различно, ...
920
3
13
Един Ван Гог в душата ми рисува
безкрайни слънчогледови градини.
Потапям се в морето им и плувам
към острови незнайни и незрими.
Реалността понякога е грозна, ...
безкрайни слънчогледови градини.
Потапям се в морето им и плувам
към острови незнайни и незрими.
Реалността понякога е грозна, ...
342
5
18
Част четвърта
Болестта се беше отприщила с пълна сила. Само очите показваха , че има живот в това тяло. Виждах душата й през тях, готова всеки момент да отлети. Сърцето ми се късаше. Човешкото сърце, чрез което усещах промяната в мен. Бедното дете! Бедното малко богато момиче! Какво значение имаха п ...
Болестта се беше отприщила с пълна сила. Само очите показваха , че има живот в това тяло. Виждах душата й през тях, готова всеки момент да отлети. Сърцето ми се късаше. Човешкото сърце, чрез което усещах промяната в мен. Бедното дете! Бедното малко богато момиче! Какво значение имаха п ...
879
3
12
Част трета
Айрин отдавна спеше, а аз стоях пред отворения прозорец. Гледах звездите, като пайети обточили тъмно виолетовия плащ на небето. Гледах поклащащите се в тъмното дървета. Поглъщах звуците на нощта. Не знаех, че човешкото тяло притежава такава огромна сетивност. Емоциите ми преливаха от неоч ...
Айрин отдавна спеше, а аз стоях пред отворения прозорец. Гледах звездите, като пайети обточили тъмно виолетовия плащ на небето. Гледах поклащащите се в тъмното дървета. Поглъщах звуците на нощта. Не знаех, че човешкото тяло притежава такава огромна сетивност. Емоциите ми преливаха от неоч ...
778
3
13
Част втора
Стоях вцепенена. Над мен се рееше най-странната душа, която бях виждала. Преливаше от цветове, светеше, искреше като фойерверк. Приличаше на пеперуда. О, Творци! Това беше Душа – пеперуда! Никога не бях виждала подобна, но понякога дочувах в мислите на другите Сенки да се прокрадват неясн ...
Стоях вцепенена. Над мен се рееше най-странната душа, която бях виждала. Преливаше от цветове, светеше, искреше като фойерверк. Приличаше на пеперуда. О, Творци! Това беше Душа – пеперуда! Никога не бях виждала подобна, но понякога дочувах в мислите на другите Сенки да се прокрадват неясн ...
443
3
9
Част първа.
- Мис Говърнес, имаш посещение! – звънливото гласче на Айрин ме избави от унеса
Напоследък усещах нещо странно да витае около мен. Не ме плашеше, но предизвикваше леко безпокойство.
- Идвам!
Айрин „влетя“ в стаята с инвалидната си количка, а след нея важно крачеше слаб, висок мъж с бледо ...
- Мис Говърнес, имаш посещение! – звънливото гласче на Айрин ме избави от унеса
Напоследък усещах нещо странно да витае около мен. Не ме плашеше, но предизвикваше леко безпокойство.
- Идвам!
Айрин „влетя“ в стаята с инвалидната си количка, а след нея важно крачеше слаб, висок мъж с бледо ...
1097
2
8
Под скрина на баба в таванската стая
намерих обувки червени,
те сякаш ме викаха с тях да играя,
премерих ги – точно за мене.
В миг тези „калинки“ затропаха леко, ...
намерих обувки червени,
те сякаш ме викаха с тях да играя,
премерих ги – точно за мене.
В миг тези „калинки“ затропаха леко, ...
900
8
20
И колко да е трудно да обичаш,
щом носиш от божествения дар?
Един живот живеем, но различни
сме всички хора в този епос стар.
На всекиго е дадено по нещо, ...
щом носиш от божествения дар?
Един живот живеем, но различни
сме всички хора в този епос стар.
На всекиго е дадено по нещо, ...
455
7
9
Всяко прераждане беше по-болезнено от предишното. Раждаше се, причинявайки неимоверна болка на жената, която в този живот щеше да бъде негова майка. Но въпреки това, а може би заради това, той беше най-хубавия подарък за нея. Роди се със силен вик и тя чу как лекарят и сестрите се засмяха доволни.
- ...
- ...
431
6
24
По склона на златния юли
препуска табун от коне.
Те цвилят от радост, не чу ли?
Свободни са, кой ще ги спре!
Нагазват из тучни поляни, ...
препуска табун от коне.
Те цвилят от радост, не чу ли?
Свободни са, кой ще ги спре!
Нагазват из тучни поляни, ...
294
6
18
Пеперудено нежна и мека, вечерта се разстла над земята.
По невидима лунна пътека слезе Бог и погали децата –
да пораснат добри и човечни, умни, смели, творци на живота
и лекарство за мир да намерят, да умрат семената на злото.
Тази вечер децата сънуват чуден сън за небесна поличба, ...
По невидима лунна пътека слезе Бог и погали децата –
да пораснат добри и човечни, умни, смели, творци на живота
и лекарство за мир да намерят, да умрат семената на злото.
Тази вечер децата сънуват чуден сън за небесна поличба, ...
272
4
10
В очите й не светеха звезди, по-черни бяха от крило на гарван,
а с поглед можеше да пресуши водите на река, течаща бавно.
От гърлото на мрака ли дойде Жената, няма сянка на горгона
и странно беше нейното лице - изваяно с чертите на мадона.
Вървеше, без да гледа на страни, след себе си остави пепелища, ...
а с поглед можеше да пресуши водите на река, течаща бавно.
От гърлото на мрака ли дойде Жената, няма сянка на горгона
и странно беше нейното лице - изваяно с чертите на мадона.
Вървеше, без да гледа на страни, след себе си остави пепелища, ...
872
7
11
На лятото с ефирния балон се връщам към отминалото детство,
препускам на гърба на буен кон и гривата му с пръстите разресвам.
Извличам сок от изгрева червен, здрависвам слънчогледите по пътя,
какво по-хубаво от слънчев ден, с емоции до козирката пълен.
Напряко през полята се задава файтонче, натовар ...
препускам на гърба на буен кон и гривата му с пръстите разресвам.
Извличам сок от изгрева червен, здрависвам слънчогледите по пътя,
какво по-хубаво от слънчев ден, с емоции до козирката пълен.
Напряко през полята се задава файтонче, натовар ...
518
9
21
Има време за всичко, в големите книги се казва-
да обичаш и мразиш, да страдаш и бъдеш щастлив,
но не слуша светът и притиснал душата си в пазва,
препуска и хич не му пука прав ли е или крив.
Така си живеем, забързани вечно нанякъде, ...
да обичаш и мразиш, да страдаш и бъдеш щастлив,
но не слуша светът и притиснал душата си в пазва,
препуска и хич не му пука прав ли е или крив.
Така си живеем, забързани вечно нанякъде, ...
544
1
6
“Оставял ли си лампата да свети…?“
П. Петрунова
Оставяла съм лампата да свети късно вечер,
без да очаквам ненадейни гости.
Дълбоко нейде в мен път си проправя глетчер, ...
П. Петрунова
Оставяла съм лампата да свети късно вечер,
без да очаквам ненадейни гости.
Дълбоко нейде в мен път си проправя глетчер, ...
438
3
9
Аз съм звездна трева и раста по високите чуки,
вятър - скитник брадат, обикаля край мен и свирука.
Сред небесни поля се родих – златокоса девица,
тайно денем си търся жених, скрита в сянка на птица.
Вечер късно, когато земята притихне сънливо, ...
вятър - скитник брадат, обикаля край мен и свирука.
Сред небесни поля се родих – златокоса девица,
тайно денем си търся жених, скрита в сянка на птица.
Вечер късно, когато земята притихне сънливо, ...
325
2
10
Като цъфнал жасмин се събуждам в прегръдката твоя,
а когато заспим, чувам нежния шум на прибоя
от брега каменлив, дето двамата с теб се открихме.
Две стихийни вълни, всички грешни следи заличихме.
Дишам заедно с теб, на талази страстта ни залива, ...
а когато заспим, чувам нежния шум на прибоя
от брега каменлив, дето двамата с теб се открихме.
Две стихийни вълни, всички грешни следи заличихме.
Дишам заедно с теб, на талази страстта ни залива, ...
803
8
12
„Доскуча ми, ще тръгвам!“ – рече малкият Юни
и разроши нехайно своя слънчев перчем.
„Ти си, Юли, на ход, с твойте пясъчни дюни,
знойни вечери, танци , сладолед на корем.“
Отпраши нанякъде, без назад да погледне, ...
и разроши нехайно своя слънчев перчем.
„Ти си, Юли, на ход, с твойте пясъчни дюни,
знойни вечери, танци , сладолед на корем.“
Отпраши нанякъде, без назад да погледне, ...
278
2
12
В миг съдбата те блъска и душата раздира,
после раната дълго от обида кърви.
Ще се моля да бъда в друг живот самодива,
ти моли да не срещаш мойте знойни очи.
С тях без милост ще вляза надълбоко в душата ...
после раната дълго от обида кърви.
Ще се моля да бъда в друг живот самодива,
ти моли да не срещаш мойте знойни очи.
С тях без милост ще вляза надълбоко в душата ...
523
1
7
Някой шепне навън,
шепнат билки, цветя и дървета:
„Спомен няма от сън,
а луната закръглена свети
и те вика при нас ...
шепнат билки, цветя и дървета:
„Спомен няма от сън,
а луната закръглена свети
и те вика при нас ...
243
1
5
Днес започвам деня с чаша силно кафе за отскок,
после слагам грима си – усмивка, запазена марка.
Светогледът разви се с годините, стана широк,
тръгвам смело напред, сякаш стъпва по жар нестинарка.
Всеки ден е такъв, какъвто поискам да бъде, ...
после слагам грима си – усмивка, запазена марка.
Светогледът разви се с годините, стана широк,
тръгвам смело напред, сякаш стъпва по жар нестинарка.
Всеки ден е такъв, какъвто поискам да бъде, ...
365
2
9
Подгониха ме лудите години
и неусетно някак си пораснах.
След пролетта и лятото отмина,
животът си тече, това е ясно.
Защо тогава тайно продължавам ...
и неусетно някак си пораснах.
След пролетта и лятото отмина,
животът си тече, това е ясно.
Защо тогава тайно продължавам ...
334
7
16
Чувах майка си често да плаче,
че не съм се родила добре
и изгубила моето братче,
а очаквали бебета две.
Моят татко тогава се сринал ...
че не съм се родила добре
и изгубила моето братче,
а очаквали бебета две.
Моят татко тогава се сринал ...
511
3
9
В окото на бурята е празно и толкова пусто,
а мъглата се стели на лепкави, сиви валма,
хипнотична спирала от водни порои засмуква
тъй познатия свят, да те вземе от тук е дошла.
Неразбрана е бурята, иска другар да си има ...
а мъглата се стели на лепкави, сиви валма,
хипнотична спирала от водни порои засмуква
тъй познатия свят, да те вземе от тук е дошла.
Неразбрана е бурята, иска другар да си има ...
673
4
Пъстро хвърчило в простора лети,
чайки се гонят над морски вълни.
Тичам по пясъка сух и горещ,
сякаш настъпила свит таралеж.
Луда съм, луда за девет села, ...
чайки се гонят над морски вълни.
Тичам по пясъка сух и горещ,
сякаш настъпила свит таралеж.
Луда съм, луда за девет села, ...
589
5
17
На кой се молиш, дявол да те вземе,
ти беше този, който си отиде,
но оттогава мина много време,
повиках дъжд да заличи следите.
В мен огънят отдавна е угаснал, ...
ти беше този, който си отиде,
но оттогава мина много време,
повиках дъжд да заличи следите.
В мен огънят отдавна е угаснал, ...
929
9
15
по " Морско синьо" на Деа
/нещо като отговор/
И аз като малка се влюбих в това
синьото, дето сънуваш.
Тихо на пейката в морския парк ...
/нещо като отговор/
И аз като малка се влюбих в това
синьото, дето сънуваш.
Тихо на пейката в морския парк ...
306
7
8
Два облака в небето се прегръщат,
това е тяхната последна среща,
стихийната им обич е могъща,
сълзите им с дъжда ще се омешат.
Ще пият любовта им дървесата, ...
това е тяхната последна среща,
стихийната им обич е могъща,
сълзите им с дъжда ще се омешат.
Ще пият любовта им дървесата, ...
868
15
28
Не ме боли от спомените вече,
сега са просто средство за отмора.
Чернилката с годините изтече
и нямам нужда с тях да си говоря.
Китарата ти пееше със струни ...
сега са просто средство за отмора.
Чернилката с годините изтече
и нямам нужда с тях да си говоря.
Китарата ти пееше със струни ...
470
3
4
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
