ninasar
256 el resultado
Пожелавам на всички весели и щастливи празници!
По Коледа се случват чудеса!
Звездите на небето са очите,
с които Бог ни гледа и така
разбира за желанията скрити. ...
  659  14 
стих по снимка
От себе си поисках да избягам
и се затворих в стъклени стени.
Да се оплаквам хич не ми приляга
и затова сърцето ме боли. ...
  716  12 
Снегът е някак неприлично бял,
по миглите ми прави си пъртина.
От лебедите пух е насъбрал,
изсипа го над нас, не ни подмина.
В очите ми сияние блести ...
  989  21 
Под пръстите клавишите рисуват
на музиката прелестния танц
и оживяват образи и чувства.
Любов без думи, хваната в каданс.
Тя никога не приближи напълно, ...
  1474  10 
Надбягвахме се с времето, но ето
не спира то, а аз съм на предела.
Разбрах, че всичко е назаем взето,
под греховете ми съм се привела.
Обичах, мразех, спъвах се и ставах, ...
  1307  11  27 
Актрисата у нея бе добра.
Копринено червената ѝ рокля
прилепваше по стройните бедра.
Бутилката в ръката му бе мокра.
Премрежен поглед. В миг я пожела, ...
  372 
Вълчицата нададе силен вой,
запрати го нагоре към луната,
но пусто беше в мрачния усой,
самотна ѝ отвърна тишината.
Изправена над стръмните скалѝ, ...
  618  17 
Чадърът ми е шарен, на цветя.
За мене всичко пъстро е красиво.
По устните усмивка засия
и вече нищо не е толкоз сиво.
Дъждът душата своя изваля ...
  477 
Коя си ти? И откъде дойде?
Изглеждаш по детински тъй невинна.
А покрай мене вятърът плете
от жълтите листа жилетка фина.
Наметна те и с нея засияха ...
  638  11 
Не се сбогувай с мен. Кому е нужно?
Отдавна във очите не вали.
Светът отвън е ярък и събужда
копнежи нови. Вече не боли.
Не се сбогувай с мен и отиди си, ...
  1218  17 
ПОСВЕЩЕНИЕ
За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори. ...
  2339 
Аз съм ти и ти си аз. Бяхме.
Сега аз съм аз и ти си ти.
Различни пътища.
Различни посоки.
Луната горчи. ...
  1288 
Проклятието на певеца
Лудвиг Уланд
превод Пенчо Славейков
Отколе замък дивен, издигнат над мъгли,
тъмнееше се мрачен над мрачните скали, ...
  2381 
Просто ден. Беше някаква сряда.
Дълъг ден, отегчителен ден.
Сякаш в гърлото нещо присяда,
брули листите вятър студен.
Беше сряда. Отиде си ти. ...
  471  16 
У дома съм. Седя и си мисля
колко злоба се крие във хората,
как се шири и буйно разлиства,
а те сладко се хранят с отровата.
После плюят в лицето на някого ...
  510 
Гори свещта. Часът е полунощ.
Отключва се порталът към смъртта
и втурват се оттам събрали мощ
вампири, некромани, зомбита.
Луната е червена като кръв. ...
  830  13 
***
Тих
вопъл.
Протяжен.
Майка плаче ...
  410 
Не мога да опиша Любовта,
аз просто я живея с всеки дъх.
Вълшебница и вещица е тя,
бездна за едни, за други – връх.
Опитвал ли си да рисуваш слънце ...
  519 
Студено е. Ще пиша за дъгата,
която чакам с пролетния дъжд,
да излекува есенния вятър
и снежните човеци наведнъж.
Макар че е студено, си мечтая ...
  323 
Аз съм тази, в чиято усмивка се влюби.
Аз съм тази, чиито мечти ти погуби.
Аз съм тази, която до тебе застана.
Аз съм тази, която превърна във рана.
Ще ме познаеш по бързия пулс на сърцето. ...
  354 
Време за радост.
Цъфнали жълтурчета,
ромон на поток.
Време за тъга.
Небето мастилено ...
  480 
Опушен бар. Кълбетата от дим
загадъчно размиват светлината.
Сред тях сме аз и ти - очи без грим,
танцуваме танго със самотата.
Акордеон изплака тъжен звук, ...
  1395  18 
Не те родих, не бе ми отредено,
навярно много грешна съм била.
Залутах се из звездното вретено
и продължих да вярвам в чудеса.
Ти бе звездичка мъничка и мила. ...
  363 
* * *
Око на тигър
Жълто кехлибарено
Смъртта те дебне
* * * ...
  760 
Отлиства календарът ден след ден
и все по-бързо времето се ниже.
Октомври се изправи срещу мен
и размаха шапката си рижа.
Поклон ми стори ничком до земята ...
  903 
Наблюдавам как падат листата
и във техния полет красив
аз усещам дъха на земята,
който блика от всички страни.
От дъжда, който носи прохлада, ...
  666  11 
Как да разкажа за болката дето реже от ляво,
дето пари в очите и краде от съня?
Тя се мята във нас, от тъга полудяла
и е глуха за думи, и не вижда деня.
Тя кънти във ума като бясна стихия ...
  784  15 
Оранжевото плува във мечтите
изпълнени със блян и със надежда.
В оранжево проблясват и звездите
на вечерта в копринената прежда.
В оранжевия сок на портокала ...
  373 
Оседлай ми най -бързия кон,
да препусна със него към изгрева,
че животът върви по наклон
и усещам как губя красивото!
Оседлай ми! Ще хвана юздите му ...
  503  12 
Във тебе скрит е мракът.
При мен са цветовете.
И светло е нататък.
Примамлива – пътеката.
Пусни я светлината, ...
  999 
Дали кралица съм или слугиня,
дали съм блудница или светица?
На кой му пука? Леко ще премина
през тоз живот - коварна плетеница.
Ще търся хората със светлина, ...
  341  14 
Не съм те търсила, Любов.
А ти дойде, донесена
от есенния вятър.
Поспря до мен. Попита:" Накъде?"
Не знаех аз. ...
  432 
Не пита Любовта дали готов си
да полетиш със нея в небесата,
ще можеш ли товара ѝ да носиш,
ще издържи ли порива душата.
Тя просто като буря те връхлита ...
  709 
Не вземай ти живота на сериозно,
от него жив не е излязъл никой,
не слагай му украси и помпозност,
а го живей и никого не питай
дали добър е или пък е лош, ...
  355 
Дъждът се лее на ресни безкрайни,
прогизнала е сивата му риза.
Разказва ми той приказки омайни,
събрани от далече и от близо.
За ято щъркели пътуващи на юг, ...
  342  11 
Разкажи ми , Любов, за твоите пътища тайни,
по които вървяла си дълго, надвила умората,
и в сърцата човешки си вплитала клетви за вярност,
за надежда и обич, за копнежи и скрита тревога.
Разкажи ми, Любов, за твоите сънища парещи, ...
  524 
Пътувам по спиралата на чувствата
полекичка, за никъде не бързам.
Не искам да попадна пак във лустрото,
че после кой от там ще ме измъкне?
Аз искам да живея и да дишам, ...
  327 
Защо харесвам толкова зеленото?
Дали защото носи радостта
от пролетно пробуждане във вените,
или защото вярвам в чудеса?!
А може би , защото то е смесило ...
  372 
От ден на ден навлизаме във делника
на нашето житейско ежедневие,
а лятото, тоз дяволит безделник,
отпраши си без капка угризение.
Отиде си преди да сме усетили ...
  381 
Небето се пропука от тъга,
реките със сълзите си напълни,
а вятърът си свири със уста
и бяга между копията - мълнии.
Дърветата със клоните изтриват ...
  323 
Propuestas
: ??:??