Patrizzia
2.241 el resultado
На Б.
Да кажем, че не съм с характер лесен. Балканско чедо, значи е чепат,
нахълтах с гръмотевици и песен, в равнинно подредения ти свят.
Метлата носех си, душата чиста и две перца, от скалните орли,
изписвах нощем стихове по листа, а знаех – от носталгия боли. ...
Да кажем, че не съм с характер лесен. Балканско чедо, значи е чепат,
нахълтах с гръмотевици и песен, в равнинно подредения ти свят.
Метлата носех си, душата чиста и две перца, от скалните орли,
изписвах нощем стихове по листа, а знаех – от носталгия боли. ...
249
6
11
Ясен Месец – пастир води тихо звездите на паша
и една по една ги изгубва по Млечния път,
тази нощ всяка нота от сънена птица е наша
и по пътя ни чанове – златни, небесни звънят.
Сънен вятърът сбира в градината спомени сини, ...
и една по една ги изгубва по Млечния път,
тази нощ всяка нота от сънена птица е наша
и по пътя ни чанове – златни, небесни звънят.
Сънен вятърът сбира в градината спомени сини, ...
246
5
5
Обичам думи да мълвя –
не съвсем подходящи.
Ти оплети ме, синева,
с нишки – тънко звънящи.
И от верига, хомот ...
не съвсем подходящи.
Ти оплети ме, синева,
с нишки – тънко звънящи.
И от верига, хомот ...
605
1
Ухае вън прането ми – изпраното
и бирата сега ми е по-пивка,
самичка аз потупвам се по рамото,
поръчвам по транзистора усмивка.
В прозорците прелива светлосиньото, ...
и бирата сега ми е по-пивка,
самичка аз потупвам се по рамото,
поръчвам по транзистора усмивка.
В прозорците прелива светлосиньото, ...
259
5
9
Дълбае болка алена, неистова,
дали пък няма аз да поумнея?
На малко поопърпаните листове
описвам в стих и себе си, и нея.
Познайници сме стари и отровата, ...
дали пък няма аз да поумнея?
На малко поопърпаните листове
описвам в стих и себе си, и нея.
Познайници сме стари и отровата, ...
225
6
7
Съвсем "кепенците ще хлопна," две котки, куче, мъж и стряха
и вятърът – на слънце опнат, да си бърбори: —" Прави бяха,
онези, дето всеки ден повтаряха ти, че си чудна,
друг ако беше, питай мен, отдавна вече да е луднал.
И между манджата, прането, ютия, дворче и градина, ...
и вятърът – на слънце опнат, да си бърбори: —" Прави бяха,
онези, дето всеки ден повтаряха ти, че си чудна,
друг ако беше, питай мен, отдавна вече да е луднал.
И между манджата, прането, ютия, дворче и градина, ...
249
2
5
Живях с предчувствие за ласка,
и пеех – от зори, до мрак.
Живот на челото издраска:
"Глупачка си! И още как."
Вземи си тъпите куплети ...
и пеех – от зори, до мрак.
Живот на челото издраска:
"Глупачка си! И още как."
Вземи си тъпите куплети ...
704
4
6
В розите фея спинка,
Месечко грее вън,
точици от калинка,
светят звезди. Насън
вятърко си припява ...
Месечко грее вън,
точици от калинка,
светят звезди. Насън
вятърко си припява ...
647
3
6
Старици с длани черни и напукани,
приглаждат си забрадките. Едва
замлъкна попрегракнала от кукане,
онази кукумявка. И трева
душѝ полека в дворчетата китките, ...
приглаждат си забрадките. Едва
замлъкна попрегракнала от кукане,
онази кукумявка. И трева
душѝ полека в дворчетата китките, ...
274
7
11
Високо горе розите цъфтят,
в тревата снежнобяла маргарита,
с оченце златно смига и се пита:
—"При мен пчели дали ще долетят?
Дали ще милват скромния ми цвят, ...
в тревата снежнобяла маргарита,
с оченце златно смига и се пита:
—"При мен пчели дали ще долетят?
Дали ще милват скромния ми цвят, ...
356
8
8
Мед полепва по златисто пладне
сипе ноти ясен птичи глас,
паяжинка тънка в миг ще падне,
ще ни свърже нежно. Ти и аз.
И вали прашец от пеперуди, ...
сипе ноти ясен птичи глас,
паяжинка тънка в миг ще падне,
ще ни свърже нежно. Ти и аз.
И вали прашец от пеперуди, ...
263
4
10
Понеже съм по-щура от най-щурите
и с триста откачалки съм в главата,
когато "мерим си литературите",
все моята излиза най-чепата.
Понеже нямам никакво търпение ...
и с триста откачалки съм в главата,
когато "мерим си литературите",
все моята излиза най-чепата.
Понеже нямам никакво търпение ...
732
5
13
Ще тръгна бързо, вятърът ще вземе,
угасналите въглени в стърнищата,
разкъсал в полет нещото и нищото –
човешкия ми порив. И навреме.
Едва загърбвам делник – дребнотемен. ...
угасналите въглени в стърнищата,
разкъсал в полет нещото и нищото –
човешкия ми порив. И навреме.
Едва загърбвам делник – дребнотемен. ...
343
4
6
От грапавото гръбче на рапана блестят в очите ни зрънцата сол
и юни ми се моли да остана, усмихнат до ушите, млад и гол.
Къдриците, до бяло изрусели, очите с цвят на лятно зарево,
целувките му биха ли ме спрели? И има ли изобщо за какво?
Дошло е вече време да си ида, при моя синкав, тайновит Балкан, ...
и юни ми се моли да остана, усмихнат до ушите, млад и гол.
Къдриците, до бяло изрусели, очите с цвят на лятно зарево,
целувките му биха ли ме спрели? И има ли изобщо за какво?
Дошло е вече време да си ида, при моя синкав, тайновит Балкан, ...
293
10
11
Разплакано лято. Не знам и дали
тъй, просто от скука дъждът си вали.
Врабци под стрехата се гушат.
А сив котарак, със зелени очи,
полегнал на прага притворно мълчи, ...
тъй, просто от скука дъждът си вали.
Врабци под стрехата се гушат.
А сив котарак, със зелени очи,
полегнал на прага притворно мълчи, ...
307
3
7
Ти – синя сенчица въздишаш пак,
с гласа на трепетно зовяща песен
и пада ничком, слуша те унесен
коприненият летен полумрак.
В тревите, де не стъпва людски крак, ...
с гласа на трепетно зовяща песен
и пада ничком, слуша те унесен
коприненият летен полумрак.
В тревите, де не стъпва людски крак, ...
213
4
2
Когато моите очи съвсем помръкнат
и старчески ръцете са – треперещи,
стилът ми стане по небрежному размъкнат,
дали тогава в спомен ще намериш ти,
онази – лудата, която си обичал, ...
и старчески ръцете са – треперещи,
стилът ми стане по небрежному размъкнат,
дали тогава в спомен ще намериш ти,
онази – лудата, която си обичал, ...
194
3
3
Борса ли е светът ни,
или битак? Не знам.
Нимби ли за безпътни
някой продава там?
Нафора – за вечеря ...
или битак? Не знам.
Нимби ли за безпътни
някой продава там?
Нафора – за вечеря ...
190
3
2
За добротата ми се пише,
онази, дето си мълчи.
Аз – смотан интроверт – излишен,
не мога с вашите очи
света край мене да погледна, ...
онази, дето си мълчи.
Аз – смотан интроверт – излишен,
не мога с вашите очи
света край мене да погледна, ...
262
6
6
И стара песен с тих рефрен,
погалва ме. Позната длан.
Посяда тихичко до мен
мигът - отдавна изживян.
Забравен танц света върти ...
погалва ме. Позната длан.
Посяда тихичко до мен
мигът - отдавна изживян.
Забравен танц света върти ...
235
4
7
И клюмнаха безпомощните, немите,
словата ни. С извадена душица.
И с крясъци решава си проблемите,
на егото тълпата многолица.
Смалиха се – искрици в прогореното, ...
словата ни. С извадена душица.
И с крясъци решава си проблемите,
на егото тълпата многолица.
Смалиха се – искрици в прогореното, ...
202
5
5
И следвам я, съдбата си нелека –
път без начало и без край,
но нейде в тъмното сияй
божествената същност на човека.
Приятелю, ръка подай! ...
път без начало и без край,
но нейде в тъмното сияй
божествената същност на човека.
Приятелю, ръка подай! ...
300
4
4
Под общия ярем сме свели
глави и морни рамене.
И знам, че нямаме недели,
да помечтаем с теб поне.
Бавно сякаш ни убива бавен кръг в една посока, ...
глави и морни рамене.
И знам, че нямаме недели,
да помечтаем с теб поне.
Бавно сякаш ни убива бавен кръг в една посока, ...
174
2
2
Тази сутрин отрано, отрано,
грейна слънце в зелени треви,
топъл вятър стои, до коляно
и измислици разни мълви.
Как обичал единствено мене ...
грейна слънце в зелени треви,
топъл вятър стои, до коляно
и измислици разни мълви.
Как обичал единствено мене ...
234
8
9
Все уча се да си подбирам битките,
но някак не успявам да преглътна,
удавените си слова и плитките
мочури на съдбата си безпътна.
А дал ми Бог уроци и учители, ...
но някак не успявам да преглътна,
удавените си слова и плитките
мочури на съдбата си безпътна.
А дал ми Бог уроци и учители, ...
256
9
10
Череши нося, шепа или две,
че от април е време дъжделиво.
Дългът синовен тихо ме зове,
донесох ви и питка, и колѝво.
И тук – гълчава, хора, суетѝ ...
че от април е време дъжделиво.
Дългът синовен тихо ме зове,
донесох ви и питка, и колѝво.
И тук – гълчава, хора, суетѝ ...
691
6
5
Тревожат ли съня ти тих, поете?
От речи кухи как не оглуша?
Заря огрява мрака безпросветен,
в родината – робиня без душа.
Какви са синовете ѝ родени, ...
От речи кухи как не оглуша?
Заря огрява мрака безпросветен,
в родината – робиня без душа.
Какви са синовете ѝ родени, ...
425
10
15
То някъде живее, там, където
далечен спомен паметта бразди,
с хвърчило денем литва до небето,
говори нощем с ярките звезди.
Не знае за компютри и таблети, ...
далечен спомен паметта бразди,
с хвърчило денем литва до небето,
говори нощем с ярките звезди.
Не знае за компютри и таблети, ...
742
14
12
Стискаш зъби и носиш си кръста, от други скования,
и си жива напук, на инат, не превиваш гръбнак,
обич. Силна си денем, а нощем изплакваш желания,
в стих залутал случайно в съня ти – немил и недраг.
И за него гори на прозореца - стапя се в тъмното, ...
и си жива напук, на инат, не превиваш гръбнак,
обич. Силна си денем, а нощем изплакваш желания,
в стих залутал случайно в съня ти – немил и недраг.
И за него гори на прозореца - стапя се в тъмното, ...
240
5
9
Дори и с мед да е жлъчта покрита,
повярвайте ми – трудно се преглъща
и злобата се киска вездесъща,
душата ми тя иска да изпита.
Срещу ръжèна зная как се рита ...
повярвайте ми – трудно се преглъща
и злобата се киска вездесъща,
душата ми тя иска да изпита.
Срещу ръжèна зная как се рита ...
341
9
12
Стоя без звук зад старото перде
дъждът разказва приказки от вчера,
и слънцето в душата ми краде,
опитвам се причина да намеря,
сред облаци, които се чумерят, ...
дъждът разказва приказки от вчера,
и слънцето в душата ми краде,
опитвам се причина да намеря,
сред облаци, които се чумерят, ...
319
4
10
Присърце е взел навярно, точно мойте грехове,
за секунда да се мярна – бърза кръст да ми кове.
— Слушай ме, ти твар лукава! Ни напред, а ни назад,
с мен – ни дава, ни се дава – щур поет, със собствен ад.
Тук додава, там пък дялка – кръстът крив и туй е то, ...
за секунда да се мярна – бърза кръст да ми кове.
— Слушай ме, ти твар лукава! Ни напред, а ни назад,
с мен – ни дава, ни се дава – щур поет, със собствен ад.
Тук додава, там пък дялка – кръстът крив и туй е то, ...
280
3
5
Наплака ли се? Вече пресушѝ ли,
сълзѝте си сред уличния прах?
За птиците останали без сили,
не ти ли дожаля поне за тях?
За пиленцата – сгушени в гнездата, ...
сълзѝте си сред уличния прах?
За птиците останали без сили,
не ти ли дожаля поне за тях?
За пиленцата – сгушени в гнездата, ...
268
7
4
Тази нощ е ребро на незнаен и древен Адам,
и виси като кост над разрошени, гневни тополи,
аз опитвам от нищото обич и дом да създам,
вън разгонена котка с нагона на дивото моли.
И кънти този вик, но не буди града ни заспал, ...
и виси като кост над разрошени, гневни тополи,
аз опитвам от нищото обич и дом да създам,
вън разгонена котка с нагона на дивото моли.
И кънти този вик, но не буди града ни заспал, ...
254
8
9
Въздушно-златна мрежичка плете,
незримо паяче, увиснало в листака,
мечтите мои тръпно учат се да чакат,
в деня, отворил пак очи, като дете,
и тихо длан протяга към небе, ...
незримо паяче, увиснало в листака,
мечтите мои тръпно учат се да чакат,
в деня, отворил пак очи, като дете,
и тихо длан протяга към небе, ...
750
3
5
Той може само да се измълчи,
стихът написан с вятърните пръсти,
Луната с нежно име ще го кръсти
и ще сведе молитвено очи,
дано успее някак да преглътне, ...
стихът написан с вятърните пръсти,
Луната с нежно име ще го кръсти
и ще сведе молитвено очи,
дано успее някак да преглътне, ...
212
6
11
Помня – беше валяло, блестеше дъга,
и градът ни бе светъл, различен,
ти, приятелю, рече: — "Да минем сега!
Ти момче ще си, аз пък – момиче."
И търкаляше синци заразен смеха ...
и градът ни бе светъл, различен,
ти, приятелю, рече: — "Да минем сега!
Ти момче ще си, аз пък – момиче."
И търкаляше синци заразен смеха ...
612
4
4
Седя си и мечтая си за лято,
за люляци, светулки и запял
захласнат славей. Свива се от жал
сърцето ми, че време непознато,
в което жив си, а не си живял. ...
за люляци, светулки и запял
захласнат славей. Свива се от жал
сърцето ми, че време непознато,
в което жив си, а не си живял. ...
330
5
18
Накъде ли са хукнали облаци сиви, дъждовни?
Закарфичени, дните ни – сякаш в хербарий зловещ,
нощем няма Луна да намеря за пролет разковник,
нито теб, южен ветре – в косите за миг да поспреш.
Недопятата песен, по жиците тихо висяща, ...
Закарфичени, дните ни – сякаш в хербарий зловещ,
нощем няма Луна да намеря за пролет разковник,
нито теб, южен ветре – в косите за миг да поспреш.
Недопятата песен, по жиците тихо висяща, ...
347
8
19
Грешките ми те не опрощават,
уча се да отговарям аз.
Лек живот не ми и обещават,
вестниците в утринния час.
Щедри са на поздравите празни, ...
уча се да отговарям аз.
Лек живот не ми и обещават,
вестниците в утринния час.
Щедри са на поздравите празни, ...
640
1
4
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
