Patrizzia
2.302 el resultado
Изгубих я своята мъничка вяра,
в огромния, пъстрия свят,
тя семенце беше на стрък непокарал,
от тези в снега що цъфтят.
Сега пред икона очите си свела, ...
  295 
В душата ми до днес гнездят соколите,
и шири се безкрайна синева.
Сърцето, екнат ридовете голите,
напролет на елените зова.
Синчецът, кукурякът и копривата, ...
  518 
Тя слънце е и вятър, и мъгла,
и искрена, и странна, многолица
Сто дявола на връхче на игла,
прегърнала детето си светица.
За нея и любим си, и не си, ...
  465 
И понеже отдавна не помните,
че на дъното прашно на скрина,
там под дънките, ризките скромните,
крием рокли от пъстра коприна.
И понеже сме мъжки момичета, ...
  872 
От всичките ви маски ни една,
не си избрах – за мене са широки,
защото имам много имена
и все летя, и в хиляди посоки,
пилея щедро песен, лунен сън, ...
  283 
Подава чашата с отрова,
денят лукав с лъстива длан.
И в новините – нищо ново,
а пътят ни – предначертан.
Жалони кървави издига, ...
  382  12 
Днес Баба Марта от зори до мрак
по "котенцата" на върбите, свели
косите си до бързеите чак,
кончѐта вързала червено-бели.
Повтаря си наум, баячка веща, ...
  257 
Този бокс е голям и студен,и ужасно мирише,
с мойта малка сестричка останахме. Влага и глад
аз съм дребен и слабичък, и съм навярно излишен,
всички други отдавна на топло по къщите спят.
От студените камъни вече болят ме ребрата, ...
  343  15 
Има дни в живота, има, сякаш дявол ги планува.
И приятел, и роднина, от теб всеки се срамува.
И в душата твоя тежко се съмнение вселѝ,
в часове и дни такива нищо те не веселѝ.
Има дни, в които с болка чакаш да зори зората ...
  511 
След хиляди фалшиви разкаяния
в душата ми все повече се мръква.
Клисарят стар пожали и покани я
на вярата в порутената църква.
Крещят в захлас безгрешни край олтарите, ...
  317 
Прекрачила прага, ъглите оглежда,
дори: — Добър ден! – не умее да каже.
Дъхти в огледалото с плаха надежда,
на злобна свекърва. И прах няма даже.
И устните тънки присвива, присвива, ...
  276 
Хей сега ще светне всичко в къщи, от мазата, до проклетия таван,
паяк на корниза ми се мръщи. В някаква мушица мъртва тъпо взрян.
Смътно ми напомня тя за мене. Бръмкам си и лудост не ме пуска.
Полза няма моето летене и не ставам ничия закуска.
Скачай, мъжо, в свойте бързоходки! Скоростно изнасяй се, ...
  285 
Като синци небето хвърчила навърви,
отвисоко да гледат, далеч да летят.
Пролетта да съгледат, прегърнат я първи,
че я чака премръзнал сред болките свят.
Хвърли слънцето тънка мъглица - забрадка ...
  300 
Метлица имам, вярна като куче,
за книжки, сестро – няма да се случи,
за друго не, мишлетата жалея,
стомахче ще ги заболи от нея.
А знаеш – Купидон от мене бяга, ...
  392 
По миглите ти сребърен дъждът,
пороят шие пелерина груба.
Залязват нежно мълнии, блестят
и надалече гръмове се губят.
Аз от тъгата шал ще изтъка ...
  742 
Огледай се, любов! Кога посърна,
усмивката с гримаса как смени?
Денят – надве -натри, едва загърнат,
очите ти – помръкнали луни.
Въртиш дома, (а беше просто къща), ...
  273 
Мои сте, каквито и да сте,
слаби, криви, но с любов люляни.
Всеки стих в душата ми расте –
златен цвят в небесните поляни.
С колко сълзи горки ви полях? ...
  1019 
Изписвам ситно думите на листа,
а те от гняв безсилен пак горят.
Република – ни свята е, ни чиста
и гробът ти обраства неопят.
Народът овчедушно коленичи ...
  359 
Ах тези нощни спомени – вандали. С копита всеки паметта ми тъпче,
напразно нежно вън Луната гали на мрака чер коприненото гръбче,
звездици му дарява, да замърка. Напразно, остри нокти вади той,
издрасква стих в душата ми. Побъркан, съня ми взе и нощния покой.
Оглеждам се, съвсем непроменени, край ме ...
  949 
Колко дълго ще трае в душите ни сушата гладна,
за сирашки сълзи и дъждът от любов ще е кът,
семенца не поникнали, моите думи ще паднат,
в зли понори, но знам, че и там ще цъфтят.
Колко още да сбирам сърцето по тръни крайпътни, ...
  293 
Съвсем, съвсем одрипавели
са небесата, като вас.
Там няма слънце, птичи трели,
там властва думичката: Аз.
Каква е тази горделивост? ...
  432 
Притваря слънце сънени очи,
лозята будят песен, смях, гълчава
по устни тръпни виното запява.
Косарчето, лозарю наточѝ.
Зарежеш ли лозите – спри се морен, ...
  940 
Контошче бело тази нощ скроил е,
снежецът пак на моята авлия.
Покрай стобора не прехвърча пиле,
че не е Малък Сечко аджамия.
В каваците, край тесното сокаче, ...
  1250 
Фчера беши уш нурмална,
бе жина, кату жина.
Днеска знам ли що съ чална,
вика: — "Мъжо, ей мъ на!
Книшки, филми, уперети, ...
  410  16 
Пандемии, потопи, земетръси,
какъв е този (май заслужен) хал?
И в руини превръщаш Ти света си,
на неразумни нявга Си го дал.
Изкупват ли се, Господи? Едва ли, ...
  535 
Усмирителни ризи две-три,
този свят ми надяна – присви ме,
из нормалното нейде се скри
лудостта. Без лице и без име.
И в килия стерилна стаен, ...
  529 
Навън сиротен, леден вятър скита,
от тиха безнадежност е обзет
пак февруари. С нотички от лед
по жиците изписва зла сюита.
И учи зимата отзад напред ...
  312 
Свистят камшици. Жилещи, плющящи.
Нощта препуска. Кон е звездочел,
по пътя Mлечен вихрено поел,
сънят по клепките ми плахо дращи,
изписва йероглифи – позлатени, ...
  369 
Камък, по камък сбираш по пътя,
хвърлен небрежно. Като по пес.
Изворът чист на душата ти мътят.
Тъй беше вчера, така е и днес.
А ако нявга (дай, Боже!) да бъде, ...
  283 
Опитва януари да избърше сълзите ми сред браздулици кал
и мисли, че духът ми е прекършен. Ех, друже стари, пак не си разбрал.
Не плача аз, сълзите на небето оплакват тихо грешната съдба.
Аз просто нося времето проклето, жигосало ми кръста на гърба.
Не ме прекършват бури, урагани, инатът ми за трима ...
  488  15  11 
Ще отлетя в глухарчения рай,
там славеите пеят вечер всяка.
В забравения и далечен край,
мечтите мои сбъднати ме чакат.
Коприва под прозореца висок, ...
  907 
Провисналите панти ще запеят,
ще трепне сепнат дворът — "Идва тя!
Бръшлян душѝ ме, нямам аз за нея
от майчините, пъстрите цветя."
А в къщата, отдавна ослепяла, ...
  284 
В сто каруци пътува нанякъде болна, без сила,
тази зима. По пътя ѝ вятърът тихо квичи.
Пролетта коленцата под дрипите шарени свила,
под косите си цигански крие лъчисти очи.
Полумъртвите кранти каруците влачат, едва ли, ...
  636  14 
Щом дойде на живота край,
по-нежно любим, суеверно,
с прощална светлина, сияй,
последна обич, ти, вечерна.
Под небосвода засенен, ...
  757 
Върви и сплита с нежните си пръсти,
на плитки оголели дървеса,
нощта. Те никак весели не са,
а вятърът пред църквата се кръсти.
Дали е зима? Кална. За кого са ...
  852 
Прокъсаните пряпорци кървят,
белеят кости по полета чужди
и нямаш сънародник, нито брат,
сред дребните си ежедневни нужди.
Купуват и продават на кило, ...
  321  14 
Някои ѝ казват откачѐна, ,
с пръст на чѐло, тайно, зад гърба.
Други пък – принцесата надменна,
трети пък – брантѝя* по съдба.
Даже птиците летят по двойки, ...
  907 
Пълен е с простаци безпардонни,
този свят. Изгърби се съвсем.
Лустрото когато се изрони,
истинския лик ще им съзрем.
Нито съм известна, ни богата, ...
  353 
Още твойто име в моя стих горѝ,
шепне, като птица и пее балада,
името ти пазя в звездните корѝ,
времето зад него в пропасти пропада.
Бо̀ри се едничка с забравата тя, ...
  767 
Днес премръзнала явно прегракнало би
отдалече църковна камбана.
леден вятър без жалост подхвана,
гръмки звуци, но с кухи до болка съдби.
А за вярващи май е студено, дори ...
  828 
Propuestas
: ??:??