Plevel
159 el resultado
Не е студено в мен, не е студено.
Единствено е хладен днес сезонът.
Дърветата с отичащи се вени,
цветята като спомени се ронят.
Листенце по листенце ще изплачат. ...
  1096  25  34 
След малко, когато и последната къща остана зад тях, пътят се нагъна и заприлича на кардиограма. Кобилата пореше тъмницата, сякаш прокарваше електричество по нея, като ту се издигаше, ту тъкмо изкатерила възвишението, гръбнакът ѝ се накланяше и слизаше тежка по склона. Мускулестите крака се набираха ...
  1320  11  31 
Изплаши я хаосът, който намери в себе си, хлопвайки вратата. Наостри ушета. Навън тишината засвистя. Тръпки, напомнящи капки дъжд се отекоха в нея, като след буря. Закапчукаха бавно една в друга, смесвайки се и след малко усети, че не е в състояние да мисли.
Завъртя се в стаята, но я обхвана горещин ...
  942  13  36 
Когато се намериха на другия край, арабинът я запозна с Алтафина, а Надя впечатлена от свободолюбивото животно, съвсем забрави да се пази от светлината на крушката. Насим изглеждаше горд, галеше и потупваше изплашената кобила в обора, обясняваше на Надя за нейната порода, докато момичето го наблюдав ...
  1502  11  30 
Живееше на седмия етаж.
И всяка нощ се канеше да скача.
Но все не му достигаше кураж,
да хвръкне като птица срещу здрача.
Назад погледне – кален, черен път. ...
  1128  10  20 
На другия ден, редом до арабина стъпваше едра, червеникава кобила. От пръв поглед я хареса – висока, лъскава, с хубав меден косъм, с бляскави очи и жив поглед. Личеше си, че хубаво е гледана, дори не се сети да прави пазарлък със собственика ѝ.
Веднага се разчу от двата края на реката – Насим купил ...
  1077  12  25 
Успокои се след малко арабинът, преоблече се и включи телевизора. Лежеше на леглото и мислеше. Допреди малко място не можеше да си намери, а сега притихваше, прехвърляйки няколкото секунди в главата си. На всички краища ги прехвърли, на конци ги направи, на шепот, дихание, на усещане, а после те се ...
  824  12  28 
Отцедиха се и последните капки дъжд, стекли се по склона на пътя, оставяйки след себе си цветна дъга. Летният дъждец беше излъскал асфалта като огледало. Огледа се слънцето в огледалната шир уж като за последно. Разреса си косите и лека-полека залезе зад планината. Блесна небето, за да го изпрати с ...
  1659  16  35 
До три часът Насим не мигна. Освен юлската жега, сега и друго го мъчеше. Отиде в баничарницата и заметна една хавлия на врата. Захвана се да меси тестото, но бялото видение пак се появи. Опиваше се да сравни момичето с Цветелина – дъщерята на Гошо, но – не! Не беше Цвети, нея щеше да я познае. Друга ...
  1058  10  25 
В делничен ден нощите бяха съвсем тихи, но към три часа, щом кучетата се разлаеха, на всички ставаше ясно, че Насим отива към баничарницата. Излизаше в три, а към десет часа сутринта се връщаше. Когато се върнеше, въртеше се напред – назад из двора; влизаше, излизаше от вкъщи; носеше разни багажи, м ...
  901  16  25 
Любопитни бяха хората, а и предпазливи. В Голямо Село се беше пренесъл някакъв чуждоземец, никой не го познаваше, нов беше и появата на младия мъж се оказа една от най-интересните новини в селото. Макар да ми се струва, че ако не беше попаднал точно на този съсед и къща – не съвсем на тази улица, На ...
  1152  14  24 
Въодушевлението на Мъндьо малко спаднало, когато акушерката му съобщила, че Найден, всъщност е Найдена, но както са казали хората: не можеш да посееш пшеница, а да ти се родят картофи. Затова Мъндьо решил, че Найден се отлага за следващата сеитба.
Акушерката положила дъщеричката в неговите ръце. В м ...
  1685  12  22 
Селото се беше разположило точно в нозете на планината – оживено и голямо, като мравуняк преди дъжд. Щъкаха в него и християни, и мюсюлмани, една и съща тежест носеха, един и същи тютюн пушеха, една и съща камениста вода пиеха, затова и от едни и същи болести умираха, но за да не си смесват кръвта и ...
  2094  15  36 
А новината не беше вече никаква новина. Просто имаше един норматив за рибаря, една браздица, в която ако духнеше малко по-силно вятър, и на водата щеше да му се изпише. А тя беше ясна и проста. С това си на пръв поглед дребно деяние Мусолини се беше изложил пред себе си, пред стопанството си, и пред ...
  1207  10  24 
Вероятно не сте ходили на този язовир да хващате шарани, но ако отидете и останете насаме с въдицата си, няма как да не разберете, че акостиралата на брега, бяла каравана, преминала през кой знае колко бури, е собственост на дребен черничък мъж с шапка.
Роден и записан като Мустафа, на галено Мусчо, ...
  636  20 
- Виждала ли си как танцуват по жарава? – ме попита през пролетта моя приятел, с който не се бяхме виждали отдавна. Той си идваше от време на време от чужбина, обичаше да странства из различни страни и затова аз го наричах Човека Птица.
Бяхме седнали да вечеряме в едно заведение в центъра на столица ...
  805  20 
Този мъж вървеше вече от час по булеварда и нищо не чувстваше. Колко странно би било това усещане за него вчера – да не чувства нищо. Дори сега през май, когато вечерните разходки на влюбените изпълваха въздуха с някаква ароматна недоизказаност, неговата статичност изглеждаше откровено неестествена. ...
  736  20 
Пролетта, каза мама, ще трябва,
да засееш цветята в градината,
да разпукаш пръстта ѝ корава,
до небето да цъфнат баирите.
Тя изглежда дори си представя, ...
  657  14  39 
Ковиде, Любими мой,
откъде се появи?
Цяла нощ топиш ми лой
и във форма ме държиш.
Мисля днес да те сразя, ...
  1405  37 
Обувките хрускат. Мъгла ме люлее,
в снежинки изтича небето сега.
Но няма те, няма. И тихичко пея.
Поне да изплаша за малко снега.
А той да се сепне, да спре да изтръгва, ...
  782  30 
Най-светлите ми чувства все са неми,
а думите се скитат из горите,
на сънища трънящи, черно - бели,
танцуващи дълбоко зад очите.
Зад времето, което ни изплака, ...
  1015  15  34 
Шепотът от устните ти кара липите да цъфтят през октомври. Не е ли странен този цвят през есента?
Иска ми се да го помириша, да го докосна с върха на пръстите си, а само мога да го усещам. Като че в мен се е разпукал и всеки момент ще затрепти от твоя дъх. Притискам гърди, за да го усмиря, но гласа ...
  728  20 
Една жена е завързала хамак на двора за два бора до селската си къща. Къщата е на върха на селото. Прането се вее мокро по теловете. Нощем, когато борчетата заспят, тя лежи в хамака и наблюдава звездите. Обичайно ѝ е хладно, затова придърпва китеник, останал от някогашния чеиз на нейната баба. Вятър ...
  261 
Ресторантът се намираше на ъгъл, където две улици се срещаха и образуваха завой. Едната се отделяше към центъра на града, а другата водеше до път без изход. Знакът беше поставен още в началото на завоя, точно пред колоната от дървета, но повечето от новопристигналите не забелязваха знака и често се ...
  770  19 
Аз чаках те дълго на пясъка див,
изгарях сред пяната бяла.
Защо сте, мечти? Вие удряхте с взрив
най-крехкото в моето тяло.
- Не, няма да дойде. - ми каза с очи ...
  769  16  33 
Колите бучат наоколо. Дъждът кълве с куршуми листата залепнали от външния край на прозореца на колата. Опитва се да разбере какво има отвъд тях. Зад тях. Зад тях съм аз, която също се опитва да разбере какво има там. Зад песента от радиото и меките букви Р. Отвъд речта на певеца. Отвъд сладникавите ...
  1076  20 
Времето прелиташе някъде между 770 - 771г, пр. н. е и размахваше криле в небето над Лацио. По водите на река Албула плаваше малка лодка. В нея весталката Рея, дъщеря на царя на Алба Лонга – Нумитор, бягаше заедно с Марс от Амулий – по-малкия брат на Нумитор, който за да да си гарантира дълго царуван ...
  600  10  26 
След малко сервирах основното. На моя любим му хареса и не пропусна да ме похвали. Гледах го как се храни с апетит, отпива от виното и ме изпълваше тиха радост и удовлетворение. Не бях вярвала дотогава, че да готвя за любим човек, може да се превърне в празник. Той излиза два пъти на терасата да пуш ...
  1246  32 
На херцог Уелингтън трябва да е било кръстено моето кулинарно приключение, защото след като изпекох телешкото, предизвиках на дуел гъбите, мащерката, горчицата и прошутото. Накрая ги завих в бутертестото и намазах с жълтък. Отгоре направих сърчица с формите за сладки и го мушнах във фурната. Изобщо, ...
  612  15 
Прегръщах го дълго и той ми отвръщаше, без да знаем, че се оплитаме като онези дървета, които уж в началото растат наблизо, но по някое време се увиват едно в друго, а после от горското минават и им се чудят. Побутват ги. Почукват ги рейнджърите по корите, прослушват, да чуят живи ли са или аха, ще ...
  637  21 
Закъснях. А от дълго ти пиша.
За дъжда. Как превива треви.
През росата как розата диша,
натежала на стрък се крепи.
Както аз на стеблото отдавна, ...
  762  12  29 
Всеки ден, по едно и също време, тя го чакаше на пейката в парка. Пак по същото време, всеки ден се изсипваше дъжд. С усета на камъче, което потръпва от прииждащата река, тя знаеше, че ще завали, още щом седне на пейката, затова със себе си винаги носеше чадър. И точно в мига, в който тази мисъл мин ...
  655  10  23 
Нетърпението ми запулсира в шията, но намерих опора в повелата ме напред ръка. След секунда, вратата се отвори, а вътре лампата ме ослепи. Докато се окопитя, в обстановката, чух Хари да ми казва, че ей сега ще запали печката, а после всичко се завъртя и около мен се наредиха печка, легло, маса с бял ...
  644  18 
В колата тъмнината ни заливаше и нахлуваше през прозорците. Парното сушеше мокрите ни дрехи полепнали по нас, а пàрата се стелеше почти невидимо във въздуха. Миришехме на хормони. Полетата отстрани свистяха, окъпани в мрак. От завоите – отзад шумяха две пликчета с продукти, които бяхме напазарували ...
  649  15 
- Здравей, Зу. – прошепна в мен. - Така разрешаваш ли да ти казвам?
Стана ми неловко от продавачката, която стоеше отстрани и може би ни чакаше да си изберем нещо. Макар, че не беше от настоятелните, дори от време на време си пишеше нещо в телефона. А Хари ме притискаше отзад. Изгоря ми всичко. „Раз ...
  617  17 
Трудно ми беше да повярвам в нещо толкова абсурдно, лигаво и хлъзгаво чувство като любовта. Още по-малко очаквах, да трае по-дълго от космическо изстрелване. Смятах, че ако оцелея след него, ще се върна на земята по-цинична, зла и разсъдлива. Непреодоляла земното в себе си. Може би предпочитах да бъ ...
  711  13 
След края бе агония мъртвешка.
А после черното снегът поръси.
Студено бе в балетната ми дрешка.
Задушни бяха стегнатите връзки.
Не стигна малката ми длан, да скрие – ...
  638  11  34 
Словата ти капчукат през нощта,
приличат ми на капчици глюкоза.
Обхваната от тяхната наркоза,
дали ще се събудя сутринта?!
Дали на две ще се дели денят, ...
  427  19 
След малко, един, по един чорапите ми излетяха от колата. После и дънките. Хари намали музиката.
- Много те искам, Слънчице. Не мога повече да те гледам. Искаш ли да спрем, защото има още много села нагоре. – почти прошепна зачервен Хари, а гласът му тегнещ от желание, едва го чух.
Разроших си вълни ...
  706  26 
Противно на логиката, но в онзи момент, не възприех думите в песента по заплашителен начин, напротив. Настройваха ме за приключение и дори когато увеличих песента и затанцувах на седалката, си представих, че сме в дискотека с Хари и хиляди звуци и лампи пукат като фойерверки в нас.
- И къде все пак ...
  627  21 
Propuestas
: ??:??