Ranrozar
647 el resultado
При толкова забрани
и тази скрита любов,
която клокочеше в гърдите
на ближния...
(Ах, този сладък плод!) ...
  515  25 
В окото на слънцето
плуват
тъмни, яростни петна.
На кого ли е сърдито?
В утринна прослава чучулига ...
  827  35 
Творецът винаги пътува
през недокоснати пространства.
Самотата му тъгува,
дори когато странства.
За него времето не стига. ...
  698  29 
Стремително засилване и скок
във водната енергия на масите -
пропадаща дъга, пръски на възбог
и ахване на светлина прекрасна.
Немеят думите пред този вик ...
  680  27 
Защо най-близките си, боже мой,
най-лошо ги раняваме при допир?
Първан Стефанов
Защо ли трябва да говоря
в пристрастна, тежка тишина? ...
  4678  37  76 
Да очакваш писмо,
или неписан зов...
Да очакваш вест,
която търси чест!
Да очакваш една ...
  570  19 
О, как се смеят костенурките!
Докато свършат:
току-виж, минали векове.
През цялото време –
някой прави революции, ...
  724  24 
Душата на природата – водата.
Деньо Денев
Затворен в нежното мълчание
на преплуваните чувства,
все още чувам писъка на чайките, ...
  793  22 
Благодаря ти, слънце...
Сократ
Благодаря ти, мой учителю-живот,
че ме научи да обичам:
изгрева на идващия ден, ...
  728  10  32 
Може би някога,
може би никога –
любов някаква
двама застига.
Срещат се някъде. ...
  567  29 
При тази безогледна сеч,
е трудно да закупиш меч!
  565  22 
Както те видях случайно, мила,
тъй с усмивка, ще си ида аз.
Сергей Есенин
Защо ли искаш да съм тъжен?
Поставяш ореол с крила ...
  1526  16  30 
Над смълчаните поляни,
сред притихнали оврази
снегове в умора лягат
силата си да опазят.
Покрай тях пътеки стелят ...
  605  16 
Гледай! Деловите хора
клоунада разиграват...
Гълтат саби без умора
и развличат ни за слава!
Лъвове и мечки стръвно ...
  595  19 
Как да го въздигнем...
Не сме строшили още
оковите заключили душите ни.
Ще построим ли
оня светъл храм, ...
  504  28 
Оглеждат, хитруват, купуват, продават
несметните цветове на дъгата...
Монетен звън небето удря
и блясъкът ги заслепява.
Единствен Бог мълчи от болка ...
  424  16 
Мен ме измъчва красотата...
Павел Матев
Мен ме окриля добротата:
дори загатната във жест,
дори в милувката на вятъра, ...
  639  22 
на Иван Джурелов
От радостта да подариш
до болката да споделиш –
една невидима бразда
докосва нашите сърца. ...
  640  22 
Поезията е меч и лира!
Словото воюва за любов!
Поетът с песен е готов
да живее...
Но и да умира!
  477  28 
Милост към таланта!
Не го погубвайте
с награди...
  606  27 
Вместо обич – скрити интереси.
Вместо слънце – студ и сивота.
Късно зреят ранните череши.
Страх напъпва в сънните цветя.
Дните раснат на години. ...
  4595  45  87 
В паметта на тленното
чувствата се наследяват
и дълго трупани моменти
в следовниците ни изгряват.
Навярно през сезоните ...
  476  21 
Защо сте толкова прилежни?!
И кое ви прави вдъхновени?
Непостигнати постижения
са гласовете ви ефимерни...
Нима сме изборни отроци, ...
  901  21 
Пролетта!
Разцъфнало момиче–
обкичено с цветя!
Пролетта – трепетна тревичка –
зов на младостта! ...
  481  16 
Върти се циганското колело...
Светът край нас е шарена награда!
Тъгата е встрани, но би могло
и нея да афоресаме за радост.
Но защо ни е притрябвала сега?! ...
  507 
Достатъчно се правих мъдър
и нито миг не спестих;
раздавах себе си, превръщах
сълзите на дъжда в стих.
Заплитах слънчевите плитки ...
  491  15 
Трагедията е начало на театър.
Сценаристът отдавна е умрял.
Декори и илюзии се люшват...
Девалвират истинските чувства.
Останали без маски и без грим: ...
  476 
Синът ти, мили Боже, спи
разпънат на леглото!
Каква умора! Може би,
виновна е жената от реброто му?!
Но Ева казва, че не е ...
  432  15 
Няма ли те, аз съм тъжен
в изстраданата самота...
Една магическа окръжност
заключва пулса на света!
Очаквам ранобудни птици ...
  637  25 
Откъснати цветя!
Букет събран в изящна ваза.
Наливаме живителна вода.
Но колко време тя ще го опази?
  456 
Огряна от последните лъчи
на залеза в притихналия ден...
Спомни си с топлота за мен;
и просто малко помълчи.
Ще пърхат мислите с крила - ...
  697  21 
Клада
Не заигравай с мен – ще изгориш!
Пламъци душата ми терзаят...
Ако стихнал огън лумне призори,
ти знаеш ли какъв ще бъде краят?! ...
  5779  66  168 
Бяло и червено - разцъфнала дъга
в нощ усамотена. Кръв върху снега.
Бяло и червено - зов за свобода!
Огнище омъглено. Пророческа следа.
Бяло и червено - везано хоро. ...
  527  13 
Ако нощта е натъжена
дарява утрото с роса.
Разцъфнала дъга поема
към тихи слънчеви места.
И буди небеса и хора ...
  994  34 
в памет на Пламен Ставрев
Боже мой, боже мой!
Все още тя е оцеляла!
Със силата на звезден прибой
иде любовта ми бяла! ...
  907  12 
Зимата ни опрощава греховете
с безмилостните ветрове,
когато сняг в косите ни засвети
и бащин глас в съня зове.
Тогава нощите са тъй безкрайни, ...
  679  12 
Всяка дума е излишна,
но ръцете ни се търсят
като полюси различни,
ако любовта възкръсва.
Всяка дума е излишна. ...
  475  11 
Нека Бог ти прости,
но на мен ми е трудно...
Вярно е, ангел си ти,
но и Бог би се чудил
как потъпкваш любов ...
  935  14 
Кое ли блюдо в мен ще натежи -
разумът или сърцето?
В опора нежна животът ги държи
между земята и небето.
Смълчано нося съдбовния си кръст. ...
  414 
На Татяна и Павел
Ако всичко е сън -
защо чезнат разстояния?
Ти дойде със звън
на пролетно ухание. ...
  468 
Propuestas
: ??:??