Ranrozar
632 el resultado
Избухва пламък свещен
от кладата в твоите зеници!
И две отронени звездици
полетяха като птици,
за да докоснат теб и мен.
  355  19 
Положи залезът червена длан
по върховете уморени.
Денят отстъпи замечтан
край мълчаливите морени.
Припадна вечерната тишина ...
  554  14 
Минава лятото в копнеж
с намеци за ранна есен.
Ята натирени от скреж
разпяват стара песен...
Хората залутани сред тях, ...
  618  21 
Явно взел по късче от душите
ви. И блясък топъл от очите!
На възел вързал и сърцата...
Такива са те – децата!
И от усмивката на мама... ...
  551  25 
Те имат нужда от близост-
тъй както облаци в небето
събличат слънчевите ризи,
преди да се излеят в битието.
Те имат необятната вяра, ...
  575  11  12 
В памет на полк. Петко Йотов
Живеем в трудни времена.
За лесното въздишат много.
Предците ни спасиха знамена!
Реликвите ни гледат строго. ...
  646  15 
Исках да те нарисувам ей-така:
невинна, замечтана, не познала болка!
Но в очите ти се трупаше тъга,
подобно неизплакан,жаден облак...
Щях душата ти така да отразя, ...
  708  14  23 
Добрите стават по-добри,
а злите съвсем освирепяха.
ПЪРВАН СТЕФАНОВ
В отразените топли лъчи
на слънчевата необятност – ...
  1021  11  20 
Защо да крия? Няма да се срещнем
през лятото на не едно желание.
Вината е невиновна по човешки,
когато търсим близост от разстояние.
Тъй трудно е със слово да докосна ...
  602  10  26 
От дълго разпилени чувства,
нови чувства едва събирам.
Едва ли е някакво изкуство –
трудно да живееш; лесно да умираш.
Но нали над нас небето е общо? ...
  724  14  26 
От къщата на споделените мечти
до разрухата в душите ни...
Едно мълчание ще ни спести,
че забравихме да се обичаме!
Забравихме ли? Едва ли е така! ...
  829  18 
в памет на Петър Алипиев
В този изящен момент,
откровен и празнично жив,
небе ти рисуваш над мен.
Пейзажът е търсен мотив. ...
  516  11 
Предчувствам
несломимата екзалтация
на лятото...
Там някъде където
вълните на морето ...
  480  18 
на Стефан Чирпанлиев
Пожелах ви ясно време,
но от мене не зависи:
дъжд и бури ни превземат,
ветрове душите чистят. ...
  616  27 
И след това ще се усмихна,
ще кажа: "Нищичко, за Бога!"
Хуан-Рамон Хименес
Няма нищичко да кажа.
Ако болката е стон - ...
  566  12  25 
на Радка и Койчо
Колко сте мили и добри!
Не бих могъл друго да желая.
Жената меси утринни зари.
А мъжът, до нея озарява... ...
  528  11 
Цял живот те нося като кръст -
почти пет века желание!
Пазя те в себе си тайно,
като хайдушки огън в Балкана.
Търся след падение и мрак ...
  524  23 
Под тази тиха белота,
премръзнала, но оцеляла,
живеят топлите лета...
Но тя за любовта е цяла.
Живее мраз над топлота – ...
  708  16  30 
Потоп ли мина,чума ли вилня
в гръдта на кръгозора,
та станаха на мрак и тишина
и фауна и флора.
ГЕОРГИ БРАТАНОВ ...
  703  31 
***
От сгъстените паузи на тишината
до непредвидени простори –
оживява песен недопята,
която мълком ми говори.
И аз стоя пред нея захласнат, ...
  846  11  24 
***
Като клето сираче,
като удавник в море,
като вик в здрача,
който зове брегове...
Като слънце без изгрев, ...
  630  12  29 
Когато имаш
нужното обичане -
не търси причината.
Това е любовта!
Когато търсиш ...
  503  10  26 
Смъртта е тайната, която
за живите е предразсъдък.
Зад границата на земята
витае неизвестна бъдност.
Там диша тиха вечност. ...
  535  11  31 
***
И всеки миг е изненада,
че още в тебе съществувам.
Дори пътят ни съвпада
и времето безгласно будува.
Но колко повторения остават ...
  424  20 
На изгреви и залези богат,
на неочаквани обрати –
аз приемам съдбата
на този неизбежен свят.
Но винаги ще търся път ...
  746  23 
Някак неудобни са пространствата...
Нима това е окончателен кръг?
Разрушените чувства странстват,
но накрая всеки си намира кът.
И в този тъй уютен,нежен ъгъл ...
  576  17 
***
Връхлита изотгоре снежната вода,
а ти си черга нераздиплена!
И удар след удар нанасят следа
върху душата ти умислена. ...
  651  24 
Всяка прошка моли за любов -
погледни към небесата.
Дори след плач, небесният покров
е съпричастен на душата.
Дори тогава, когато след тъга ...
  565  10  20 
Но можеше да бъде друго,
а не това, което е сега.
Защото любовта е чудо,
накапано от капчици тъга.
Тъга – от неразбрани чувства, ...
  693  25 
Не е ли трагично
да назначат
лирик за Началник?
И може ли личност
да язди ...
  786  20 
Тъй твърде сложни са нещата,
че кой ли може да ги обясни?
А всъщност: Рождество и Разпятие
събират изпитните ни дни.
Другото е дреб от плява... ...
  526  25 
Капитален паралинч
Банков брейк
Ромео и корвета
Пръстенът на Нибелудналите
Война и клир ...
  527  25 
на Латинка-Златна
Поклон пред чудотворните икони
на българския православен храм!
Преминали през изпитни сезони,
те неизменно ни посрещат там. ...
  737  26 
Да седнеш край ниската маса на село
сред птичи хор от гласове,
пред хляба и солта на дните.
Да споделиш с близките си залък:
благословен от мисъл и от дело. ...
  762  15  36 
Тонка излезе от родилното, носейки малкия Асен, но не искаше да вдигне поглед от земята. Очите ѝ, като приковани следяха тротоара с неговите сиви плочи.
Някой извика името ѝ, но тя продължи да върви в унес, без да схване посока и глас. Този някой се оказаха двама-впрочем, беше семейството​...
Любка ...
  2124  46 
Внукът ни е мъж голям!
Плаши мечките в гората...
И си ръкопляска сам;
и усмивка грее му в устата!
Внукът ни препуска с кон! ...
  1039  42 
на Мария
Ти ме гледаш лежерно -
това е сигурен знак,
че за теб съм безбрежие -
нямаш нужда от бряг. ...
  758  22 
в памет на Георги Братанов
Сърцето, твоето сърце,
ще издържи ли на събитията днешни?
Ти протягаш двете си ръце,
за да опазиш любовта от грешки. ...
  500  14 
Падал съм от кон.
Падал съм от магаре.
Трупам сезон след сезон
в душата си чергарска.
Скитам тук и там. ...
  551  18 
на Павел
И все пак искам да ти кажа,
че родословното дърво е живо,
когато с кръвта ни е помазана
следата, сторена прежѝве. ...
  469  11 
Propuestas
: ??:??