Ranrozar
647 el resultado
Ей ме на! Лазя по паважа...
Аз съм мнима демокрация...
Но под сурдинка ще ви кажа:
деградирам от градация!
  918  23 
В памет на Евтим Евтимов
Не мога във ритъм да пиша.
Загубих и чувство за рима.
Но още с обич въздишам!
И пея за да ме има. ...
  598  19 
В памет на Павел Матев
Това което тук остава
е есента, есента... А тя
носи изпепелена жарава.
Нима е феникс любовта? ...
  629  10 
Нима живееш още тук -
наранена, но оцеляла?
Стъпките ти - беззвучен звук.
Усмивката ти - надежда бяла.
От погледа ти вече знам, ...
  604  26 
Ти ще останеш тук:
в ухание от разцъфтяла роза,
в подбалканското поле, на юг
с тракийските си коловози.
Ти ще останеш тук, ...
  741  10  21 
Тъй е запленен октомври,
че изглежда няма грижи.
Топъл есенен бездомник:
пред очите ми се ниже.
Разпилява се богато, ...
  1274  12  35 
Есен е. Полето се нашари
с вятър и мъгла...
Врани грачат край кошарите.
А друга есен би могла
да смени пейзажа! ...
  590  29 
на Георги Константинов
Когато тази лятна нощ будува
сред звездния разкош в незнание,
ще изповядам своето признание,
преминало през чувствени заблуди; ...
  592  13 
Ако ти си Жулиета,
съвсем далеч съм от Ромео.
Щом прекрача парапета -
близките ни ще се поболеят!
И Монтеки; и Капулети ...
  695  14 
Заболях тежко -
от безсърдечие и безразличие
към околните и към себе си.
Отидох на лекар за преглед.
Той ме класифицира: здрав ...
  646  31 
Добре дошло троянско конче!
Ти си ми подарък
от мнимите приятели,
които в теб се крият...
Слънцето поляга в залез ...
  1598  23 
Когато те зоват по име
и душата ти премалява
от ехото топло и зримо...
Облаците се смаляват.
Когато в теб луна изгрее ...
  441  23 
> Не си отива слънцето от мен.
>
>
>
> Георги Братанов ...
  460  14 
... И накрая Бог ще ни спаси
с кой каквото сам си е заслужил.
Денят - безпаметно красив
ще се прелива: ей така, наужким.
И ще забравим мисли и тела- ...
  1360  12  37 
И в края на началото
ще се повтаря окончателно
раздялата на цялото:
защото пътят е многострадален.
Къде ни води Моисея? ...
  538  16 
Избухва пламък свещен
от кладата в твоите зеници!
И две отронени звездици
полетяха като птици,
за да докоснат теб и мен.
  372  19 
Положи залезът червена длан
по върховете уморени.
Денят отстъпи замечтан
край мълчаливите морени.
Припадна вечерната тишина ...
  563  14 
Минава лятото в копнеж
с намеци за ранна есен.
Ята натирени от скреж
разпяват стара песен...
Хората залутани сред тях, ...
  643  21 
Явно взел по късче от душите
ви. И блясък топъл от очите!
На възел вързал и сърцата...
Такива са те – децата!
И от усмивката на мама... ...
  562  25 
Те имат нужда от близост-
тъй както облаци в небето
събличат слънчевите ризи,
преди да се излеят в битието.
Те имат необятната вяра, ...
  587  11  12 
В памет на полк. Петко Йотов
Живеем в трудни времена.
За лесното въздишат много.
Предците ни спасиха знамена!
Реликвите ни гледат строго. ...
  656  15 
Исках да те нарисувам ей-така:
невинна, замечтана, не познала болка!
Но в очите ти се трупаше тъга,
подобно неизплакан,жаден облак...
Щях душата ти така да отразя, ...
  721  14  23 
Добрите стават по-добри,
а злите съвсем освирепяха.
ПЪРВАН СТЕФАНОВ
В отразените топли лъчи
на слънчевата необятност – ...
  1040  11  20 
Защо да крия? Няма да се срещнем
през лятото на не едно желание.
Вината е невиновна по човешки,
когато търсим близост от разстояние.
Тъй трудно е със слово да докосна ...
  614  10  26 
От дълго разпилени чувства,
нови чувства едва събирам.
Едва ли е някакво изкуство –
трудно да живееш; лесно да умираш.
Но нали над нас небето е общо? ...
  738  14  26 
От къщата на споделените мечти
до разрухата в душите ни...
Едно мълчание ще ни спести,
че забравихме да се обичаме!
Забравихме ли? Едва ли е така! ...
  845  18 
в памет на Петър Алипиев
В този изящен момент,
откровен и празнично жив,
небе ти рисуваш над мен.
Пейзажът е търсен мотив. ...
  527  11 
Предчувствам
несломимата екзалтация
на лятото...
Там някъде където
вълните на морето ...
  492  18 
на Стефан Чирпанлиев
Пожелах ви ясно време,
но от мене не зависи:
дъжд и бури ни превземат,
ветрове душите чистят. ...
  639  27 
И след това ще се усмихна,
ще кажа: "Нищичко, за Бога!"
Хуан-Рамон Хименес
Няма нищичко да кажа.
Ако болката е стон - ...
  576  12  25 
на Радка и Койчо
Колко сте мили и добри!
Не бих могъл друго да желая.
Жената меси утринни зари.
А мъжът, до нея озарява... ...
  543  11 
Цял живот те нося като кръст -
почти пет века желание!
Пазя те в себе си тайно,
като хайдушки огън в Балкана.
Търся след падение и мрак ...
  541  23 
Под тази тиха белота,
премръзнала, но оцеляла,
живеят топлите лета...
Но тя за любовта е цяла.
Живее мраз над топлота – ...
  717  16  30 
Потоп ли мина,чума ли вилня
в гръдта на кръгозора,
та станаха на мрак и тишина
и фауна и флора.
ГЕОРГИ БРАТАНОВ ...
  715  31 
***
От сгъстените паузи на тишината
до непредвидени простори –
оживява песен недопята,
която мълком ми говори.
И аз стоя пред нея захласнат, ...
  872  11  24 
***
Като клето сираче,
като удавник в море,
като вик в здрача,
който зове брегове...
Като слънце без изгрев, ...
  668  12  33 
Когато имаш
нужното обичане -
не търси причината.
Това е любовта!
Когато търсиш ...
  521  10  26 
Смъртта е тайната, която
за живите е предразсъдък.
Зад границата на земята
витае неизвестна бъдност.
Там диша тиха вечност. ...
  552  11  31 
***
И всеки миг е изненада,
че още в тебе съществувам.
Дори пътят ни съвпада
и времето безгласно будува.
Но колко повторения остават ...
  437  20 
На изгреви и залези богат,
на неочаквани обрати –
аз приемам съдбата
на този неизбежен свят.
Но винаги ще търся път ...
  758  23 
Propuestas
: ??:??