тюркоаз
940 el resultado
Тя сутрин се къпе в росата,
а вечер - чезне в позлата.
С мехлеми лекува си раните,
простила на враг и приятел.
Безброй добрини тя е сторила ...
  607 
Бягам в галоп през времето
с усета, че просто съм жива.
Хващам здраво стремето -
смела, фриволна, щастлива.
Малко суетна и многоцветна, ...
  543 
Любовта ни е огнена лава,
от рождение все е кипяла
и е вярно, че много е стара,
и е вярно, че малко е млада.
Любовта ни е все пак опасна, ...
  667 
Липсвах си, когато денем сипва се зората,
сякаш е чадър от рози и багри на мушкато.
Липсвах си, когато вечер залези примамни
с пръсти доверчиви в ложето си ме поканват.
Липсвах си, когато леко стъпвах по тревата ...
  696 
Има те, мой фантазиен свят,
вълшебник танцуващ си,
даряваш свои тайнства,
бряг търсиш примамен,
от път спираш пътник. ...
  530 
В градината на моята душа
засаждах скъпи спомени.
И молих се за топъл дъжд в нощта
с мелодии отколешни.
И рукна тъй внезапно, изведнъж, ...
  538 
Ще се стопят отново ледовете,
ще потекат пак буйните реки
и ще ни стопли слънцето сърцето,
ще ни припомни хубавите дни.
Как си мечтаехме там под звездите ...
  643 
Пак сипе се неонов сняг,
небето озвездява,
политва кон ли огнегрив,
земята с плащ намята.
И сякаш скрива рай и ад, ...
  480 
  814 
  883 
  769 
  673 
  747 
  709 
  798  12 
  796 
Навярно в някой хубав ден съм се родила
и вяра в моята градина създателите посадили,
началото на всичко ценно да подскажат,
за моя първи ден в живота ми - отраден.
Навярно е приумица с живота да се боря, ...
  636 
  891 
  744 
  815  13 
  683 
Аз впивам душата си в теб като песен,
която си пее някой самотник,
втъкаваме тялом и духом всяка есен
и търсим по пътя светлост в тъмата.
Посрещаме заедно изгревна ласка, ...
  681 
  840 
Гори ме дяволският огън,
измъчена душа мълчи
и вей ме яростният вятър,
а гръд настръхнала гори.
И ръсят своята усмивка ...
  610 
Дали и той без обич страда,
или като отшелник остарява.
Дали на розите се радва,
или е полужив несретник.
Дали изплаква си очите, ...
  617 
Прилича на ято от птици политнали
над синьо-зелени, блестящи повърхности.
Прилича на приказки чудни небивали,
разказвани само на тези - повярвали.
Прилича на есенни листи отронени, ...
  569 
Жълтее хартията и ме стиска за гърлото...
Премина животът ми, хапан от вятъра...
Само и единствено в думите търся го,
света си осмислям и бягам от пясъка.
Зачевам на крилете си очарование ...
  594 
  717 
Дивно хубава си и шармантна като есен,
с глътка вино ме докосваш, сякаш ме опиваш,
Аз, с широкопола шапка скришом нежност
и с глътка лято - стомната ти ще напия.
Ти ще ме обагряш и с целувки като есен ...
  576 
Дали има нещо струващо си мъката,
мълчаливи герои, забравени чеда божии,
клети героини открили рая или пъкъла,
своя свят възкресявате като стожери.
Ликувате един в друг, когато се огледате ...
  647 
Когато зората се къпе в росата,
дарява ни цвят и просветва земята,
с усмивки и рози посипва деня ни,
блажен да е този, политнал омаян,
с розови мисли нахлули и жадни, ...
  548 
Чуй ме как диря твоето име,
родена съм да те открия
в мечта, в мъглата заблудена,
в надежда, може би поразгневена,
в безветрени мигове несбъднати ...
  529 
  769 
Есен отмъкна царственото лято,
вятър докосна снажното му тяло,
финно смъкна тънката му роба,
сгуши нежно огън за отмора.
Грабнахме с шепи лудост гореща, ...
  557 
Дали видение е Тя, тъй приказно,
или извайвал я е с думи краснописец,
дали преструвала се сто години,
да чака принца зла магия да отмие.
Дали река е, с цветове невиждани, ...
  574 
Защо ли вече не се усмихвам неволно,
очите ме издават тревожно,
защо ли лете все тъй тъгувам самотно,
за всяко чедо родено копнежно.
Защо ли вече не викам неволята, ...
  711 
От Бога ми е дар непокорството
да летя в самолет безпилотен,
да тръпна пред мимолетното,
зора да буди сърцето ми.
От залеза ми е дар многоцветното ...
  592 
  964 
Аз търся вечно истината своя,
а тя битувала ведно със мене.
Проскърцва в студ, възкликва в зноя,
като идалго истински във мен живее
и шепне ми, в забрава да не се рея, ...
  522 
Влетя любов, дори в съня,
премина зной и мраз,
разбунено море си - смут навя,
да, знам, че имам час -
да се родя и да умра, ...
  516 
Propuestas
: ??:??